Информиране до "смърт" - алгоритъмът избира

Медии и общество в 21 век - темата днес в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" с гости - Бойко Василев – журналист, водещ и продуцент на обзорното седмично предаване по БНТ Панорама, гл.асистент Венелин Стойчев - социолог, Дена Христова - млад PR специалист и представител на поколението Gen Z, и Анна Гълъбова – изследовател на връзката между тялото и подсъзнанието и консултант.

Кой днес формира общественото мнение - традиционните медии, политиците или алгоритмите на социалните мрежи - с това започна дискусията, която изведе основните акценти:

Социалните мрежи вече задават дневния ред на обществения дебат. 

Алгоритмите се интересуват от внимание, а не от истината.

Медийната грамотност трябва да започва още в училище.

Критичното мислене се изгражда чрез участие, а не само чрез знания.

Информационният поток повишава стреса и създава илюзия за постоянна информираност.

Професионалната журналистика остава необходимият филтър между фактите и манипулацията.

Свободата на съвременния човек все повече зависи от способността му да избира какво да чете, гледа и на кого да вярва.

Според водещия на "Панорама" Бойко Василев всяка историческа епоха има своя доминираща медия, която задава начина, по който обществото мисли и общува.

"Винаги всяко време има своя медиен шеф. За нашето време това категорично са социалните медии."

По думите му съвременната дигитална среда променя не само начина, по който се разпространява информацията, но и начина, по който хората възприемат реалността.

"Формирани сме от социалните медии. Обществото става по-емоционално, по-коментарно, отколкото фактологично."

Алгоритъмът избира вместо нас

Според пиар специалиста Дена Христова общественото мнение вече се формира от комбинация между политическите послания, журналистиката и алгоритмите на социалните платформи.

"Алгоритъмът не търси истината, а вниманието. Алгоритъмът не се интересува дали една новина е важна или вярна. Интересува го единствено колко време ще задържи вниманието на потребителя."

Според нея затова медийната грамотност трябва да стане част от образованието.

"Фалшивата новина невинаги е лъжа. Тя може да бъде истина, извадена от контекст.

Достатъчно е информацията да бъде извадена от контекст или представена емоционално. Именно затова медийната грамотност става толкова важна."

По думите ѝ България все още няма достатъчно системно образование по медийна грамотност, а това е необходимо както за младите, така и за възрастните хора.

"Истинският живот не е в екрана"

Консултантът Анна Гълъбова обърна внимание, че най-голямото предизвикателство е човек съзнателно да избира каква информация допуска до себе си.

"Най-успешните хора внимателно подбират не само източниците си на информация, но и времето, което отделят за тях."

Тя предупреди, че откъсването от реалните човешки отношения води до усещане за самота и загуба на ориентация.

"Истинската комуникация е с хората, а не с алгоритмите. Когато се откъснем от реалността, започваме да живеем в илюзорен свят."

Социологът: Имаме структурен проблем

Според социолога Венелин Стойчев въпросът далеч не е само в социалните мрежи.

По думите му обществените разделения произтичат от по-дълбоки проблеми в образованието, институциите и общественото развитие.

"Не бива да свеждаме всичко до медиите. Имаме структурен проблем в начина, по който функционират обществото, образованието и публичната среда."

Той посочи, че изследванията му показват две ясно очертани групи - хора с последователни политически убеждения, които трудно ги превеждат в практически решения, и хора, които успешно се справят в ежедневието, но трудно изграждат цялостна ценностна позиция.

"Общественото мнение често е илюзия"

Социологът д-р Венелин Стойчев постави под въпрос самото понятие "обществено мнение". Според него много често обществото създава "илюзия за единно мнение", докато реалността е много по-фрагментирана.

"Проблемът не е само в медиите. Това е структурен проблем на обществото - на образованието, институциите, пазара и начина, по който функционира демокрацията."

Най-важният филтър

Бойко Василев припомни свой разговор с италианския писател и философ Умберто Еко, който още преди години предупреждава за опасността от информационното пренасищане.

Василев припомни една известната мисъл, за която се твърди, че е изказана от Еко за социалните мрежи:

"За първи път в историята на човечеството толкова много идиоти имат право на публичен глас."

След това Василев уточни:

"Умберто Еко твърди също: В цялата история на човечеството знанието и информацията са били въпрос на йерархия. Сега всеки прост, глупав и лош човек може да изрази публичен глас и да влияе.“

Василев разказва и за личната си среща с Еко:

"Той предупреди за нещо много важно, когато го попитах за ефекта на медиите и на интернет. Той каза: "Вижте, важното е в света да имаш филтър."

След това Василев преразказва примера, който Еко му е дал:

"Човек, който знае всичко и може да възпроизведе всичко, който помни всичко, той е идиот. Той няма филтър."

