Миньори, ДС и зелен капитализъм: Какво остава под земята? 

Само дни след Деня на миньора разговорът с философа и изследовател Жана Цонева за книгата ѝ "Тогава хората копаели светлина" ни връща към едно минало, което днес често се вижда или през носталгията, или през отрицанието. Според Цонева обаче енергетиката трябва да бъде разглеждана като "бойно поле" — на сблъсъци между труд и капитал, държава и общество, производство и печалба.

В книгата си тя изследва и ролята на Държавна сигурност в минното дело и енергетиката. Парадоксът, който открива, е, че репресивният апарат не се занимава единствено с политически контрол, а и с рационализацията и ефективността на производството.

"Няма противоречие между репресия и добро производство", казва Цонева. В мините ДС следи както за предполагаем саботаж, така и за процеси, които могат да нарушат производството на въглища и електроенергия.

Цонева определя книгата си като "доста безсрамна апология на соц енергетиката, въглищната индустрия и така нататък", но настоява, че това не означава връщане към въглищното минало. Напротив — тя търси в него забравени технологични и обществени решения. По думите ѝ още през социалистическия период в България са разработвани слънчеви панели, термопомпи и други технологии, които днес определяме като възобновяеми енергийни източници.

В хода на своето изследване Жана Цонева е използвала много книги от периода на социалистическа България, както и сборниците с архивни материали, събрани и издадени от КОМДОС, по-известна като Комисията по досиетата. 

"Това много улеснява работата на изследователи като мен. Понеже няма нужда да се ровим във всичко, за да намерим това, което ни трябва. Надявам се, независимо какво ще стане с комисията, все пак архивите да останат достъпни по всякакъв начин. Надявам се, че няма да има никакви пречки пред изследователите да продължат да достъпват и да разследват това минало, което е безкрайно интересно". 

Основният въпрос за Цонева е как да се премине към нисковъглеродна енергетика, без цената да бъде платена от работниците и от хората с ниски доходи. 

"Енергията трябва да се смята като обществено благо", заявява тя и предупреждава за разширяваща се ножица между производството и достъпа до енергия.

Така миньорското минало в разговора се оказва не просто история за социализма. То се превръща в повод да се питаме кой произвежда енергията, кой контролира ресурсите, кой печели от Зеления преход и кой плаща неговата цена.

"Паралелно с прогреса на зелените технологии в енергетиката върви и едно голямо разслоение не само в производството на енергията, но и в потреблението й де факто.

Ако погледнете официалните документи на Европейския съюз за Зелената сделка или европейския Зелен пакт, там се изисква от държавите членки да създадат дефиниция за енергийна бедност и да започнат да адресират проблема, защото той е в ДНК-то на самия Зелен преход, понеже част от механизмите, с които въглищата трябва да бъдат премахнати от микса е тяхното постоянно оскъпяване чрез емисионни квоти, въглеродни такси и така нататък".

И може би именно затова заглавието на книгата звучи днес по-различно: "Тогава хората копаели светлина".

Книгата е безплатна и може да бъде разгледана или поръчана тук.

Цялото интервю на Ирина Недева с гл. ас. Жана Цонева може да чуете в звуковия файл.