Автор:
Таня Димова
Специална поредица | По следите на "Вакханки"
"Вакханки" и въпросите, от които не можем да избягаме
Актьорът Иван Николов за страха, изкушението и срещата със самите нас
сряда 5 август 2026 13:35
сряда, 5 август 2026, 13:35
СНИМКА: Петко Мавродиев
Размер на шрифта
Какви въпроси може да зададе една антична трагедия на човека днес? След разговорите с директора на Народния театър Васил Василев и с композитора Калин Николов поредицата "По следите на "Вакханки" продължава с актьора Иван Николов – част от международния екип на спектакъла на Явор Гърдев.
За него пътят към "Вакханки" започва още преди първата репетиция. Причината е мястото.
За мен това
беше основната ми мотивация да се включа в този проект. Да дойда на това място.
Епидавър не е просто античен театър. За Иван Николов той е част от пространство, в което театърът някога е бил и лечение. Археологическият комплекс, светилищата, природата, вятърът, птиците и пълната луна превръщат всяко представление в среща с нещо много по-голямо от самия спектакъл.
Именно затова актьорът е убеден, че всяка следваща антична сцена по време на турнето ще промени представлението.
Представлението
ще трябва да се адаптира за всяка сцена и на всяка сцена ще е малко
по-различно.
СНИМКА: Петко Мавродиев
Но разговорът много бързо напуска пространството и се насочва към същинските въпроси, които поставя Еврипид.
За актьора това не е
история за добрия и лошия герой.Става въпрос за
борба за надмощие между един цар и един бог. Всеки настоява, че неговата истина
е по-важна.
И точно тук античният текст започва да звучи изненадващо съвременно. Разговорът преминава през темите за властта, вярата и любовта, докато постепенно стига до една мисъл, която актьорът формулира почти като извод.
Противоположното
на любовта не е омразата, а борбата за надмощие.
СНИМКА: Петко Мавродиев
Оттам идва и другият голям въпрос – как човек бива превзет отвътре. Дали чрез страха? Чрез желанието? Или чрез изкушението?
Според Иван Николов най-важното е човек да остане буден.
Не би трябвало
толкова лесно някакви неща да ни превземат отвътре.
И ако страхът присъства в трагедията, той не е непременно враг.
Страхът е нещо
като аларма. Не бих казал, че трябва да послушаш страха, но трябва да чуеш, че
нещо алармира.
В спектакъла Иван Николов е от страната на цар Пентей. Именно неговият герой тръгва да доведе Дионис окован, но по пътя се сблъсква с нещо, което поставя под съмнение собствените му убеждения.
Това е и една от темите, към които разговорът непрекъснато се връща – способността да поставиш под съмнение собствената си истина и да не позволяваш на страха или изкушението да вземат решенията вместо теб.
СНИМКА: Петко Мавродиев
Зад философските въпроси обаче стои и огромно физическо усилие. Нощни репетиции, непрекъснати пътувания, адаптиране на спектакъла към всяка нова антична сцена, работа на английски език и живот далеч от дома в продължение на седмици.
Иван Николов сравнява турнето с това на рок група – всеки два дни нов театър, ново пространство и нова среща с публиката.
А когато идва
въпросът какво би искал зрителите да отнесат със себе си, той не говори за
спектакъла, а за една реплика на Дионис.Ти не знаеш кой
си, защо живееш и какво изобщо правиш с живота си.
Според актьора това не е въпрос, на който трябва веднъж завинаги да намерим отговор. Достатъчно е да си го припомняме от време на време.
СНИМКА: Петко Мавродиев
И може би точно в това се крие силата на "Вакханки" – не да даде готови истини, а да върне към въпросите, които човек твърде лесно забравя да си задава.
С поредицата "По следите на "Вакханки" разговорите продължават. В следващите епизоди предстоят срещи с режисьора Явор Гърдев и останалите актьори, които ще разкрият още гледни точки към спектакъла, събрал български, гръцки и британски артисти на една сцена.
Целия разговор на Таня Димова с актьора Иван Николов можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!