Д-р Перчева: Ракът на гърдата се лекува успешно при ранно откриване

3D мамографията за жени с висок риск от развитие на рак на гърдата - темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Гост по темата е:

Д-р Александрина Перчева - рентгенолог и мамолог в Клиниката по образна диагностика на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ "Младост"

"България все още няма национална програма за скрининг на рака на гърдата. Качеството на образната диагностика, редовната профилактика и индивидуалният подход са ключови. Ракът на гърдата е заболяване, което в много случаи може да бъде успешно лекувано, когато бъде открито навреме.

За това обаче са необходими редовни профилактични прегледи, качествена образна диагностика и добра информираност на жените. Това каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Александрина Перчева, специалист по образна диагностика и мамолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ "Младост".

По думите ѝ България все още е сред държавите без национална програма за скрининг на рака на гърдата, което поставя голяма част от отговорността върху пациентите и медицинските специалисти.

"Ракът на гърдата е едно заболяване, което е лечимо, само че с една уговорка - диагностицирано рано", подчерта д-р Перчева.

Профилактиката трябва да започне преди появата на симптоми

Според специалиста ранното откриване значително увеличава възможностите за успешно лечение. Тя посочва, че при тумори с размер под 2 сантиметра заболяването се приема за ранно диагностицирано, което позволява на хирурзите и онколозите да предприемат своевременно и адекватно лечение.

Д-р Перчева отбелязва, че жените в България постепенно стават все по-информирани и все по-често търсят профилактични прегледи:

"Жените на средна възраст са все по-добре информирани. Често ни посещават, активно издирват и търсят най-добрите апарати с най-опитните специалисти", каза тя.

Въпреки това специалистът предупреди, че профилактиката не бива да се отлага до появата на оплаквания.

Ехография, мамография или 3D изследване?

"Ехографията на млечните жлези е безопасно изследване, основано на ултразвук. Тя позволява да се направи оценка на структурата на установените образувания и да се разграничат различни видове лезии. При младите жени ехографското изследване има важно място в профилактиката, докато с напредването на възрастта се включва и мамографията.

Когато жените наближават своите 40, тогава въвеждаме първата дигитална мамография. Тази мамография се нарича златен стандарт за ранна диагноза на рак на гърдата", посочи още д-р Перчева.

Специалистът обърна особено внимание на жените с плътни гърди. При тях откриването на малки изменения може да бъде по-трудно, тъй като нормалната тъкан може да затруднява визуализирането на тумор.

Именно затова съвременната диагностика разполага с 3D мамография - томосинтеза, която позволява гърдата да бъде изследвана на множество тънки срезове. Според д-р Перчева това дава възможност за по-прецизна оценка при плътна млечна жлеза.

Тя отбелязва, че НЗОК не заплаща всички съвременни допълнителни методи, включително 3D мамографията и контрастно усилените изследвания, което ограничава достъпа до тях за част от пациентките.

Кога се използва контраст и кога - ядрено-магнитен резонанс?

При висока плътност на гърдите или при сериозно съмнение за туморно образувание може да се наложи допълнително изследване с контраст.

"Инжектираме контрастно вещество венозно и търсим неговото натрупване в структурите на тази плътна гърда. Това има решаващо значение", обясни специалистът за БНР.

Ядрено-магнитният резонанс също е част от диагностичния алгоритъм, но не се използва като първо изследване при всяка жена.

"Не на всяка жена трябва да се прави магнитен резонанс, а по строга преценка от квалифициран специалист", подчерта д-р Перчева.

Като алтернатива в определени случаи може да се използва контрастно усилена мамография, която според специалиста е значително по-евтина от ядрено-магнитния резонанс.

При наследствен риск проследяването трябва да е по-стриктно

По-специално проследяване е необходимо при жени с фамилна обремененост за рак на гърдата или яйчника.

Рискът е по-висок и при определени други обстоятелства, включително при жени, подложени на хормонално натоварване в рамките на процедури за асистирана репродукция.

"Има жени, които имат майки, баби, лели с рак на гърдата. Има жени, които имат рак на яйчника. Тези жени са в по-рискова ситуация", каза д-р Перчева.

При тях графикът за профилактика трябва да бъде определен индивидуално от специалист според конкретния риск.

Възможно е рак да бъде пропуснат дори при редовно проследяване

Д-р Перчева коментира още, че в медицинската диагностика не съществува 100-процентова гаранция.

Рискът от пропуск може да бъде свързан с качеството на апаратурата, начина на провеждане на изследването, броя на направените проекции и особеностите на самата гърда.

