Проф. Танкова: Рискът от диабет в България е по-висок от средния в Европа

Утре е първата научна среща на Български форум "Диабет". За нас е висока чест, че това събитие е подкрепено, но то е и с участието на европейския комисар по здравеопазване, господин Оливер Вархели. Той подкрепя всички активности в различните европейски страни и на нивото на Европейската комисия в областта на диабета и затова също ще вземе участие с едно кратко представяне в началото на нашия форум.

Това каза за БНР член-кореспондент професор Цветалина Танкова - председател на Български форум "Диабет", началник на Клиника по диабетология в болницата "Академик Иван Пенчев" и член на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета в навечерието на научната среща у нас, на която ще бъдат представени най-новите международни препоръки в областта на захарния диабет. Ще участват автори на последните международни препоръки, разработвани през тази година за хората със захарен диабет, сподели тя за БНР.

"Авторите са много, но и препоръките. Хората, които са работили върху тях, ще бъдат в България и ще ги представят на нашите колеги ендокринолози, което за нас е изключително важно, тъй като трябва да си сверяваме часовника със световните стандарти.

България е страна, в която имаме достъп до съвременните терапии при захарен диабет. Над 90% от хората с диабет са със захарен диабет тип 2, който за съжаление е свързан с нашия нездравословен начин на живот. В България има достъп до тези нови терапии. Пациентите ги получават, тези терапии се реимбурсират. Оказа се, че с медикаменти, които са създадени за намаляване на кръвната захар при хора с диабет, ние подобряваме състоянието на бъбреците, на сърцето, на мозъка, на черния дроб – тоест много повече от глюкозопонижаващи медикаменти.

По отношение на захарния диабет тип 1, в контрола на това заболяване навлязоха изключително сериозно технологиите. България преди години беше на последно място в Европа по технологии при захарен диабет тип 1, но понастоящем имаме инсулинови помпи, сензори за продължително проследяване нивото на глюкозата. Имаме дори хибридни затворени системи, които представляват помпа и сензор, които комуникират помежду си, и този човек получава точно толкова инсулин, колкото е необходимо на базата на измерената му кръвна захар. Това е сериозно постижение на медицината, на диабетологията. Добрата новина е, че от повече от година и половина вече в България също имаме тези постижения на диабетологията и това е много важно за нас и за хората, за които се грижим. Но има и по-нови технологии, има и по-нови възможности, за които се надявам също да имаме такива добри възможности в България".

Ранната диагностика и скринингът за захарен диабет са най-важни, категорична е проф. Цветалина Танкова пред "Хоризонт". В глобален план около 40% от хората, които живеят с диабет не знаят, че го имат.

"Диабетът е коварно заболяване, тъй като можеш да го имаш в продължение на години и по нищо да не разбереш. Диабетът трябва активно да се търси."

Ролята на личните лекари е ключова за откриването навреме и преценяването на дългосрочния риск:

"Тук е много важно да се прави оценка на риска на даден човек за следващите 10 години - дали има нисък, умерен, висок или много висок риск за развитие на диабет. Това се прави обикновено с въпросници, с които се оценява този риск. В Европа доста широко се използва един въпросник, разработен от Националния институт на здравето във Финландия. Преди доста години този въпросник го валидирахме в България. Въпросникът от 8 въпроса се нарича FINDRISC и влезе в пакета на дейностите на личния лекар. Много колеги лични лекари използват този въпросник. Събира се сборът от точки на отговорите на тези въпроси, които са доста елементарни - възрастта, теглото, обиколката на талията, прием на плодове, зеленчуци, терапия за артериално налягане… В Европа, когато събереш повече от 15 точки на този въпросник, значи, че имаш много висок риск да развиеш диабет през следващите години. Когато валидирахме въпросника в България, се оказа, че нашето население е по-рисково и при наличието на повече от 12 точки си с по-висок риск. Това е най-елементарното, което може да се направи и аз смятам, че личните лекари са в състояние да го направят.

Ако човек има наднормено тегло или затлъстяване, това е един от най-мощните рискови фактори. Човек трябва да има активно отношение към теглото си. Ако е с наднормено тегло, това налага да се проследи нивото на кръвната захар.

Един от девет души на възраст между 20 и 80 години в момента в света има захарен диабет. Тоест, практически почти няма семейство, в което да няма човек с диабет. Ако в семейството има, особено първостепенен родственик с диабет, особено, ако са повече родственици – родител, родители – това също е много сериозен рисков фактор.

Всеки човек на възраст над 35 години трябва да си направи изследвания, трябва да му се препоръча да си направи изследвания.

Хората с високо кръвно налягане, с висок холестерол, жени, които по време на бременността са имали някакво отклонение в кръвната захар, също са в риск да развият захарен диабет тип 2.

Фразата "Отключих диабет от стрес" е вярна", обясни проф. Цветалина Танкова в "Преди всички". Всъщност това е много честа ситуация, защото за развитието на диабета има генетична предразположеност:

"Човек може да носи гените за захарен диабет и да не се разболее до края на живота си, но работата в стресова среда, животът в стресова среда може да е един от факторите, които да провокират отключването на захарен диабет, независимо от това в каква възраст ще бъде. Това е един от основните рискови фактори. Но само стресът не може да е причина за захарен диабет, само консумирането на сладки храни не може да е причина за изява на захарен диабет.

При затлъстяване се отлага мазната тъкан в тялото, тя отделя вредни вещества, а те могат да увредят клетките на панкреаса и да се стигне до диабет вследствие на затлъстяването. И затова е много, много важно да говорим по тази тема и да се контролират килограмите."

За важността на физическото поведение проф. Цветалина Танкова препоръчва:

"Сега говорим за физическо поведение, което включва физическата активност през деня, но включва и съня. Сънят е изключително важен – качеството и количеството на съня имат много сериозно отражение върху нашето метаболитно здраве. И при хората с диабет, и при хората без диабет метаболитното здраве е много важно, а сънят се оказва, че влияе неблагоприятно върху него, когато не е достатъчно дълъг и достатъчно спокоен. Има данни, че както краткият сън - под 6 часа, така и продължителният сън - над 8 часа, имат неблагоприятен метаболитен ефект."