Доц. Росен Калпачки: Между инсулта и изкуството - невидимия свят

Между инсулта и изкуството - неврологът доц. Росен Калпачки, началник Клиника по нервни болести към УМБАЛ "Света Анна София" и създател и ръководител на първия строук център в столичната болница "Света Анна" е гост в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" .

"Броят на тромболизите в България се е увеличил почти десет пъти за последните 10 години, но остава четири пъти под средноевропейското ниво. Високоспециализираните инсултни центрове са важни, но решаващи са организацията на лечението, подготвените екипи и възможността пациентът да получи помощ навреме. Профилактиката започва десетилетия преди инсулта, а изкуството и хобитата са част от грижата за мозъчното здраве, каза доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“ в София, в рубриката "Вдъхновяващи“ на Българското национално радио.

От 23 до 25 октомври 2026 в столицата ще се проведе Четвъртият национален конгрес по инсулт.

Научната програма включва 13 тематични форума с участието на български и чуждестранни специалисти. Форматът поставя акцент върху практическия опит и дискусията - възможност да зададете своите въпроси, да обсъдите сложни клинични ситуации и да обмените идеи с колеги от различни области.

Конгресът ще постави на обсъждане и един ключов организационен въпрос: как да изградим работеща инсултна мрежа в България?

Програмата е насочена към широк кръг специалисти, ангажирани с инсулта - от спешната помощ и острото лечение до рехабилитацията и подкрепата след изписване.

Инсултът се подготвя с години

"Когато говорим за инсулт, често мислим за внезапното начало, спешната помощ и първите часове, в които лечението може да промени изхода от заболяването. Но зад острото събитие обикновено стоят процеси, които са се развивали дълго преди това.

Инсултът, когато се случи, е следствие от нещо, което е действало години преди това“, подчерта доц. Калпачки.

"Затова профилактиката не бива да започва едва когато човек усети първите симптоми или когато заболяването засегне негов близък. Младите хора трябва да познават основните съдови рискови фактори и да обръщат внимание на семейната история. Ако родителите имат високо кръвно налягане, диабет или нарушения в липидния профил, това е основание човек да бъде по-внимателен към собственото си здраве, без да чака появата на сериозен проблем.

Контролът на артериалното налягане, навременното лечение на дислипидемията, поддържането на здравословно тегло, физическата активност и балансираното хранене са сред важните условия за намаляване на риска, допълни известният невролог.

"Профилактиката трябва да започне много, много, много преди да се сетим за инсулт, ако искаме да сме успешни, категоричен е доц. Калпачки.

Той напомни, че инсултът е част от голямата група на сърдечносъдовите заболявания и че грижата за съдовете не е еднократна мярка, а начин на живот. Ползата от нея се натрупва във времето.

"Когато го правим, ние мислим за себе си десетилетия напред. И там някъде напред вероятно отдалечаваме срещата с нещо, наречено инсулт", посочи доц. Калпачки.

Държавата трябва да създава условия за здравословен живот

"Личната отговорност е само едната страна на профилактиката. Другата е средата, в която живеем, и възможностите, които обществото предоставя на хората да се грижат за здравето си.

Държавата трябва да осигури средата такава, че тези здравословни елементи на живота да могат да се осъществяват", сподели още доц. Калпачки.

Той даде примери с достъпните условия за придвижване с велосипед, възможностите за физическа активност и необходимостта от по-малко замърсяване на въздуха в големите градове. По думите му замърсеният въздух също е сериозен рисков фактор за инсулт.

Специалистът отбелязва, че младите хора като цяло му изглеждат по-заинтересовани от здравословния начин на живот в сравнение с предишните поколения. Наред с традиционните рискови фактори обаче той обрърна внимание и на зависимостите - към хазарт, екрани, алкохол и други вещества.

"Тези поведения могат да имат неблагоприятно отражение върху мозъка и съдовете, а стресът и обездвижването допълнително влошават ситуацията. С уговорката, че за т.нар. "екранна деменция" все още няма достатъчно категорични научни данни, е важно да мислим за начина, по който постоянното потребление на бързо сменящи се образи влияе върху вниманието, въображението и активната работа на мозъка, допълни специалистът.

Стронг центровете: апаратурата е само част от решението

"Високоспециализираните инсултни центрове са важна стъпка в развитието на лечението, но изграждането им не се изчерпва с доставката на апаратура. Необходими са организация във всяка болница, подготвени специалисти и ясни стандарти за обучение.

По отношение на оборудването има напредък, но остават въпросите за логистичното обезпечаване и кадрите. Аз се надявам болничните ръководства да подготвят организацията предварително, вместо да започват работа по тези въпроси едва след пристигането на апаратурата.

Не съм особено оптимист, че в обозрими месеци, дори години, ще заработят инсултните центрове по начина, по който се иска", изтъкна доц. Калпачки.

