Проф. Наков: Не трябва да търсим виновника, а пътя към помощта за детето

Новата учебна година е на прага ни. След броени дни училищните дворове отново ще се изпълнят с деца, класните стаи ще оживеят, а заедно с уроците, домашните и очакванията в училище ще се върнат и онези лични истории, които всяко дете носи със себе си.

Защото зад чина сяда човек със своите страхове и тревоги, с необходимостта да бъде приет, да принадлежи, да бъде забелязан и чут. Понякога зад мълчанието се крие самота. Зад отдръпването тревожност. А зад грубостта и агресията може да стои не само лошо поведение, а проблем, който възрастните не са успели да разпознаят навреме.

Данните, върху които стъпва един нов пилотен проект за психичното здраве на подрастващите, очертават тревожна картина.

В проекта "Насърчаване на психичното здраве и благополучие на подрастващите в училище: пилотен модел за подкрепа на психичното здраве и превенция на самоубийствата сред подрастващите и младите хора" се посочва, че приблизително 11 процента от децата и младежите между 10 и 19-годишна възраст живеят с диагностицирано психично разстройство, а тревожността и депресията съставляват почти половината от тези случаи.

Сред рисковите фактори са насилието и тормозът, включително онлайн, социалното изключване, липсата на подкрепящи отношения с възрастните, употребата на вещества и проблемната употреба на социалните мрежи.

И тук идва големият въпрос за това умеем ли да разпознаваме навреме детето, което има нужда от помощ? Преди тревожността да се превърне в криза, натрупаният гняв да избухне в агресия, а усещането, че няма кой да те чуе, да доведе до опасно поведение.

Но когато говорим за децата, не можем да оставим извън разговора хората от другата страна на катедрата. Учителите също живеят под непрекъснат натиск. От тях очакваме да обучават, възпитават, разпознават проблемите, овладяват конфликтите, общуват с родителите и понякога да бъдат първият възрастен, който забелязва, че с едно дете се случва нещо тревожно. А предоставените данни сочат, че над 60 на сто от учителите са изложени на риск от бърнаут.

И ако искаме училището да бъде място за превенция, трябва да попитаме и кой подкрепя самия учител.

В Плевен предстои да бъде приложен пилотен модел, който свързва училището, психично-здравната помощ, родителите и социалните услуги. Идеята е проблемът да бъде разпознаван рано, да има ясен път за реакция и насочване към специалист, а учителите и родителите да получат знания и подкрепа.

Но тази тема неизбежно ни отвежда и по-далеч. Защото след въпроса как да предотвратим кризата идва другият. Какво се случва, когато човекът вече се нуждае от психиатрична помощ? Има ли България система, която може да го поеме навреме, лекува достойно и да му помогне да се върне към живота? В предоставения ни материал за състоянието на психиатричната помощ се говори за хронично недофинансиране, недостиг на кадри, проблеми с условията и необходимост от реално изграждане на услуги в общността.

От детската агресия до тревожността и депресията, от прегарянето на учителя до човека, който вече се нуждае от специализирана грижа, всъщност говорим за една обща тема: как се грижим за психичното здраве, преди проблемът да се превърне в криза и за човека, когато кризата вече е настъпила.

За всичко това разказва проф. д-р Владимир Наков, психиатър и началник на отдел "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи.

Пандемията, онлайн обучението, стигмата и липсата на достатъчно специалисти поставят сериозни предизвикателства пред психичното здраве на децата и младежите. За да бъде ефективна подкрепата, училището, семейството и здравната система трябва да работят заедно.

"Това, което се случва с българските деца, не е тревожно само в България. То е свързано с променящия се свят и с това, което се случва покрай нас", коментира проф. Владимир Наков.

По думите му пандемията от Covid-19 и продължителното онлайн обучение са оказали влияние върху психичното здраве на децата. Част от тях са израснали в условия, в които ежедневният контакт лице в лице е бил заменен от обучение през екрана.

Според проф. Наков запазването на ежедневната рутина е един от факторите, които подпомагат психичното здраве:

"Трябва да запазим регулярността на ставането, обличането и поддържането на външния си вид, за да можем да запазим този ритъм, в който всеки един от нас работи.“

Стигмата пречи на ранната помощ

Един от основните проблеми остава психиатричната стигма. Вместо да се търси причината за поведението на детето, вниманието често се насочва към неговата проява, обясни проф. Наков.

Той даде пример с деца, които употребяват вещества, за да намалят тревожността или депресивните си състояния. Вместо да получат подкрепа, те нерядко биват заклеймявани.

"Не се търси подлежащият проблем. Вижда се това, което изпъква на повърхността. Това е психиатричната стигма – отделянето от общото", каза той.

Затова ранното разпознаване на психологическия дистрес трябва да бъде съпроводено от ясна процедура за реакция и насочване към специалист. В противен случай сигналите могат да останат незабелязани до появата на агресия, самонараняване или тежка психична криза.

Учителите и родителите също имат нужда от подкрепа

Отговорността за психичното здраве на децата не може да бъде прехвърляна единствено върху учителите. Според данните, обсъждани в рамките на проекта, над 60% от учителите са изложени на риск от професионално прегаряне.

Проф. Наков подчерта, че към учителите трябва да бъдат добавени и родителите, защото всички те са част от една обща система.

"Не бива да бъдат противопоставени деца срещу учители, срещу семейство. Те трябва да работят съвместно."

По думите му професионалното прегаряне не засяга само учителската професия. То се среща при хората, които работят с други хора, включително при медицинските специалисти, но може да се прояви и в семейството.

Между институциите все още има разкъсана връзка

Подкрепата за психичното здраве на децата не е достатъчно добре интегрирана между образованието, здравеопазването и социалните услуги. Това води до фрагментирана грижа и риск детето да остане между отделните институции.

Проф. Наков определи системата като "негостоприемна" за всички участници. Той посочи, че училищните психолози и педагогическите съветници често са поставени под административен натиск, тъй като са подчинени на директора.

По думите му в някои случаи професионалистите се сблъскват с ограничения дори при спешни ситуации:

"Когато е имало спешен медицински случай, на психолога не е било разрешено да се обади на спешната помощ, тъй като това ще се отрази негативно на името на училището."

Според него подобен натиск допълнително затруднява хората, които трябва да разпознават първите тревожни сигнали и да реагират своевременно.

Пилотен проект в Плевен

Проектът започва пилотно в няколко училища в Плевен. Целта е натрупаният опит да бъде използван за изработване на препоръки и политики, които в бъдеще да се прилагат в цялата страна.

Първата важна стъпка е да започне открит разговор за психичното здраве на децата, смята проф. Наков. Той посочи, че през последната година е имало няколко случая на деца, които са сложили край на живота си.

"При установяване на проблем не трябва да се търси виновникът, а да бъде намерен път как детето да влезе в системата, колкото и тя да не функционира перфектно."

В България детските психиатри не са достатъчно, а местата, в които може да бъде оказана стационарна психиатрична помощ за деца, също са ограничени. Така се съчетават два проблема - трудният достъп до специализирана помощ и страхът от стигматизация.

"Най-големият успех би бил да има видимост на усилията да се направи нещо - не само за хората, които потенциално имат проблем, но и за системата", каза проф. Владимир Наков.

Още чуйте в звуковия файл.