Невролупусът - едно от най-сложните проявления на системния лупус

"Невролупус и остеоартрози" - темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Гост по темата е:

Проф. Симеон Монов - водещ български ревматолот, Началник на Клиниката по ревматология в УМБАЛ "Света Анна" София

"Невролупусът е едно от най-сложните проявления на системния лупус еритематозус, а при остеоартрозата ранните сигнали често остават незабелязани.

За съвременната диагностика, лечението и мястото на ревматологията говори проф. Симеон Монов, началник на Клиниката по ревматология в УМБАЛ "Св. Анна".

Системният лупус еритематозус е заболяване с многообразни прояви, а когато е засегната нервната система, диагностиката става още по-сложна. Невропсихичният лупус може да се прояви с промени в концентрацията, когнитивни нарушения и други неспецифични симптоми, които в началото трудно насочват към ревматологично заболяване.

"Невролупусът е възможно най-сложната материя на системния лупус еритематозус", каза проф. Симеон Монов. По думите му в момента се търсят специфични биомаркери, които да показват засягане на периферната или централната нервна система, но диагнозата не може да се постави единствено въз основа на един лабораторен или инструментален показател.

Затова при съмнение за невролупус се съчетават различни подходи - образни изследвания, имунологични изследвания, стандартна лаборатория и консултации със специалисти от различни области.

Неспецифичните симптоми могат да забавят диагнозата

Пациентът с невролупус в началото може да изглежда просто като разсеян човек. Може да има субфебрилна температура, промени в кръвната картина, проблеми с концентрацията, а понякога и болки в мускулите.

Особено важен сигнал според проф. Монов е наличието на ниски стойности на белите кръвни клетки - левкопения или лимфоцитопения.

"Елементарната кръвна картина ще покаже това, което ви казах. Ако тя е била с вирус, бактерии, със сигурност там кръвните телца ще бъдат високи. Докато при нас има възпалителна компонента, но белите кръвни телца ги няма."

Той даде пример с млада жена, която продължително време има неясно температурно състояние и мускулни болки и се опитва да се лекува сама с антипиретици и противовъзпалителни лекарства. При подобна картина назначаването на антибиотик без ясна индикация може да бъде неправилен подход.

Ранната диагноза променя прогнозата

Системният лупус остава заболяване за цял живот, но това не означава, че пациентите не могат да постигнат продължителна ремисия.

"При ранна диагноза и ранно, агресивно лечение пациентите имат реален шанс да влизат в дълги клинични, имунологични, пълни ремисии, което им дава една нормална продължителност на живот", подчерта още проф. Монов.

Според него за развитието на заболяването значение имат както генетичното предразположение, така и факторите на средата. Сред тях са ултравиолетовото въздействие, някои инфекции, определени медикаменти и хормоналните фактори. Системният лупус се среща значително по-често при жените.

Остеоартрозата също може да дава сигнали още в млада възраст

В разговора проф. Монов обърна внимание и на дегенеративните ставни заболявания. Терминът „остеоартрит“ постепенно навлиза в медицинската практика, макар че у нас все още широко се използва „остеоартроза“.

По думите му първите промени могат да започнат много по-рано, отколкото обикновено се предполага.

"Тези дегенеративни заболявания стартират точно от 18-годишна възраст. Кой им обръща внимание на тия неща? Никой."

Това не означава непременно наличие на сериозно заболяване, но може да бъде сигнал, че в ставата започват промени, на които трябва да се обърне внимание. Генетичното предразположение също може да има значение.

Проф. Монов съветва младите хора да не подценяват необходимостта от движение и физическа активност.

Ревматологията не е само медикаментозно лечение

Съвременната ревматология включва и редица инвазивни диагностични и терапевтични процедури. В зависимост от заболяването могат да се извършват ставни пункции, да се изследва синовиалната течност, да се прави синовиална биопсия или да се прилагат медикаменти вътреставно.

Ехографското изследване също има важно място, включително при заболявания на меките тъкани около ставите.

Като пример проф. Монов посочи периартрита и перитрохантерита - състояния, които могат да причиняват силни и продължителни болки и понякога да бъдат погрешно интерпретирани като други заболявания.

"Пациентът може да е страдал с години. Даже сме сваляли хора от операционната маса, които са били с толкова силни болки, да речем с години, че не се знае каква е диагнозата. Не са попадали на ревматолог."

Той разказва и за пациентка, която в продължение на пет години не е могла да спи нормално заради болката. След правилно поставена диагноза и подходяща процедура състоянието ѝ се подобрява значително.

Кортикостероидите - "и благословия, и проклятие"

Кортикостероидите продължават да имат важно място в лечението на ревматологичните заболявания, особено при овладяването на активния възпалителен процес. В същото време обаче те могат да имат множество странични ефекти.

"Те са и благословия, и проклятие". Без тях не можем, особено за овладяване на активния възпалителен процес, но трябва да внимаваме колко дълго време, в каква доза и има ли противопоказания за прилагането им."

Затова терапията трябва да бъде съобразена с конкретния пациент и неговото състояние.

Българската ревматология следва международните стандарти

Проф. Монов е участвал в разработването на национални консенсуси за редица ревматологични заболявания. При изработването им българските специалисти се съобразяват с препоръките на Европейското дружество по ревматология и Американския колеж по ревматология.

Очаква се част от международните препоръки да бъдат актуализирани в края на годината, включително за заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, системен лупус и васкулити.

В основата на съвременния подход според проф. Монов остават два принципа:

"Ранна диагноза и рано започване на лечението."

Те са особено важни при заболявания, при които забавянето може да доведе до трайно увреждане на органи и системи.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с проф. Симеон Монов във втора част по темата "Ревматология" в подкаста на БНР "В центъра на системата".

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify, YouTube