"Важно е човек да има филтър. Не е важно само какво знаем, а и какво не е необходимо да знаем."

Според журналиста именно способността да се отсява стойностното ще бъде едно от най-важните умения в ерата на социалните мрежи и изкуствения интелект.

Предизвикателството пред обществото

Участниците в разговора се обединиха около мнението, че в XXI век свободата вече не зависи единствено от достъпа до информация, а от способността човек критично да я оценява и съзнателно да избира своите източници.

Медийната грамотност, критичното мислене и връзката с реалния живот остават най-силната защита срещу манипулациите и дезинформацията в дигиталната епоха.

Социалните мрежи задават тона на обществения дебат, но сериозната журналистика остава необходимият филтър срещу манипулацията и информационния шум.

"Критичното мислене не се учи само от учебник"

Д-р Стойчев обърна внимание и на международни изследвания върху гражданското образование.

По думите му критично мислене не се изгражда единствено чрез учебници или повече средства за образование.

"То се изгражда тогава, когато е част от живота на училището - когато учениците участват, спорят, вземат решения и носят отговорност."

"Свободата започва от избора какво консумираме"

Анна Гълъбова насочи разговора към психологическите последици от информационното претоварване.

Според нея хората често губят връзка с реалността, защото прекарват прекалено много време в дигиталната среда.

"Истинската свобода е да избереш какво да консумираш и кога да спреш да скролваш."

Тя подчерта, че успешните хора все по-често страдат от самота и живеят под натиска да изглеждат безупречни.

"В социалните мрежи всички сме успешни, красиви и щастливи. Истинският човек обаче има страхове, съмнения и слабости."

"Технологиите не могат сами да победят лъжата"

Участниците бяха единодушни, че изкуственият интелект ще направи още по-трудно различаването между истинско и фалшиво съдържание.

Според Бойко Василев обаче решението не е единствено технологично.

"Не можем да кажем на дъжда да спре. Можем само да си вземем чадър. Същото е и с информационния поток."

Той предупреди, че прекомерният технологичен контрол също крие риск.

"Човекът не бива да бъде напълно разгадаем. Човекът е непрекъснат вътрешен спор."

"Журналистиката трябва да остане посредник"

В края на разговора Дена Христова защити ролята на професионалните медии.

"Искам журналистика, която задава неудобни въпроси, провокира и търси истината."

Бойко Василев припомни идеята на драматурга Бертолт Брехт, че медиите трябва да създават диалог, а не просто да говорят на аудиторията.

"Имаме нужда от посредници. Светът без посредници е опасен свят."

Бойко Василев е известен български журналист, телевизионен водещ и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия (БНТ). През 1989 г. завършва 91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София със златен медал и печели първо място на Националната олимпиада по литература. Същата година е приет в специалността „журналистика“ на СУ Св. Климент Охридски; дипломира се през 1994 г. с пълно отличие. Редовната си военна служба отслужва през 1994 – 1995 като школник в Националната школа за запасни офицери в Плевен. През 2001 г. защитава дисертация на тема „Утопии и антиутопии на новите медии“, за която Висшата атестационна комисия му присъжда титлата „доктор“. Посещава редица курсове за подготовка – за германска култура в Хайделберг (1993), за телевизионна журналистика в Кардиф (1993), журналистическото училище „Хенри Нанен“ в Хамбург (1997). Автор на десетки документални филми, носител на много награди, интервюирал едни от най-известните имена в световната политика, история, обществен живот у нас и по света. 

Дена Христова е млад PR специалист и представител на поколението Gen Z, което все по-активно участва в обществения разговор и следи процесите в политическия и медиен живот както в България, така и в международен план. Тя е на 22 години и е дипломант в Нов български университет, департамент „Масови комуникации“, специалност „Връзки с обществеността“. Предстои й защита на бакалавърска теза, посветена на темата за фалшивите новини. През 2024 г. Дена завършва London School of Public Relations, а тази година е отличена с броз на наградите на Българската асоциация на пр агенциите- БАПРА в конкурса за студентски проекти. В момента работи в комуникационния отдел на голяма компания.

Венелин Стойчев е доктор по социология. Специализирал е в Италия, Германия, Белгия, САЩ и др. През 2019-2020 г. е стипендиант на Фулбрайт по програмата за развитие на гражданското общество. Член е на авторския екип на учебника по гражданско образование за 12. клас на издателство Клет. Интересите му са в областта на публичните политики, социология на медицината, теории за модернизацията и др.

Анна Гълъбова е изследовател на връзката между тялото и подсъзнанието и сертифициран мотиватор, работещ с клиенти от България и по света.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Бойко Василев, Дена Христова, Анна Гълъбова и Венелин Стойчев в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".