Как звучи Епидавър

Как звучи Епидавър? И може ли една древна сцена да промени начина, по който се пише музика? След разговора с директора на Народния театър Васил Василев поредицата "По следите на "Вакханки" продължава с композитора Калин Николов – автор на музиката за хоровите партии в спектакъла на Явор Гърдев.

Още в началото на работата си той знае, че композициите няма да звучат в театрална зала, а в античните амфитеатри на Гърция. Именно пространството определя първите му решения.

Тези пространства са изключително големи. Човек дори не може да си представи колко са големи, докато не ги види на живо. Това е нещо, което се опитах да пресъздам, за да се усети като нещо огромно.

Калин Николов композира вокалните партии на хора в спектакъла. Дванадесет женски гласа – български и гръцки актриси – трябва да зазвучат като едно цяло, без да загубят своята индивидуалност. Общият ритъм се оказва по-силен от отделния глас.

Изключително бързо успяхме да създадем този общ глас да звучи като едно.

В разговора постепенно темата се измества от композирането към самата природа на звука. Според Калин Николов той достига до човека дори тогава, когато не го осъзнаваме.

Звукът е една вибрация. Дори да си запушим ушите, до нас достига звукова вълна, която започва да трепти в тялото ни. Ние не го осмисляме, но няма как да избягаме от него.

Оттук разговорът продължава с един от вечните въпроси – кое достига първо до човека: образът или музиката?

Много преди да видим нещо, ние го усещаме чрез звука, чрез музиката. Така че музиката и звукът достигат първи до нас.

В тази звукова среда важно място има и британската група The Tiger Lillies, която изпълнява музиката си на живо във всяко представление. По думите на Калин Николов композициите на Мартин Жак са неразделна част от спектакъла, а по време на репетициите групата постепенно се превръща в естествено продължение на хора.

Музиката във "Вакханки" не е само емоция. Тя е и драматургия. Дори хаосът, който спектакълът изследва, според композитора има своя вътрешен ред.

Когато чуем първия тон, а след него втори, който е различен, това вече е конфликт.

Една от най-интересните теми в разговора е езикът. Макар екипът да е българо-гръцки, Явор Гърдев избира английския като общ език на спектакъла. Това решение изисква месеци работа, за да могат всички актьори да изградят еднаква мелодика и ритъм на речта.

Според Калин Николов именно ритъмът на текста обединява всичко останало.

Когато текстът е добре написан и когато ние следваме неговия ритъм, тогава всичко върви в поток и всичко е в хармония.

Работата с Явор Гърдев този път поставя и необичайно предизвикателство. За разлика от предишните им спектакли музиката трябва да бъде написана още преди началото на репетициите. Но дългогодишното им партньорство се оказва достатъчно, за да превърне няколко думи в общ език.

В края на разговора Калин Николов признава, че въпреки мащабът на проекта е спокоен. Причината не е липсата на трудности, а увереността, че всички части на спектакъла вече звучат като едно цяло.

Сърцето ми е в много умерен и спокоен ритъм. И мисля, че всичко ще е наред.

С поредицата "По следите на "Вакханки" разговорите продължават. В следващите епизоди предстоят срещи с режисьора Явор Гърдев и актьорите, които ще разкрият различните гледни точки към спектакъла, събрал български, гръцки и британски артисти на една сцена.

Целия разговор на Таня Димова с композитора Калин Николов можете да чуете в звуковия файл.