По думите му високоспециализираните центрове за страната са шест - три в София и три извън столицата. Но дори броят им да бъде увеличен, това няма да реши самостоятелно проблема, защото инсултите се случват всеки ден и във всички части на страната.

"Инсултът трябва да се лекува там, където се случва - на възможно най-близкото място, където има създадена организация за истинското лечение на инсулта“, подчерта доц. Калпачки.

Той смята, че областните болници трябва да имат ключова роля като центрове от първо ниво. Високоспециализираните структури са необходими за пациентите, при които първоначалното лечение не е успешно или не може да бъде приложено, както и за обучението на медицинските екипи.

Тромболизата - лечение, което трябва да достига до повече пациенти

Един от основните проблеми остава недостатъчното приложение на тромболизата - метод за лечение на определени случаи на остър исхемичен инсулт, при който се цели разтваряне на съсирека, блокиращ кръвоснабдяването на мозъка. При подходящи пациенти лечението трябва да бъде приложено възможно най-рано и след лекарска преценка.

По думите на доц. Калпачки през последните десет години броят на тромболизите в България се е увеличил почти десет пъти. Въпреки това делът им остава четири пъти по-нисък от средноевропейския.

"Има напредък, не мога да кажа друго. За последните 10 години броят на тромболизите се увеличи почти 10-кратно, но да не забравяме, че днес те са четири пъти по-малко като процент от средноевропейския", каза той.

Това означава, че все още има много пациенти, които не получават навременно лечение. Затова според специалиста не е достатъчно да се инвестира само във високоспециализирани структури. Необходима е цялостна организация, която да осигури бърза диагностика и лечение възможно най-близо до мястото, където пациентът е получил инсулт.

Освен апаратурата са нужни добре обучени екипи, координация между звената и ясни правила за работа. Именно подготовката на кадрите и липсата на достатъчно стандартизирано обучение са сред проблемите, които доц. Калпачки открои.

Невидимият труд на лекарите

В разговора "За живота" като ценност доц. Калпачки постави акцент не само върху пациента и неговото семейство, но и върху хората, които се грижат за него. Зад всяко спешно състояние стоят медицински екипи, чието ежедневие е изпълнено с напрежение, тежки решения и постоянна отговорност.

Доц. Росен Калпачки участва в 25- та Национална среща на фондация (МОСТ) Медии, общество, семейство и традиции с председател Юлия Пискулийска, с участието на водещи лекари, общественици, местна власт и журналисти, посветена на проблемите в здравеопазването у нас. Юбилейното издание се проведе под надслов "Животът като ценност".

Той обръна внимание на една по-малко видима страна на инсулта - живота на лекарите и медицинските специалисти, които остават до пациента от първия до последния момент.

"Невидимо остава и това как всеки ден хората, които полагат грижи, се сблъскват от първия миг на събуждане до лягането вечер, понякога и след лягане продължават да мислят и да се чувстват въвлечени в това, което ние обичаме да наричаме системата", сподели неврологът.

За него темата за живота като ценност включва не само индивидуалната трагедия на пациента и преживяванията на неговите близки, но и усилията на хората, които се борят за живота на другите, често за сметка на собственото си спокойствие и здраве.

Тази гледна точка е особено важна в неврологията, където решенията трябва да се вземат бързо, а последствията от заболяването могат да бъдат тежки и дълготрайни. Невидимият труд на лекаря е част от лечението - дори когато остава извън вниманието на обществото.

Черно-бялата фотография - другата страна на живота на невролога

Извън болницата доц. Росен Калпачки има своето пространство за отдих и равновесие - фотографията. Тя е негово хоби още от ученическите години и остава постоянна част от живота му, включително в най-натоварените периоди на лекарската му кариера.

"По-скоро, занимавайки се с фотография, се обърнах към медицината, защото фотографията е мое хоби от ученическите години", разказа той.

Специалистът предпочита аналоговата фотография и черно-белите изображения. Работи с фотоапарати, произведени преди 1970 г., зарежда филма, снима, проявява го и изработва снимките сам в тъмна стая. За разлика от дигиталната фотография, при която резултатът се вижда почти веднага, аналоговият процес изисква търпение и оставя място за изненадата.

"Процесът на създаване на фотографския образ е нещото, което мен ме отморява, разсейва и по някакъв начин представлява другата страна на тази везна, която всъщност уравновесява напрежението в ежедневието“, разказа доц. Калпачки.

Негови фотографии са представяни в изложби в Лондон и Будапеща. Самият той обаче не възприема работата си единствено през оценката на публиката. По-важни за него са процесът, мястото, на което е снимал, и историята, която стои зад кадъра.

"Понякога най-хубавите ми снимки са плод на грешка", сподели той.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с доц. Росен Калпачки в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".