К. Вълчев за дърводобива: Не можем да сравняваме Ставангер със Сандански

До ноември българските гори и защитени територии, национални паркове и резервати са в повишен риск от пожари заради изменението на климата, което води до все по-високи средни температури и по-интензивно засушаване. През 2025 година България е сред десетте най-засегнати от горски пожари държави в Европейския съюз като процент от територията си, по данни на Европейската информационна система за горските пожари.

Инженер Петър Дишков - експерт лесовъд в Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, е категоричен, че всички предпоставки за тежки пожари са налице въпреки мерките в горските стопанства.

"Виждаме изключително динамична пролет с доста превалявания, много избуяла растителност, която с повишаването на температурите в летния период ще стане изключително запалима. Осезателно се усеща и обезлюдяването на планинските територии. Земята не се обработва. Няма животни, които да почистват тези затревени площи и съответно това се превръща в буре с барут", каза той пред БНР. В последните години липсва проактивно стопанисване в горите у нас, смята той.

"Гората се пълни със суха и паднала маса. Натрупването на дървесно вещество е много голямо и при тези рискови ситуации, които имаме, с предпоставките за пожари, можем да очакваме много проблеми."

Според експерта "сечта е основният лесовъдски инструмент, по който се възобновяват и опазват горите". За устойчиво се счита, когато добивът е по-малък, отколкото гората нараства. Съотношението на добив на дървесина спрямо годишния прираст. у нас този е около 40%, а средно за Европа 75-80.

"Ако сечем толкова малко, просто гората се пълни с паднала маса, става буре с барут. По този начин гората не може и да се възобновява и в следващите години можем да очакваме загуба на горски територии".

"Трябва механизиран, съвременен дърводобив, който е много по-щадящ природата при спазване на всички ограничения и изисквания на науката, така че горите след сечта да са по-здрави, тъй като стопанисваните гори, като цяло, са по-здрави, по-устойчиви на вредители, на пожари, на снеголоми и имат по-добро бъдеще", допълни той пред "Хоризонт".

Костадин Вълчев - инженер-лесовъд и старши експерт "Гори" в природозащитната организация WWF-България, коментира в "Преди всички":

"Напълно съм съгласен с него, че ако една гора е създадена от човека, ние ги наричаме "горски култури", тя има нужда от по-нататъшна грижа, но това не важи за всички останали гори, а в България разнообразието на горите е много голямо. Ние сме описали над 100 типа. Разликата е много голяма. Подходите не може да са еднакви".

"Преди 20-30 години, 1/3 от горите бяха с изкуствен произход. Много от дървесните видове, които са устойчиви, които са използвани до голяма степен, за да спрат ерозията, да намалят риска от наводнения, да подобрят оттока и съответно да имаме вода и в сухите периоди, са направени по-нагъсто. Ако не се грижи за тях човекът, след като ги е създал, те са много по-уязвими и голяма част от тези гори, особено близо до населените места в по-ниските райони, вече ги загубихме.

Категорично не съм съгласен, че трябва да се сравняваме със страните в Северна и в Централна Европа. Не можем да сравняваме Ставангер със Сандански, защото Ставангер е до Берген, там са 300 дни с валежи в годината.

Климатът се променя, по-скоро става средиземноморски, отколкото скандинавски и не може да се мерим със Швеция и Финландия, които имат равнинни гори, а ние имаме планински, средиземноморски. Между 25 и 40% от годишния прираст е дърводобивът в страни като Италия, Испания и Франция. В Италия стига до 50", коментира лесовъдът и посочи че по-големият среден процент при европейския дърводобив идва от Скандинавия.

В новите климатични условия всяко невнимание може да предизвиква запалване, предупреди той.

"Дори паркиране на автомобил върху висока суха трева. Може да ви изгори и автомобилът. Ще живеем в много по-пожароопасна среда и откритият огън е най-лесният начин да започнем пожар. Пожарите вече започват много, ама много по-лесно и са много, ама много по-трудни за контролиране.  Всеки може да се сети, че като изхвърлиш клечка можеш да направиш пожар. В Австралия има регулации за бутилки с вода или друга прозрачна течност - те работят като лупи и могат да предизвикват запалване. Необяснимо е да качим 2 литра течност в планината и, след като я изпием, да си метнем бутилката, защото не можем да свалим 20 грама."

Паленето на растителни отпадъци и стърнища намалява, но все още продължава.

"Като граждани да сме активни и да подаваме сигнали".

Цялото интервю на Веселина Миланова с инж. Петър Дишков и инж. Костадин Вълчев можете да чуете в прикачения файл.