Ужас, морал и уроци по зрелост: Културният залог на вълшебните приказки

Различните версии на приказки като "Снежанка", "Червената шапчица", "Хензел и Гретел" съдържат смущаващи детайли и послания, които карат съвременните родители да се запитат – доколко е уместно да приспиваме децата с тези истории.

Дават ли ни днес повод за морална паника класическите вълшебни приказки – питаме проф. Стоян Ставру в "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" със секция Етически изследвания към ИФС на БАН.

Проф. Ставру започва разговора с поуката на "Червената шапчица" такава, каквато Шарл Перо я написва през 1697 година. Приказката е насочена към девойките от висшето френско общество  и е своеобразен урок по нравственост. Неслучайно шапчицата при Шарл Перо е червена – цветът на греха, а вълкът поставя момиченцето в канибалско-еротичен капан, от който то не може да се измъкне. 150 години по-късно Братя Грим преразказват приказката според изискванията на своето време, урокът за лекомислието е сходен, но вече има изход от опасната ситуация.

Според американския психолог Бруно Бетелхайм приказките са механизъм за отработване на ужасите и страховете на децата – с обещание за щастлив край, което идва чак при Братя Грим.

"Приказката никога не е била детска – с цел да приспива децата", заявява проф. Ставру. Тъкмо обратното – приказките са предупреждения за доброто и злото, за правилното и неправилното, разказвани, за да разтревожат и събудят детските съзнания. Такъв образ е Баба Яга, разположена между живота и смъртта, провеждаща инициацията на децата към зрелостта.

Различни изследователи изграждат свои теории за функцията и смисъла на приказките. При Владимир Проп приказката няма герои, характери и прочее – тя има точно 31 функции, които, подобно на математическа формула, се проследяват в цялото приказно творчество. Това, според Проп, са остатъци от древната обредност.

При Мелетински, от друга страна, е важен културният залог на приказките – отговор на реалните проблеми на хората. Проф. Ставру дава за пример "Хензел и Гретел" и проблема с глада в селото. Днес не сме толкова гладни и можем да естетизираме подобни истории и да ги четем за удоволствие.

Чуйте целия разговор на Василена Мирчева с проф. Стоян Ставру в звуковия файл!