Капитан Георгиев: Стар мазут и слаб контрол замърсяват Черно море

По плажовете на Южното Черноморие продължава да изплува мазут. През последните 4 дни в екоинспекцията в Бургас са постъпили десетки сигнали за замърсяване – за нефтени петна по плажовете от Созопол до Синеморец. От Морската администрация заявяват, че осъществяват постоянен контрол в българските морски пространства и следят замърсявания от плавателни съдове.

Темата коментираха пред БНР капитан Тодор Георгиев и д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие на БАН.

Замърсяването на Черно море не е ново явление, а дългогодишен проблем, произтичащ от натрупвания на нефтени отпадъци, остарял флот и недостатъчен контрол, смята кап. Тодор Георгиев. Той подчерта липсата на нефтосъбирачи и сателитен мониторинг, както и институционалната пасивност. Според него проблемът е хроничен и ще се повтаря, докато държавата не инвестира в постоянен контрол и техника.

В интервю за предаването "12+3" той посочи, че мазутът, изплуващ по Южното Черноморие, вероятно е резултат от стари нефтени отлагания, повдигнати от дъното, а не от системно изхвърляне на отпадни води от кораби. Тоест основният източник на замърсяването са стари нефтени отлагания, натрупвани с десетилетия на морското дъно.

При влошени метеорологични условия те се разместват и достигат до брега. "Черно море е силно замърсено като цяло… това не е нещо ново", подчерта Георгиев, като припомни, че подобни явления са наблюдавани още през 60-те години на миналия век.

Капитанът обърна внимание и на състоянието на корабния трафик в региона. Според него в Черно море продължават да плават малки и остарели плавателни съдове, които крият риск, макар и да подлежат на контрол. В същото време той отбеляза, че заради войната корабоплаването значително е намаляло, което прави по-малко вероятно текущото масово замърсяване да се дължи на изхвърляне на отпадни води. "В Бургас и Варна има по-малко кораби, отколкото в Могадишо", отбеляза Георгиев.

Сериозен проблем според него е липсата на специализирана техника за реакция при нефтени разливи. България не разполага с нефтосъбиращи кораби от десетилетия. "Нямаме нефтосъбирачи от 20–30 години… последните ги бракуваха през 90-те", посочи той, като подчерта, че наличието на няколко такива съда би ограничило значително последствията от подобни замърсявания.

Георгиев бе категоричен и по отношение на необходимостта от по-добър мониторинг. Според него държавата изостава в използването на съвременни технологии, включително сателитно наблюдение. "Не би било зле Министерството на транспорта да си плати за денонощен сателитен мониторинг… обяснението "нямаме пари" не може да бъде оправдание", заяви той.

Капитанът отбеляза, че съвременните сателитни системи позволяват да се установи източникът на замърсяване с висока точност, но липсата на системен контрол и реакция остава ключов проблем. "Веднага можеш да видиш струята… но някой трябва да се размърда", добави той, критикувайки институционалната пасивност.

Според капитан Тодор Георгиев замърсяването на Черно море ще продължи да се проявява периодично, ако не бъдат предприети целенасочени мерки за модернизиране на контрола, техническо обезпечаване и активно наблюдение на морската среда.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН обясни какво представляват замърсяванията, как влияят на морските организми и какви мерки са необходими. Според него обаче става дума за нефтени продукти, които се разнасят по повърхността на водата и се изхвърлят от вълнението по скали и плажове.

"Това са нефтени продукти, които плават по повърхността… не са дошли от морското дъно", посочи Беров, като уточни, че точният произход може да се установи само чрез лабораторен анализ.

Експертът категорично отхвърли хипотезата, че замърсяването е резултат от "изплуване" на стари отлагания, като обясни, че  нефтопродуктите са по-леки от водата и логично се задържат на повърхността, където формират разливи с дифузен характер.

За да бъде установен точният им произход обаче, е необходим задълбочен лабораторен анализ: "Само химически анализ може да покаже дали е мазут, суров нефт или друга фракция", посочи той, като призова компетентните институции да вземат проби от вода, пясък и засегнатите участъци.

Д-р Беров акцентира и върху екологичните последствия от подобни замърсявания. Нефтените продукти са токсични за редица морски организми и могат да причинят сериозни увреждания при контакт. Особено уязвими са екосистемите в плитките крайбрежни зони, където живеят водорасли, безгръбначни и множество други форми на живот. Под въздействие на замърсяването се засягат също риби, птици и морски бозайници.

По отношение на риска за хората, експертът не отчита непосредствена опасност при консумация на риба, но подчерта, че оценката трябва да се базира на реални данни. "Не виждам пряка опасност в момента… но трябва да се вземат проби от водата и морските организми", заяви той, като добави, че замърсяването не е от мащаба на големи танкерни аварии, а по-скоро разпръснато и локално.

Беров обясни и какви са възможностите за реакция при подобни инциденти. Почистването по плажовете се извършва механично чрез отстраняване на пясъка, смесен с нефтени остатъци. В самото море обаче ефективното почистване е практически невъзможно, като естественото разграждане от микроорганизми може да отнеме месеци.

Според него ключов елемент в справянето с проблема е системният мониторинг. България има достъп до европейската сателитна система CleanSeaNet, която позволява наблюдение в реално време на замърсяванията в морската зона. "В реално време може да се види какво се случва в цялата икономическа зона на България", посочи Беров, като подчерта необходимостта от активно използване на тази технология.

В заключение той призова за по-добра координация между институциите и постоянен контрол, който да позволява навременно откриване и ограничаване на замърсяванията, преди те да нанесат по-сериозни щети върху морската екосистема.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.