Какво се е променило у нас заради Конвенцията за правата на хората с увреждания

Фондация "Светът на Мария" организира конференция, посветена на 20 години от приемането от ООН на Конвенцията за правата на хората с увреждания. За БНР Миряна Сирийски, директор на фондацията, коментира, че конвенцията е ратифицирана у нас преди 14 години, но:

"За нас като организатори въпросът стои така: От права "на хартия" имаме още много път да извървим, за да имаме независим живот.

Правата са предимно на хартия. Малко след ратификацията на конвенцията в България бяха провеждани редица събития и тогава се говореше какво трябва да бъде направено - такъв закон, онакъв закон. Тези закони вече са факт. Да, това наистина е направено! Това, което обаче трябва да се случи, е, че тези закони трябва да работят на практика.

Много важно е, за да има ефективна подкрепа за хората, да има координация и интегриран подход на действие - училището да работи със социалните услуги, социалните услуги да работят в бюрата по труда… а всеки някак си при нас е потънал малко в руслото на собствените си преки отговорности и не желае да направи лека крачка встрани, да погледне дали не може с неговото действие да се координира, да се съобрази с някой друг, за да може да постигне по-голяма полза и повече ефект от действията си и действително хората с интелектуални затруднения да бъдат интегрирани и да живеят нормално".

Хората с ментални затруднения - интелектуални или психични, много трудно самостоятелно могат да се борят за своите права, подчерта Сирийски пред "Хоризонт":

"България категорично не изпълнява Конвенцията така, както я е ратифицирала, по отношение на този член в нея, който казва, че хората трябва да бъдат подкрепени в това да могат да взимат самостоятелни решения. Защо не го изпълнява? Защото в България от 1956 година има закон и този закон е за запрещение и единственият вариант за подкрепа на човек е да бъде поставен под запрещение. Това е огромен проблем! Законът не работи добре, но хората, за които не работи добре, стават безгласни. Не случайно някой ги беше съпоставил с роби. Робите едно време не са имали права. Те не могат сами да подпишат документ за лечението си! Има стотици ситуации в страната, когато т. нар. настойник не присъства и е изоставил човека, за когото се грижи, той не може да бъде лекуван изобщо, защото няма право да подпише документите си за лечение, за информирано съгласие. Това не е шега. Това е истинският живот! Има хора, които страдат неимоверно, но не могат да отидат на зъболекар!"

Социалните услуги са истинският инструмент за подкрепа на тези хора и работещите в тях често издирват настойниците, търсят решения, молят се, убеждават близките, описа Сирийски в ефира на "Преди всички".

"Веднъж, когато съдът е поставил настойник, този човек престава да има каквато и да била възможност да представлява себе си. Той не може да заведе сам дело за това да му бъде махнато запрещението, защото той няма право да се обърне към съда".

Фондацията работи и за това да подкрепя хората да се реализират на пазара на труда:

"Като цяло нашият опит е, че и работодателите са по-отворени, и обществото е отворено. Колеги от спорта, от културата, от театъра непрестанно са ангажирани с темата за приобщаването и това позволява хората да бъдат наистина все по-активно включени и видими, а видимостта е част от приемането".