Между паметта и рисунката: историите, които свързват България и Турция

Какво остава от родното място, когато човек напусне дома си? Споменът за една река, песен от детството, улица, която никога не е забравена, или езикът, който продължава да звучи в семейството десетилетия по-късно?

В това издание на "Гласовете на земята" срещаме двама събеседници, които по различен начин пазят и разказват тези истории.

Журналистката Шевкие Чакър от Турската редакция на Радио България разкрива как един малък екип поддържа живи връзките между България и хиляди слушатели в Турция и Европа. Разговорът отвежда към човешките истории зад писмата, телефонните обаждания и срещите с потомци на изселници, които идват за първи път в земята на своите предци.

"Аз вече мога да умра със спокойни очи, защото видях Родопите", споделя пред Шевкие потомка на изселническо семейство Мухсине Арда – един от онези разкази, които превръщат историята в лична съдба.

Във втората част на предаването гостува художникът и карикатурист Халит Куртулмуш-Айтослу, инициатор на изложбата на турски карикатуристи с български корени, представена в Българското национално радио по повод 70-годишнината на редакция "Хумор и сатира". Роден в Кърджалийско, израснал в Айтос и живеещ от десетилетия в Бурса, той разказва за пътя от ученик в Сливенската художествена гимназия до международно признат карикатурист, както и за художниците, които продължават да носят България в своите биографии, сърца и творби.

Какво означава да принадлежиш на повече от едно място? Как паметта се превръща в журналистика, а споменът – в рисунка? И защо думите, музиката и изкуството продължават да изграждат мостове там, където границите разделят?

Целия разговор на Михайлина Павлова с Шевкие Чакър и Халит Куртулмуш-Айтослу може да чуете в звуковия файл.