С благодарност приемаме дарението от архива на фотографа Христо Спасов

Историческият музей във Велинград ще приеме като дарение архива на един от първите пионери и майстори на фотографията в Чепинския край, района на Велинград - Христо Спасов.

Любопитно е, че той е бил наричан фотографина, а архивът му запечатва живота, природата и хората в Родопите в периода от 1905 до 1960 година. Неговата правнучка Мария Спасова е написала книга, в която са публикувани и част от тези фотографии, показвани в изложби за празника на Велинград.

За живота на Христо Спасов в "Преди всички" разказа директорът на Историческия музей във Велинград Стойчо Маров.

"Изложбата - това е ценно наследство и сме благодарни на правнучката му Мария Спасова, че поде инициативата, че фотографиите се дигитализират. Ще направим всичко възможно да добият публичност в Художествената галерия, в изложбите следващата година", каза директорът на Историческия музей във Велинград.

Христо Спасов е изключителна фигура с много добавена стойност на нашия район. Роден е през 1885 г. в Кукуш. На 12 години заминава за София и разнася кафета в магазини и адвокатски кантори. В столицата го забелязва фотограф като будно дете и го взима за чирак в ателието си, разказва Маров.

На 18 години Христо Спасов започва самостоятелен бизнес и се установява в Чепино. Жени се за Иванка и в деня на предложението за брак той за първи път снима извън студиото, прави портрет на жена си в градината в Пазарджик. Имат син Спас. В първите години Христо Спасов създава портретни снимки, но в един момент излиза извън студиото и поставя беседка в двора. Името му се разчува и започват да идват хора от Ракитово и Саранбей – днешен Септември, да се снимат, а той започва и да пътува.

Маров разказва още, че сред първите интересни фотографии са тези на млади мъже във военна униформа преди за заминат на фронта на Първата световна война:

"Христо Спасов също е мобилизиран в Чепинския полк. Негов добър приятел и довереник, с който се съветва е дядо Панто, адвокат и бежанец от Кукуш. През 1921 г. Христо Спасов купува парцел в Лъджене срещу гимназията и мести къщата си на по-оживено място. Снима събития, театрални постановки, сватби, събрания на предприемачи, а в къщата му се отбиват търговци, лекари, адвокати и хора от царския дворец. Създава мебелна фабрика и обучава сина си Спас в тънкостите на занаята, а той започва да се увлича по идеологията на комунизма."

Директорът на Историческия музей във Велинград казва, че от страна на Христо Спасов не е имало опит за намеса във вижданията на сина Спас:

"Христо Спасов не е пречил на сина си да се занимава с нелегална дейност и дори фабриката често става място за събирания на нелегалните. След 9 септември фабриката е национализирана и Христо Спасов се отдава на фотографията."

Цялото интервю със Стойчо Маров чуйте от звуковия файл.