Габровска: Телефонът не създава "глада", той е "най-достъпната храна"

92% от запитани седмокласници от столично училище ползват на телефон. Анкетата е проведена през май тази година сред 100 ученици.

 35 на сто от запитаните ползват телефона в учебни дни между един и три часа, 22 на сто между три и четири часа, а 8 на сто между пет и шест часа, 10 процента от седмокласниците стоят на телефона повече от шест часа в учебно време.

За сравнение в почивните дни по 6 часа на ден телефоните се използват от 22 на сто от

41% казват, че слушат музика през телефона, 40% - търсят информация в социални мрежи, 34% - общуват с други хора през социални мрежи, 33% - играят игри, 18% - гледат филми, 14% - търсят информация, свързана с учебната им програма. Всеки втори казва, че в голяма степен се чувства информиран за вредата от прекомерното използване на мобилен телефон, но 57% отговарят, че по-скоро не биха желали да получат повече информация за вредата от екраните. 

След дискусията - "Детското мозъчно здраве в дигитална среда: къде свършва ползата и започва рискът", организирано от Фондация "Съвет за мозъчно здраве" в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика, съучредител на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури и Стефания Габровска, клиничен психолог и терапевт коментираха темата – "Телефонът не създава глада, той е най-достъпната храна".

Според д-р Донкина дигиталната среда сама по себе си не е причината за проблемите при децата.

"Не е самата дигитална среда нещото, което създава риск. Тя дава толкова много възможности - човек има достъп до информация, може да комуникира, да се учи, да получава идеи и да бъде креативен. Въпросът е дали тя не застава на мястото на нещо друго, което отсъства", посочи тя.

По думите ѝ родителите трябва да обръщат внимание на промените в поведението на детето, а не единствено на времето, прекарано пред екрана.

"Ако едно дете, което е било много дружелюбно, активно и комуникативно, стане затворено и дръпнато, това може да е сигнал, че нещо се случва. Родителите обикновено добре познават децата си и могат да усетят дори много деликатни знаци, че детето преживява трудност", каза д-р Донкина.

Стефания Габровска подчерта, че телефонът често е само средство за удовлетворяване на по-дълбоки емоционални потребности.

"Телефонът не създава глада - той е най-достъпната храна", коментира Габровска.

По думите ѝ прекомерната употреба на устройства не бива да се разглежда изолирано, а в контекста на отношенията в семейството и начина, по който децата се учат да се грижат за себе си.

"Важно е да даваме пример и да учим децата на балансиран начин на живот. Работейки върху себе си като възрастни, ние показваме и на тях как да се отнасят към собственото си здраве и благополучие", отбеляза тя.

Специалистите обърнаха внимание и на все по-ранното навлизане на екраните в живота на децата. Според Габровска използването на телефони и таблети при деца под тригодишна възраст не носи доказани ползи.

"Под тригодишна възраст със сигурност няма полезни ефекти", заяви тя.

Кое е по-рисково - електронната среда или липсата на успешна връзка дете-родител

Двете психоложки са категорични, че най-сериозният риск за детското развитие не се крие в самите технологии, а в отсъствието на качествена връзка между родители и деца.

"Най-опасното е отсъствието на родителя от живота на подрастващия и отсъствието на самия родител от неговия собствен живот", подчерта д-р Донкина.

"Причина за копирането на модели от ТикТок не е в социалната мрежа, в липсата на някой, който трябва да бъде преди ТикТок".

Според нея прекомерният контрол върху децата често е породен от тревогите на възрастните, които несъзнателно се прехвърлят върху тях.

"Може би е добре да се погрижим за собствената си тревога. Така ще помогнем на детето да се справя само, да се пази само и да преценява само", каза още тя.

В заключение Стефания Габровска отбеляза, че вместо поколенията да се противопоставят едно на друго, е важно да се търси повече разбиране и общуване.

"По-важно е да изграждаме връзка с децата и да се адаптираме към времето, в което живеем. Да се опитваме да се разбираме и да бъдем по-емпатични едни към други. Всъщност просто да общуваме преди всичко като хора", каза тя.

Д-р Донкина и Стефания Габровска споделиха какво ги вдъхновява в работата им с млади хора.

За Стефания Габровска това е възможността да разбира трудностите на подрастващите, защото самата тя добре помни предизвикателствата на тийнейджърските години.

"Една от най-ценните неща за мен е да видя един млад човек как открива силата в себе си, как успява да я види, да я материализира и всъщност да може да бъде спокойно в света", каза тя.

За д-р Велислава Донкина вдъхновението идва от срещата с уникалния вътрешен свят на всеки човек и възможността да бъде до него в най-трудните моменти.

"Всеки човек е една вселена. Нашата професия дава привилегията да придружаваш човека в едни от най-интимните, най-болезнените и най-личните му моменти. А когато той успее да си тръгне и да има живота си в собствените си ръце, това е едно наистина изключително човешко преживяване", сподели д-р Донкина.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с д-р Велислава Донкина и Стефания Габровска в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".