Музеите на Казанлък: Епизод 5 – Художествената галерия

В последния, пети епизод от цикъла "Музеите на Казанлък" се отправяме към филиалите на Художествена галерия - Казанлък – къщите музеи "Дечко Узунов", "Ненко Балкански" и "Ахинора".

Къщата музей "Дечко Узунов" е възстановена по скици на художника.

Акад. Дечко Узунов е роден в Казанлък на 22 февруари 1899 г. На 35 години става професор по изящно и декоративно изкуство в Художествената академия в София, а през 1945 г. е избран за ректор на учебното заведение. С творчеството си през годините се утвърждава като едно от най-значимите имена в българското изкуство, а богатото му художествено наследство е част от колекциите на множество държавни музейни институции. През 1976 г. е избран за президент на Международната асоциация за пластични изкуства AIAP към ЮНЕСКО, а две години по-късно е избран за академик на Българската академия на науките. На 26 април 1986 г. Дечко Узунов умира в ателието си в София.

Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена по скици на художника от Община Казанлък още приживе, като е променена нейната локация. Къщата музей е открита за посещение едва през 1987 г. Изпълнявайки волята на твореца, съпругата му Олга Узунова дарява на галерията 93 негови творби, част от които са подредени като постоянна експозиция. Тя е разположена в четирите стаи на къщата. Показани са негови живописни творби от различни творчески периоди, както и 4 творби на Дечко Узунов, подарени от племенниците на художника – Атанас и Христо Нейкови.

Къщата музей "Дечко Узунов" разполага и с две зали за временни изложби.

Обновената родна къща на Ненко Балкански с построената към нея експозиционна зала е открита за посещения през 1991 г. От 2021 г. две от залите на институцията са преобразувани в пространства за временни изложби.

Проф. Ненко Балкански е роден през 1907 г. в Казанлък. В годините между 1925 и 1930-а учи в Художествената академия в София. През 1930 г. прави първата си самостоятелна изложба в Казанлък. Същата година се дипломира в специалност "Живопис" при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и Мюнхен. През 1939-1941 г. специализира във Франция и Италия. От 1947 г. преподава в Художествената академия в София, като през 1959 г. става професор. Членува в дружество "Родно изкуство" и Дружество на новите художници. Умира в София през 1977 г. След смъртта на художника Община Казанлък реставрира родната му къща, в която е разположена и постоянна експозиция с негови творби. През 1981 г. съпругата му Лиляна Балканска дарява на Художествена галерия – Казанлък 267 живописни творби и 1271 графики и рисунки, които днес представляват и най-големият масив от творчеството на Ненко Балкански.

Най-новият музей, филиал на ХГ - Казанлък, е "Ахинора", който е дом на известната творба на художника Иван Милев.

Музей "Ахинора" се помещава в сграда, проектирана като дом на семейството на Емануил и Нина Станчеви и издигната на прехода между 20-те и 30-те години на миналия век.

В края на 2021 г. се ражда идеята тя да се превърне в музейно пространство, което да приюти една от най-ценните творби, съхранявани в града на розите – картината на Иван Милев от 1925 г., която той дарява на родния Казанлък само няколко месеца преди смъртта си.

Заглавието на творбата ни препраща към легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов "Царица Ахинора".

В музея "Ахинора" можете да се срещнете с множество непознати факти за житейския път на Иван Милев, както и с историята на едноименната картината.

В епизода участват Александра Ангелова, уредник в ХГ – Казанлък, и Катя Христова, главен уредник.