Малнутрицията - кога настъпват хранителни дефицити в организма ни?

"Мултидисциплинарен подход към диагностиката и лечението на малнутрицията" - темата в този извънреден епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Гост по темата е:

Доц. д-р Росица Попова - специалист по хранене и диететика в УМБАЛ "Лозенец", преподавател в Медицинския факултет на СУ

Разказваме за това състояние в навечерието на обучителен семинар в УМБАЛ "Лозенец", който ще се проведе на 15 ноември на тема - "Мултидисциплинарен подход към диагностиката и лечението на малнутрицията". Програмата обединява гледните точки на специалисти по хранене и диететика, ендокринолог, педиатър, хирург, онколог, гастроентеролог, кардиолог, анестезиолог, психолог, специалист по медицинско право, както и представител на Пациентска организация "Мостове".

Малнутрицията - скрит риск за пациентите, който изисква съвместни усилия

Кислородотерапията и медицинските храни – само на хартия!

"Малнутрицията, или недохранването, остава един от подценяваните здравни проблеми, засягащ пациенти с различни заболявания, независимо от телесното им тегло. Освен по-добър скрининг и мултидисциплинарен подход в болниците, е необходимо да се подобри и достъпът до специализирани медицински храни, включително чрез финансиране от Националната здравноосигурителна каса, каза за БНР доц. Росица Попова, специалист по хранене и диететика в УМБАЛ „Лозенец“ и преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет.

По думите ѝ медицинските храни са съществена част от терапията на пациентите с малнутриция, като в определени случаи могат да заместят част от ежедневното хранене, а при други - цялото хранене за деня.

"Тези храни са доста скъпи и ако трябва месеци наред ежедневно да се приемат, защото заместват част от храненето, а при някои пациенти дори цялото хранене за деня, е редно да се покриват от здравната каса", подчерта доц. Попова.

Тя обърна внимание на необходимостта от преодоляване на съществуващите затруднения в организацията и достъпа до специализираните медицински храни. Според нея проблемът трябва да бъде поставен пред институциите, така че пациентите, които имат медицинска необходимост от такова хранене, да получават адекватна подкрепа и извън болничното заведение.

Медицинското хранене е част от лечението

Малнутрицията не се изчерпва с видимото отслабване. Тя представлява дисбаланс между енергийните и хранителните потребности на организма и реалния прием на хранителни вещества.

Състоянието може да се развие при онкологични заболявания, хронични възпалителни процеси, заболявания на храносмилателната система, след хирургични интервенции и при продължително лечение, съпроводено с болка или потиснат апетит.

Особено тревожно е, че хранителни дефицити могат да имат и хора с нормално тегло, както и пациенти със затлъстяване.

"Независимо от това как изглежда човекът пред нас, той може да има хранителни дефицити", обясни специалистът.

Сред най-често установяваните са недостигът на желязо, магнезий, цинк, витамин D и витамин B12. Продължителното ограничаване на определени хранителни групи, недостатъчният прием на белтъчини и енергия също могат да доведат до малнутриция.

Последиците не са само свързани с общото физическо състояние. Недохранването може да забави заздравяването на оперативни рани, да удължи болничния престой и да влоши възстановяването след лечение.

Особено сериозен е рискът от загуба на мускулна маса, която може да засегне и сърдечната функция.

НЗОК покрива медицински храни, но достъпът трябва да се разглежда в контекста на реалните потребности

По думите на доц. Попова е необходима по-добра организация на финансирането на специализираните медицински храни.

Тя посочи, че НЗОК заплаща определени диетични храни за специални медицински цели, но има пациенти, които се нуждаят от продължително ентерално или парентерално хранене вследствие на тежкото си заболяване.

"Това са изключително скъпи храни и е редно да се покриват от здравната каса", заяви специалистът.

Темата е особено важна за пациентите, които след изписване от болница продължават да се нуждаят от специализирана хранителна терапия. При тях необходимостта от медицинско хранене не приключва с болничното лечение, а може да продължи месеци наред.

