Има тенденция на завръщане на наши сънародници от Белгия обратно в България

Асоциацията на българските турци в Белгия е неправителствена организация, създадена през 2019 г. Основната ѝ цел е да подпомага интеграцията на нашите сънародници в белгийското общество. В същото време сдружението се грижи за запазване на културното наследство и езиковите традиции. Затова и направленията, в които работи, включват езикови курсове, спортни дейности, благотворителни акции и кулинарни базари, които сближават нашите сънародници в Белгия, разказва председателят на асоциацията Нурхан Сали.

"Асоциацията е неправителствена организация с нестопанска цел. Казва се BBTD - Културно-образователно сдружение на българските турци, живеещи в Белгия. Целта на това сдружение е да помогнем на нашите сънародници в Белгия. Видяхме, че много от тях не могат да се справят с елементарни социални проблеми и дейности. Една част от тези, които идват от България и други, които са родени в Белгия, не могат да се справят с езиците - било то френски, фламандски или български език, а донякъде и турски. Основните ни цели са: запазване на българската култура, образователни и спортни дейности, компютърни курсове. Сдружението има около 140 членове. Доброволците са над 50 души. Понякога ни трябват хора за готвене, за чистене, за курсовете ни, за подреждане. Това не е никак лесна работа. По този начин те помагат на нас и ние по някакъв начин помагаме на тях", казва председателят на асоциацията.

Нурхан Сали разказва, че напоследък се наблюдава ясна тенденция на завръщане на наши сънародници от Белгия обратно в България. Нарастващите цени на имотите и наемите, както и високите данъци в Белгия, карат много наши сънародници да осмислят престоя си на Запад. Възможностите за работа в България и притежаването на собствено жилище се разглежда като основно предимство, казва Нурхан Сали.

"Хората вече започнаха да се връщат. Може би оттам идва и големият интерес към българския език. Първите дошли в Белгия са се надявали малко да поработят и да се върнат в България, но така изминаха повече от 30 години. Сега, след 30 години, дойде този момент хората да се връщат в България. Родителите на тези деца искат да научат български език, защото, като се върнем в България, това ни е родният език. Така се породи интересът към курсове по български език", обяснява Нурхан Сали.

От началото на септември Асоциацията на българските турци в Белгия провежда курсове по български език за деца, на които майчиният им език е турски, в училище учат френски или нидерландски език, но искат да научат и български. Групите са две. Обучават се около 30-на деца, а курсовете се ръководят от дългогодишната начална учителка Байсе Касъмларлъ.

Предизвикателство е да учиш на български език деца в мултиезикова среда

"Първоначалната идея бе да съберем една група от 15 деца. Поканихме родители и се оказа, че желаещите са много повече. Затова решихме да направим две групи - една група в сряда, а другата в събота. В момента обучаваме 33 деца. Има още десетина, които са в резерви, защото все още нямаме възможност да ги поемем. Децата са много мотивирани и всяка седмица бързат и ми задават въпроса "Когато се приберем в България, ще мога ли свободно да говоря с продавачите? Ще мога ли свободно да пазарувам? Свободно да си попълвам документите". Българският език за тях се явява най-малко трети език, защото в основното училище учат френски или нидерландски, а в семейна среда говорят на турски език. Някои деца владеят английски, испански и всъщност българският език за тях се явява трети или четвърти език. В часовете по български език започваме от азбуката. Впоследствие учим личните местоимения, глагола "съм". Програмата, която сме приели, е програма към Европейската езикова рамка. Обучението по български език е на ниво А1.1. Там има определен брой часове, определени теми. Ние работим така, както се изучава български като чужд език", обяснява учителката.

От преподавателска гледна точка: какви са предизвикателствата в работата с деца, които живеят в мултикултурна и мултиезикова среда и говорят по няколко езика, а българският им е чужд език?

"Аз също си задавах въпроса как ще работя, защото това е голямо предизвикателство за мен. Досега съм работила с деца, които владеят езика, а тези, които не го владеят добре, живеят в България и познават езика частично. Докато тук децата не знаеха дори да поздравяват и много трудно успяваха да казват думата без влиянието на езика, който учат в белгийското училище. Отначало започна и със смях и "не мога да го кажа", с много повторения. Аз съм ентусиазирана, защото децата са мотивирани. Първата мотивация е дошла от семейството, че трябва да знаят езика. Втората мотивация е дошла от техния допир с реалността в България. Разказват ми за случаи, в които са влезли в магазина и не са успели да си купят сладолед например. Децата са достатъчно големи, 12 - 14-годишни и реално осъзнават, че българският език им трябва. По-старателните, по-бързо възприемащите са малките, докато големите бързат и са по-нетърпеливи да научат всичко. Опитвам се да обяснявам, че всичко трябва да е "стъпка по стъпка", бавно, "тухличка по тухличка" трябва да градим знанията, защото няма да се случи бързо, както се случва на екрана, както се случва на телефона. След толкова години опит, това е най-голямото предизвикателство за мен - да промениш, да научиш на нещо деца, които имат по-стабилна основа на друг език", признава учителката Байсе Касъмларлъ.

Въпреки трудностите около организацията, образователните курсове по български език за децата на българските имигранти от турски произход, са едно от най-важните постижения на Асоциацията, казва Нурхан Сали.

"Когато ние кандидатстваме за изучаване на български език, това в Белгия не е приоритет. Те казват, че приоритет е да се научи френски или фламандски език. А пък ние знаем важността на българския език и това за нас е приоритет. И така някак доброволчески започнахме тези образователни уроци. Белгийската страна веднъж в годината ни дава 500 евро, които се полагат на всички сдружения. Основните средства идват от нашите доброволци, от дарения на наши сънародници, от родителите. По този начин намираме средства и за наема на помещението, за ток и т.н. Това е най-трудната част. Имаме много други идеи и планове, но всичко опира до материални средства", каза в края на разговора Нурхан Сали.

Още чуйте в звуковия файл.