Кутия на доброто: Защо реших да помагам на слабите

15 приюта за бездомници осигуряват топли легла за приблизително 200 души всяка вечер. Три ресторанта - в Тел Авив, Акра и Кармиел хранят приблизително 2 000 души всеки ден. Това са ресторанти, а не трапезарии за бедни, защото срещу такса от 1 шекел /25 евроцента/ се получава супа, салата и основно ястие. Върху бели покривки се поставят чиниите от порцелан, поднесени от сервитьори-доброволци. Това е само част от дейността на “Ласова“ - благотворителна организация в Израел, където 60 на 100 от средствата се даряват от частни организации и лица. За дейността си “Ласова“ е получавала най-високите държавни и общински награди на Израел. Има една особеност спрямо другите донорски сдружения: специално внимание е поставено на децата от географските и социалните покрайнини.

21 са младежките центрове “Кадима“, които целят да намалят различията в израелското общество, като предоставят допълнително образование и лично внимание към всеки ученик, в зависимост от неговия потенциал. В занималните, където децата и юношите отиват след училище, се грижат не само за изоставащите, а и за талантливите, които заради бедността на родителите си трябва “да тъпчат на едно място“ в училище.

Тези центрове се намират в места, където са струпани “прозрачните хора“ - тези, които не забелязваме или не искаме да виждаме: клошари, бездомници, току що освободени от затвора, бежанци, болни и самотни хора, млади, стари или деца с доходи под жизнения минимум, наркомани и проститутки. Например в Южен Тел Авив има много бежанци от Африка, които са успели да се доберат до Израел. “Прозрачни хора“ има и в най-далечните точки, около границите на страната, където е по-евтино. Тези, които не успяват да отглеждат децата си в големите градове, отиват да живеят там, независимо че освен в селското стопанство, почти няма други работни места. Така родителите могат да работят на по две или три места. За деца между 3 и 6 години на родители без статут са открити детски градини. В началото са се опитвали да помогнат на децата на новите преселници и на бежанците да научат иврит, а и английски, но скоро става ясно, че учебните програми в Израел и в чужбина не съвпаднат и по точните науки. Осигуряват учители и по тях. Общо са обхванати 1 200 деца и тийнейджъри от социално-географската периферия.

“Дедите ми са се е преселили от България в Светите земи през 1896 г., заедно с още 11 семейства. Създали са селището Артув, купувайки неплодородни земи от местните араби. Те не са били подкрепяни от бароните Ротшилд или Хирш, както бягащите от погромите в Европа и Руската империя. Групата на дядо ми не са имали навици за селскостопанска работа от България. Въпреки това са успели да отгледат богата реколта и са уговорили дюкяни в Йерусалим, където да я пласират, когато една нощ жителите на околните селища нахлули и ограбили всичко. Ако нещо било останало, го подпалили. Така по наследство знам какво е пак и пак да започваш отначало живота си, при това на място, където не си се родил. Сигурно затова реших да стана юрист и да помагам на слабите. В началото на кариерата ми ме назначиха като служебен адвокат безплатно да защитавам две бездомни жени. Така опознах тежкия живот на клошарите. През 1986 г. успях да се преборя да се създаде първият приют за бездомни "Гагон" /“покривче“/ в Тел Авив. Когато дадем на някого креват, обаче, трябва да се погрижим и за храната му! През 1990 г. отвори врати първата ни безплатна трапезария. Горе-долу по това време пристигнаха около 2 000 000 мигранти от бившия Съветски съюз. Много от тях живееха около нашата трапезария, защото тогава това беше непривлекателен район, с ниски наеми. Приехме и тях. Държах помещенията за хранене да не приличат на познатите им столове, а на ресторанти. През 1998 г. създадохме и мрежа за неформално образование, първоначално за тези деца, които се хранеха в трите ни трапезарии. Имаме 22 извънкласни учреждения за деца с ниски доходи на семействата и 3 столови. За тази си дейност през 2001 г. оказаха високата чест на мен и съпругата ми Шарона да бъдем сред седемте най-уважавани хора за годината, които да запалят с факел един от седемте свещника на Деня на независимостта на Израел. Благодаря на Господ, че е избрал точно чрез мен да помогне на толкова много нуждаещи се от човешка топлота!  Всеки от тези хора има интересна и сложна съдба. Най-необикновените им истории съм събрал и отпечатал в 4 книги, които отдавна са се превърнали в библиографска рядкост. Сега подготвям петата книга, която в духа на съвремието ще е аудиовизуална, въпреки че за да запазя анонимността на моите събеседници, те ще са с гръб, а гласът им ще е променен“ разказва адвокат Гилад Хариш, който не забравя, че предците му са се изселили от България, макар и преди няколко поколения.