Автор:
Станислава Пирчева
Интервю
"Няма по-добър образен метод - има правилен метод според клиничната ситуация"
Доц. Пенков: Образната диагностика между човешкия поглед и изкуствения интелект
Интервю с доц. д-р Марин Пенков
сряда 7 октомври 2026 10:08
сряда, 7 октомври 2026, 10:08
доц. д-р Марин Пенков
СНИМКА: Станислава Пирчева
Размер на шрифта
Колко от невидимото в човешкото тяло вече може да види съвременната медицина? Колко рано можем да открием заболяването и къде все още са границите на образната диагностика? И когато изкуственият интелект все по-осезаемо навлиза в медицината, променя ли той само технологиите или и самата работа на лекаря?
Гост по темата е доц. д-р Марин Пенков от УМБАЛ "Св. Иван Рилски", специалист по образна диагностика и неврорентгенология.
Съвременната образна диагностика се развива с изключителна скорост. Все по-прецизните технологии дават възможност да бъдат откривани промени в човешкото тяло на все по-ранен етап, но поставят и важния въпрос за границата между възможностите на апаратурата и преценката на лекаря.
Особено място в разговора заема изкуственият интелект. Как вече променя работата в образната диагностика? С какво може да подпомогне специалиста и къде се крият рисковете от прекомерното доверие в технологиите? Защото зад всеки образ стои конкретен пациент, а зад окончателната медицинска преценка - знанието и отговорността на лекаря.
Говорихме и за възможностите за ранно откриване и диагностициране на заболяванията. Една от областите, в които развитието на технологиите може да има най-пряко отражение върху човешкия живот. Но докъде достигат възможностите ни днес и къде образната диагностика все още има своите ограничения?
Отделен акцент е работата с деца. Детската неврорентгенология изисква не само специфична медицинска подготовка, но и различен подход към малкия пациент и неговото семейство. Самият доц. Пенков притежава европейска диплома именно по тази субспециалност.
Но добрата медицина не се прави от един човек. Затова разговорът стига и до екипа. Как се създава, как се мотивират младите лекари и как се задържат добрите специалисти в среда, в която медицината изисква непрекъснато учене и развитие.
Именно младите хора са част и от погледа към бъдещето. Какво ще бъде мястото на лабораториите и новите технологии? Каква ще бъде ролята на следващото поколение лекари? И как ще изглежда образната диагностика след години, когато човешкият опит и изкуственият интелект ще работят все по-тясно заедно?
Разговор за високите технологии, но преди всичко за човека, който стои зад образа и човека, който трябва да го разчете.
Съвременната образна диагностика позволява да се откриват заболявания в значително по-ранни етапи и да се изследва не само анатомията, но и функцията на тъканите, каза доц. д-р Марин Пенков, началник на Клиниката по образна диагностика в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" и специалист по неврорентгенология.
По думите му развитието на технологиите поставя все по-високи изисквания към лекарите, които трябва да интерпретират получените образи.
"Съвременната образна диагностика има много повече възможности, много по-голям детайл, което изисква от нас да имаме много повече познания и умения", посочи доц. Пенков.
Той подчерта, че зад сложната апаратура стои екип от специалисти, включително лаборанти и техници. С развитието на методите вече е възможно да се анализират не само структурните промени, но и перфузията и функционирането на различни тъкани.
"Можем да слезем на едно по-ниско ниво и да изследваме на структурно ниво, да видим различните тъкани как се перфузират, дори как функционират", обясни специалистът.
Скенер или магнитен резонанс?
По отношение на един от най-честите въпроси на пациентите - кое изследване е по-добро, скенерът или магнитният резонанс - доц. Пенков е категоричен:
"Няма по-добър метод. Има правилен, зададен от клиничната ситуация и медицинската ситуация метод."
Компютърната томография използва рентгеново лъчение и има важно предимство със своята бързина, което я прави особено полезна при спешни състояния. Магнитният резонанс не използва йонизиращо лъчение и има много добра тъканна разделителна способност, но изследването е по-продължително и изисква специализирана апаратура и персонал.
Двата метода не се изключват, а се допълват, посочи специалистът.
Все по-детайлна картина на мозъка
Особено голям напредък през последните години има при изследването на мозъка. Доц. Пенков разказа, че когато е започнал специализация през 2003 г., в България магнитният резонанс е разполагал с ограничен брой серии и секвенции. Днес едно стандартно изследване може да включва значително повече, а функционалните методи позволяват да се проследява активността на различни мозъчни области.
"Въпреки напредъка в медицината, той ревниво още пази своите тайни", каза доц. Пенков за човешкия мозък.
Той разказа и за изследвания с функционален магнитен резонанс, при които се наблюдава активността на мозъка при различни стимули. Сред тях са експерименти с виртуални и реални пари, както и с музика.
Според него резултатите показват колко различно реагира мозъкът в зависимост от конкретната ситуация и опита на човека.
По-ранното откриване променя лечението
Специалистът подчертава значението на образната диагностика и за профилактиката. Като пример посочи скрининга за рак на гърдата.
"Една добре направена скринингова програма би била прекрасна за всяка една жена и би открила евентуален патологичен процес много навреме", каза доц. Марин Пенков.
По думите му развитието на технологиите дава възможност заболяванията да бъдат установени във все по-ранен стадий - момент, в който лечението може да бъде значително по-ефективно.
Още слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с доц. Марин Пенков в "Нощен Хоризонт".
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
