Бърнаутът не идва за ден: кога работата започва да изчерпва силите ни

Натрупването на негативни емоции и стрес с времето водят до психологически срив, познат като бърнаут. Как да се справим с това състояние ще научим от разговора на Мая Данчева с Виктория Софияди, клиничен психолог в болница "Царица Йоанна - Исул":

Професионалното прегаряне се развива постепенно - с усещане за постоянна умора, загуба на мотивация и все по-голяма дистанция от работата. Защо близките понякога забелязват промяната преди самите нас и как да разпознаем момента, в който трябва да спрем?

„Още малко ще издържа“, „Ще си почина следващата седмица“, „Само да приключа с тези задачи“ - често така започва пътят към професионалното прегаряне. Проблемът е, че задачите рядко свършват, а почивката постоянно се отлага.

"Според определението на Световната здравна организация (СЗО) бърнаутът, или професионалното прегаряне, е явление, свързано с хроничния стрес на работното място, с който човек не успява успешно да се справи.

Това състояние обикновено не настъпва внезапно. То се натрупва постепенно, когато продължително време сме под напрежение, поемаме все повече отговорности и не си осигуряваме достатъчно време за възстановяване, каза за БНР Виктория Софияди.

"Понякога първият сигнал е, че работата, която преди ни е носила удовлетворение, започва да ни тежи. Друг път промяната забелязват близките ни - ставаме по-нетърпеливи, отдръпваме се от общуването или продължаваме да мислим за служебните задачи дори когато сме вкъщи."

Трите основни признака на професионалното прегаряне

СЗО посочва три основни измерения на бърнаута:

- Изчерпване на енергията и усещане за изтощение.Човек губи обичайната си енергия, уморява се по-лесно, трудно се концентрира и дори ежедневните задачи започват да изглеждат непосилни.
- Психическа дистанцираност от работата. Появяват се безразличие, негативно отношение към професионалните задължения и загуба на смисъл в дейности, които преди са били важни.
- Намалено усещане за професионална ефективност. Човек започва да се съмнява в способностите си и да изпитва чувството, че каквото и да прави, никога не е достатъчно.

Към тези прояви могат да се добавят проблеми със съня, главоболие и усещане за постоянно физическо напрежение.

"Важно е обаче да се направи разграничение: не всяка умора означава бърнаут. Продължителното изтощение може да бъде свързано и с други психологически или физически състояния. Когато оплакванията продължават и започват да пречат на ежедневието, е добре да се потърси професионална помощ, допълни Виктория Софияди.

Как се опитваме да избягаме от изтощението?

"Когато сме под продължително напрежение, естествено търсим начин да се разсеем и да си починем. Някои хора прекарват повече време в социалните мрежи, гледат сериали, пазаруват импулсивно или търсят утеха в храната. Други се затварят в себе си и избягват контактите с близките.

Съществува и обратната реакция - човек се потапя още повече в работата с надеждата, че ако приключи всички задачи, най-накрая ще може да си почине. Така започва да живее от уикенд до уикенд или от отпуска до отпуска, а мисълта за връщане на работа предизвиква силно напрежение, разказа още специалистът.

"Проблемът не е в самото разсейване или почивка, а в това, че те носят само временно облекчение, докато причините за изтощението остават непроменени, категорична е тя.

Как да излезем от капана на бърнаута?

"Първата стъпка е да признаем, че не се справяме толкова добре, колкото ни се иска. Това не е признак на слабост, а осъзнаване на собствените граници.

Следващата стъпка е да погледнем критично ежедневието си: поемаме ли повече отговорности, отколкото можем да изпълним? Умеем ли да отказваме, когато е необходимо? Оставяме ли си време за почивка, за близките и за заниманията, които ни носят удоволствие?

Не всичко обаче зависи от личните усилия. Ако работната среда е свързана с постоянно натоварване, нереалистични очаквания и липса на подкрепа, само съветът човек да си почива няма да реши проблема. Понякога са необходими промени в организацията на работата и в отношенията с колегите и ръководителите, каза още клиничният психолог.

"Най-важното е да не чакаме момента, в който вече не можем да продължим. Не е необходимо непрекъснато да доказваме, че можем да се справим с всичко. Понякога най-разумното решение е да разпознаем границите си навреме и да направим необходимите промени, преди изтощението да стане пълно."

Интервю на Мая Данчева с Виктория Софияди в рубриката на БНР "Минути за здраве" по "Хоризонт".