Павлина Мустакова: Дълголетието не е само въпрос на храна

"Повече движение, разнообразно хранене, по-малко стрес и време пред екраните - това са част от основите на здравословния живот. Червената чушка е сред традиционните български продукти с ценни хранителни качества, а постоянството в малките ежедневни навици може да се окаже по-важно от всяка краткосрочна диета, каза специалистът по хранене и диететика Павлина Мустакова - гост в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" .

Мустакова е инженер-еколог по образование, но преди години решава да поеме по нов професионален път. След допълнителна квалификация и магистратура в областта на храненето тя е докторант в Университета по хранителни технологии. Работи и в кабинета на съпруга си - алерголога д-р Тихомир Мустаков, като подпомага изготвянето на хранителни режими за пациенти с алергии и хранителни непоносимости.

"Никога не е късно. Стига човек да има желание и да види някаква нова цел", сподели тя.

Червената чушка - традиция с ценни хранителни качества

"Традиционният български продукт - червената чушка е добре да присъства в ежедневното ни меню заради съдържанието си на полифеноли, антиоксиданти и фибри, включително пектин.

Българинът традиционно обича чушката, но последните години това малко се занемари, а ние трябва да използваме повече сезонни и местни продукти, без да изключваме и останалите зеленчуци и плодове.

Основното правило е храненето да бъде разнообразно и балансирано, а не да се разчита на един продукт или на поредната модерна диета."

Храненето като част от грижата за пациента

Работата в кабинета по алергология показва на Мустакова колко често пациентите и техните семейства имат нужда от конкретни насоки за храненето. При установена алергия или хранителна непоносимост родителите нерядко се притесняват, че ограниченията ще оставят детето без достатъчно подходящи храни.

"Родителите са страшно притеснени. Сблъскват се с нещо ново и казват: "И сега какво ще яде детето?““, разказа тя.

Затова една от задачите ѝ е да помага при изготвянето на хранителни режими и да насочва семействата към подходящи алтернативи. Медицинската диагностика и лечението остават в компетентността на лекаря, но хранителната подкрепа може да помогне на пациентите да се ориентират по-уверено в ежедневието си.

"Често има разминаване между нуждите на пациентите и времето, с което разполагат лекарите за подробни разговори за храненето. Затова е необходимо по-добро взаимодействие между медицинските специалисти и квалифицираните експерти в областта на храненето.

В България съществува университетска подготовка по храни, хранене и диететика, но професионалното признаване на нутрициологията остава проблем. Специалистите по хранене не трябва да заместват лекарите, а да работят съвместно с тях в рамките на своите компетенции."

Готовите храни и навикът да четем етикетите

"Хората да отделят повече време за приготвяне на храна у дома и да избират пресни продукти. Да се избягват пакетирани храни и да се научим да четем етикетите. Когато влезем в магазина и посегнем към някой продукт, просто да видим какво съдържа.

Добре да се ограничават продуктите с много добавени съставки, както и газираните напитки и подсладените продукти с ниска хранителна стойност. Пушените меса и риби, колбасите и други преработени месни продукти е по-добре да не присъстват често в менюто.

Диетите - не ги сменяйте прекалено често

"Модните диети и крайното ограничаване на храната не са универсално решение. Най-голямата грешка, която правят хората е, че сменят диетите прекалено често, започват нови диети, защото някой друг им е казала, че тази диета работи, освен това е важно да се знае, че една диета не трябва да продължава повече от три месеца.

След това се прави захранване, а след това се преминава и на пълноценно и разнообразно хранене, разбира се, балансирано, рационално, но богато. 

Аз не съм веган, не го препоръчвам в никакъв случай на деца и подрастващи. Вегани могат да бъдат възрастните. 

Средиземноморският модел на хранене е добър, заради баланса и разнообразието. Но доброто здраве не зависи само от храната или спорта, а от съчетанието на няколко фактора - физическа активност, пълноценен сън, социални контакти, занимания, които носят удовлетворение, и умение да ограничаваме стреса.

Всъщност най-важното във храненето е количеството - тоест - да бъде оскъдно. Особено с напредването на възрастта. За да не стареят клетките, трябва да има оскъдно хранене с напредване на годините, поясни Поли Мускатова.

Спортът не е само за отслабване

"Движението е другата важна част от грижата за здравето. Физическата активност трябва да присъства в ежедневието, а не да бъде временна мярка, свързана единствено с желанието за отслабване.

Аз имам постоянен режим на упражнения и отделям всеки ден по 40 минути за физическа активност. В програмата включвам разтягане и упражнения за различни мускулни групи, като използвам и ластици за съпротивление.

"Нямам ден без да съм си направила упражнения", допълни тя.

"Всеки човек трябва да си намери нещото, което е за него, но да - всичко това ми коства много усилия и воля, но пък резултатът е налице".

По думите ѝ постоянството и движението са ѝ помогнали да контролира проблеми с дискови хернии, без да се стига до операция. Тя подчертава, че упражненията трябва да бъдат съобразени със състоянието на всеки човек и че личният ѝ опит не е универсална препоръка за лечение.

Здравословни навици и за децата 

Особено тревожни са заседналият начин на живот и прекомерното време пред екраните при децата.

"Никога не е късно. Стига човек да има желание и да види някаква нова цел. Ние по цял ден бяхме навън и играехме на какви ли не игри.

Днес децата прекарват свободното си време пред телефоните, а някои родители дори търсят от нас бележки за освобождаване от часовете по физическо възпитание, защото на децата им е трудно да спортуват, разказа още тя.

Дълголетието

"Здравословният живот не се изчерпва с избора на храна, но и на движение, достатъчно почивка, ограничаване на вредните навици, социални контакти и занимания, които носят удовлетворение.

По-малко хранене, повече движение, повече социални контакти, по-малко стрес", обобщи тя.

"Важно е и психическото равновесие - времето сред приятели, разходките, туризмът, посещенията на театър, концерти и изложби могат да бъдат също толкова важна част от пълноценния живот, колкото храненето и физическата активност."

Самата тя обича да пътува, да посещава културни събития и да се среща с приятели. Вечер се старае да оставя телефона си в друга стая и да не използва дигитални устройства поне час преди сън.

"Всеки човек трябва да си намери нещото, което е за него - нещо, което наистина ще го прави щастлив, ще го балансира и ще го превърне в удовлетворен човек", убедена е Мустакова.

Здравето е инвестиция в бъдещето

Като майка на две деца тя наблюдава отблизо влиянието на дигиталните устройства върху ежедневието на младите хора. Смята, че родителите трябва да насърчават баланса между технологиите, спорта, общуването и образованието.

Въпреки тревогите си за агресията и обездвижването, Поли вижда и основания за оптимизъм. Тя е впечатлена от младите хора, които проявяват любознателност, търсят знания и искат да се развиват.

"Ние имаме такова поколение, което може, знае и търси.

Не е най-важно какви коли караме, в какви апартаменти живеем и какви вили имаме. Смятам, че най-ценното е да инвестираме в образованието и в здравето на децата си", сподели още Поли Мостакова за БНР.

Павлина Мустакова участва за пореден път и в 25- та Национална среща на фондация (МОСТ) Медии, общество, семейство и традиции с председател Юлия Пискулийска, с участието на водещи лекари, общественици, местна власт и журналисти, посветена на проблемите в здравеопазването у нас. Юбилейното издание се проведе под надслов "Животът като ценност".

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Павлина Мустакова в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".