"В медицината никой никога не е казал, че има 100%. Не бива хората да очакват от нас, че ние сме математици. При нас две и две не е четири", каза тя.

Особено предизвикателство са изключително плътните гърди, при които дори наличието на мамографско изследване не изключва напълно възможността за пропуснато изменение.

Затова специалистът определи диагностиката като "своеобразен пъзел", в който се събират резултатите от различни изследвания и информацията от самата пациентка.

"Малко взимаме от ехографа, малко от палпацията, малко от рентгена, малко от магнита, малко от нейните думи, малко от предходното изследване", посочи тя.

Сравнението със стари изследвания може да бъде решаващо

Една от важните задачи на образната диагностика е да се сравняват настоящите резултати с предишни изследвания. Това позволява на специалистите да търсят дори малки промени във времето.

Според д-р Перчева именно натрупването на различни източници на информация позволява да се изгради цялостната диагностична картина.

"Това е диагностичният алгоритъм и това е добре свършената работа - когато успееш като диагностик да запълниш тази мозайка и да спиш спокойно, че си направил всичко, което е зависело от теб", каза тя.

В лечебното заведение, в което работи, мамографските изследвания се разчитат от двама лекари, което според нея е допълнителна гаранция за намаляване на риска от диагностичен пропуск.

Най-честата грешка: жените отлагат

Като една от основните причини за късното откриване на заболяването, по думите на д-р Перчева не е липсата на медицински възможности, а отлагането на профилактиката.

"Най-честата грешка, която правят жените, е това, че неглижират собственото си здраве и забравят - залисани в грижи за семейството, в работата, за децата, забравят за себе си", каза тя.

Посланието ѝ е жените да отделят време за собственото си здраве и да не отлагат прегледа с мисълта, че "утре" ще бъде по-подходящият момент.

"Да отидат, а не да го отлагат. И да си викат: "Не, не, утре, аз сега не съм важна", категорична е д-р Перчева.

Не само един метод дава пълната картина

Според д-р Перчева най-добрата диагностика се получава чрез съчетаване на различни методи.

При определени случаи комбинацията от клиничен преглед, ехография, мамография, а при необходимост - допълнителни изследвания, позволява диагностична точност от порядъка на 96-98 процента, посочва тя.

"Една мозайка си го представете като един пъзел", обясни специалистът.

Този принцип се отнася и за жените с гръдни импланти. При тях също е необходимо индивидуално проследяване и избор на подходящи образни методи.

Ракът на гърдата засяга най-вече жените над 40 години

Д-р Перчева подчерта, че ракът на гърдата е заболяване, чиято честота нараства с възрастта.

"Ракът на гърдата засяга жените. 80% от нашите пациентки са над 40-годишни", казва тя.

Затова според специалиста именно жените над 40 години трябва да бъдат сред основните групи, към които да се насочват усилията за профилактика и ранна диагностика.

При по-младите жени тя призовава за изграждане на навик за редовна грижа за собственото здраве.

"Време е да ги дисциплинираме. Думата "дисциплина" не е толкова трудна, но е забравена", каза д-р Перчева.

Необходима е профилактика и извън големите градове

Специалистът постави акцент и върху достъпа до качествена диагностика в отдалечените райони.

По думите ѝ една от важните цели е съвременните диагностични възможности да достигат и до жените извън големите градове. Това преди време е ставало с т. нар. мамомобил, но днес го няма...

"Много бих искала да го преживея, да го видя - да отидат в отдалечените места и да помогнат на женичките там“, каза тя, визирайки необходимостта от по-добър достъп до профилактика и съвременна образна диагностика.

Октомври е месец за повече внимание към женското здраве

Октомври традиционно е месецът, в който светът насочва вниманието си към борбата с рака на гърдата, превенцията и ранното откриване на заболяването.

Д-р Перчева призовава жените да не чакат появата на симптоми, за да потърсят специалист.

Основното й послание е - качествената профилактика и ранната диагностика могат да променят хода на заболяването.

"Колкото са по-качествени апаратите, колкото квалификацията ни е по-висока, колкото опитът ни е по-висок, толкова ние ставаме по-ефективни в борбата с рака на гърдата“, обобщи д-р Александрина Перчева.

Д-р Александрина Перчева участва в 25- та Национална среща на фондация (МОСТ) Медии, общество, семейство и традиции с председател Юлия Пискулийска, с участието на водещи лекари, общественици, местна власт и журналисти, посветена на проблемите в здравеопазването у нас. Юбилейното издание се проведе под надслов "Животът като ценност".

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с д-р Александрина Перчева в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify.