Реконструкция на градските пространства – принципи и предизвикателства

Гост във "Време за наука" е арх. Петър Петров, автор на книгата "Реконструкция на градските пространства". Тема на разговора са предизвикателствата пред устойчивото развитие на централните градски части и повишаването на качеството на живот в градовете.

Първите реконструкции на големите областни градове в България започват с идването на новата власт след 1949, която започва да обособява големи площадни пространства обвързва градоустройството с идеологическата доктрина, разказва арх. Петров.

През 60-те и 70-те години българските архитекти започват да набират достатъчно самочувствие, а самата система започва да чува това което те пишат, проучват, предлагат за развитието на населените места. Арх. Петров посочва приносът на арх. Стефан Станев, който още през 70-те години публикува в книга тенденциите в архитектурата – включително тези в Западна Европа.

"Ние имаме развита наука вече 80 години, в които се разглежда развитието на централните градски части и на градовете като цяло", изтъква арх. Петров и допълва, че в България проблемите са сходни на тези в страните от Източния блок. Една от основните причини за това е реституцията на имоти и желанието на собствениците да реализират най-добрата лична икономическа полза за сметка на позлата за градовете.

"В архитектурата, по скоро в строителството, има историческо развитие на проблемите, което започва от планирането", обяснява арх. Петров, който в дисертацията си извежда пет принципа за развитието на един град.

На първо място архитектът поставя хуманния принцип в развитието на различни градски зони, свързан с осигуряването на пропорционални условия на живот. Много често едни градски зони изостават за сметка на други, разделени от големи транспортни или инфраструктурни коридори. Арх. Петров дава за пример двете половини на Цариградско шосе.

Вторият принцип засяга развитието на пешеходните зони, връзката между парковете, ефективната веломрежа. На трето място арх. Петров разглежда развитието  на вторичните градски центрове. "Всеки иска да инвестира възможно най-близо до административния център, но държавно финансиране за нецентралните части намалява натиска от разрушаването на историческите сгради в центъра", пояснява арх. Петров.

Чуйте целия разговор на Василена Мирчева с арх. Петър Петров в звуковия файл!