Базовите умения на учениците: Сериозен проблем у нас, общо влошаване в ЕС

България е сред страните-членки на ЕС, в които проблемът с базовите умения на учениците е най-сериозен, на фона на общо влошаване на резултатите в Европа.

Това показва анализ на Европейската комисия на резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за 2025 г.

Според него 33,9% от учениците в ЕС не достигат минималното ниво по математика, 31,3% по четене и 25,9% по природни науки. От 2015 г. насам делът на изоставащите се е увеличил значително, особено по математика и четене.

Оповестените през септември резултати от PISA показаха, че 15-годишните у нас са получили средно 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене.

И в трите области резултатите са под средните за ОИСР. По математика резултатът е с 12 точки по-нисък спрямо 2022 г., а по четене – с 18. Резултатът по природни науки остава непроменен.

Особено показателен е делът на учениците, които не достигат базовото второ ниво – 57% по математика, около 58% по четене и 47% по природни науки. Спрямо 2015 г. представянето на България се е влошило и в трите области.

Комисията обръща специално внимание на факта, че около една трета от учениците в ЕС често се разсейват от цифрови устройства по време на час. Същевременно около един на всеки трима ученици редовно използва изкуствен интелект, за да обобщава текст, който трябва да прочете.

Сред факторите, свързвани с по-слабите резултати, ЕК посочва и намаляващата ангажираност на родителите. Делът на родителите, които проявяват интерес към това какво учат децата им в училище, е спаднал от 66% през 2022 г. на 57% през 2025 г.

Друг сериозен проблем е недостигът на преподаватели. Четири от всеки десет ученици в ЕС посещават училища, които изпитват сериозен недостиг на учители. 

Социалното неравенство също остава огромно. Учениците от неблагоприятна социално-икономическа среда са около четири пъти по-склонни да не достигнат минималното ниво по природни науки в сравнение с връстниците си от по-благоприятна среда.

ЕК посочва Естония, Ирландия, Полша, Словакия и Италия като примери, че подобряването на резултатите е възможно.