По данни на НЗОК съществува списък на диетичните храни за специални медицински цели, които се заплащат напълно или частично от Касата. В него са определени конкретните продукти, заболяванията, условията за предписване и нивата на заплащане. Сред включените диагнози са тежкото и умереното белтъчно-калорийно недохранване – Е43 и Е44.0.

Следователно реимбурсирането е обвързано с конкретни медицински показания и правила, а не представлява универсално право за всички пациенти с хранителни дефицити.

Важен въпрос остава доколко пациентите и техните близки са информирани за възможностите за финансиране и как да получат необходимите специализирани храни за домашно лечение.

Необходим е мултидисциплинарен подход

Според доц. Попова малнутрицията трябва да бъде разпознавана и проследявана от всички медицински специалисти, а не само от лекарите, занимаващи се с хранене и диететика.

Един от основните проблеми е, че хранителният статус често остава на заден план, докато медицинските усилия са насочени основно към лечението на водещото заболяване.

"Много е важно да има добра колаборация между медицинските специалисти, когато се мисли за малнутриция", подчерта тя.

Като добра практика специалистът посочи въвеждането на стандартен скрининг за недохранване при всеки пациент, постъпващ в болница. Оценката включва индекса на телесна маса, неволевата загуба на тегло през последните три до шест месеца и влиянието на основното заболяване върху хранителния статус.

При установен риск пациентът трябва да бъде проследяван, а при налична малнутриция да се предприемат конкретни мерки - промяна в хранителния режим, допълнителна диетотерапия и при необходимост включване на специализирани медицински храни.

Болничното хранене също се нуждае от промяна

Доц. Попова обърна внимание и на качеството на болничното хранене, което според нея остава проблем в българските лечебни заведения.

"Не бих казала, че има подобрение като цяло в болничното хранене. Смятам, че това е проблем, който трябва да се реши на ниво Министерство на здравеопазването, за да може да се отделя по-голяма финансова подкрепа", коментира тя.

Необходимостта от по-добро хранене в болниците е особено осезаема при пациентите в интензивните отделения, след тежки операции и при хора с онкологични и хронични заболявания.

Именно затова в УМБАЛ „Лозенец“ е предвидена професионална среща, посветена на малнутрицията, с участието на специалисти по анестезиология и реанимация, хирургия, педиатрия, ендокринология, гастроентерология и кардиология, както и медицински специалисти от Германия.

Целта е да се обменят добри европейски практики и да се обсъдят възможностите за по-добра координация между отделните специалности.

Редукцията на тегло също крие риск от недохранване

Друг важен акцент в разговора беше връзката между съвременните методи за отслабване и риска от малнутриция.

Според доц. Попова всяка редуцираща диета, при която приемът на енергия е по-нисък от разхода, може да създаде предпоставки за хранителни дефицити, особено ако не е добре балансирана и не се проследява от специалист.

Тя предупреди и за рисковете при самостоятелно прилагане на популярни диети и режими за отслабване без лекарски контрол.

"Всяко едно самоиницииране в редукцията на тегло не го одобрявам, защото крие дългосрочни рискове за малнутриция", категорична беше специалистът.

Ранното разпознаване може да промени прогнозата

Посланието на доц. Росица Попова е, че малнутрицията трябва да бъде разпознавана като самостоятелен медицински проблем, който може да усложни протичането на основното заболяване и да влоши качеството на живот.

Необходими са системен скрининг в болниците, по-добра координация между специалистите, адекватно болнично хранене и достъп до специализирани медицински храни за пациентите, които се нуждаят от тях.

Защото лечението не приключва с овладяването на основното заболяване. Възстановяването на хранителния статус също е част от терапията, а за някои пациенти достъпът до медицинска храна е жизненоважен.

Малнутрицията може да остане невидима дълго време, но последствията ѝ са реални. Затова храненето трябва да бъде не допълнение, а неделима част от медицинската грижа.

Има действащ механизъм по линия на НЗОК за домашно лечение при определени диагнози и условия. През февруари 2026 г. е публикувано и ново указание за достъпа на деца с умерена и тежка малнутриция.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с доц. д-р Росица Попова в този извънреден епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify.