40% от хората с диабет не знаят, че са болни

Авторите на най-новите международни препоръки за диабет тип 1 и тип 2 представиха за първи път в България ключовите промени в грижата за пациентите. Това се случи по време на Първата научна среща на Български Форум Диабет, проведена в София в навечерието на Световния ден на диабета - 14 ноември.

Форумът събра водещи международни и български експерти, които обсъдиха как научните доказателства и актуализираните клинични насоки да намерят реално приложение в медицинската практика у нас.

"Днешната ни научна среща е посветена на това как международните клинични препоръки и стандарти да станат реалност в България и да намерят приложение в клиничната практика. За тази цел е изключително важно да обединим усилията си", заяви при откриването чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, председател на Български Форум Диабет и член на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD).

Новосъздадената организация си поставя за цел да обедини медицинските специалисти, научните и пациентските организации и институциите в усилията за подобряване на грижите за хората с диабет, повишаване на квалификацията и развитие на ефективни здравни политики.

Европейският комисар по здравеопазване и хуманно отношение към животните Оливер Вархеи, който се включи на живо от Брюксел, подчерта значението на националните инициативи за превръщането на европейските здравни приоритети в конкретни действия. Той открои ранната диагностика и превенцията, както и връзката между диабета и сърдечносъдовите заболявания.

Председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов заяви подкрепата на Народното събрание за Български Форум Диабет и постави акцент върху необходимостта от по-активно откриване на заболяването.

"Сериозен проблем е, че 40% от пациентите със захарен диабет не са диагностицирани. Наш дълг като лекари и работещи в сферата на здравеопазването е да проповядваме науката и знанието, което ендокринологията дава, за да достигнем до всеки един човек", посочи проф. Ангелов.

Диабетът често се открива едва след появата на усложнения

По данни на Международната диабетна федерация 589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет – един на всеки девет души. Очакванията са през 2050 г. броят им да достигне 853 милиона. В България по данни на Националната здравноинформационна система са регистрирани около 860 000 души с диабет.

Особено тревожен е фактът, че над 40% от хората с диабет в света не знаят за заболяването си. При около половината от пациентите усложнения вече са налице към момента на поставяне на диагнозата. Това показва колко важно е заболяването да бъде откривано преди появата на сериозни увреждания.

Диабет тип 2 се развива постепенно. Предиабетът е междинно състояние, при което кръвната захар е над нормалните стойности, но все още не отговаря на критериите за диабет. То е свързано с повишен риск от развитие на заболяването и от сърдечносъдови усложнения. В същото време предиабетът е обратимо състояние и навременната намеса може да предотврати или отложи прогресията към диабет тип 2.

Тъй като обикновено няма симптоми, отклоненията в кръвната захар трябва да се търсят активно. Редовният скрининг е особено важен за хората с рискови фактори, както и за всички над 35-годишна възраст. Сред рисковите фактори са наднорменото тегло и затлъстяването, диабет при роднина от първа степен, сърдечносъдови заболявания, високо кръвно налягане и нарушения в липидния профил. Повишено внимание е необходимо и при жени, прекарали гестационен диабет, както и при хора с предишни отклонения в кръвната захар.

Не само кръвната захар: новите насоки обхващат цялостната грижа

В рамките на научната среща проф. Апостолос Цапас от Аристотеловия университет в Солун представи процеса, чрез който научните доказателства се превръщат в клинични препоръки. Той участва от 2012 г. в разработването на съвместните насоки за диабет тип 2 на EASD и Американската диабетна асоциация (ADA).

Проф. Томаш Клупа от Ягелонския университет в Краков разгледа препоръките за контрол на диабет тип 1 при възрастни, включително инсулиновото лечение, технологиите, скрининга за усложнения и особеностите на грижата по време на бременност и в напреднала възраст.

Проф. Цветалина Танкова представи новите съвместни препоръки за диабет тип 2, публикувани през октомври. В тях се разглежда цялостният терапевтичен подход, при който храненето, физическата активност, сънят и медикаментозното лечение са взаимно свързани.

Особено внимание беше отделено и на психичното състояние на пациентите. Проф. Ричард Холт от Университета в Саутхемптън представи първите препоръки на EASD за оценка и овладяване на диабетния дистрес при възрастни с диабет тип 1 и тип 2. Те насочват вниманието към емоционалното натоварване, което ежедневният контрол на хроничното заболяване може да предизвика.

Проф. Дан Зиглер от Университета в Дюселдорф представи експертните препоръки за скрининг, диагностика и лечение на сензомоторната диабетна невропатия.

Сред хроничните усложнения на диабета са уврежданията на зрението и бъбреците, които могат да прогресират до тежки състояния, както и уврежданията на крайниците, понякога налагащи ампутация. Заболяването увеличава риска от исхемична болест на сърцето, инфаркт и инсулт. Според представените данни сърдечносъдовите заболявания са причина за смъртта на 75% от хората със захарен диабет.

Скрининг за диабет и предиабет в Народното събрание

Темата на Световния ден на диабета през 2026 г. е „Действайте рано срещу диабета“, с фокус върху ранната диагноза и намаляването на риска. Световната здравна организация си поставя за цел до 2030 г. 80% от хората с диабет да бъдат диагностицирани.

В подкрепа на този приоритет на 13 ноември екипът на Български Форум Диабет ще проведе скрининг за предиабет и захарен диабет сред народните представители и служителите на Народното събрание. Предвидени са измервания и изследвания за индивидуална оценка на риска и определяне на подходящо поведение за неговото намаляване.

Посланието на експертите е ясно: диабетът не бива да се открива едва когато вече е нанесъл поражения. Ранното установяване на заболяването, навременната намеса и последователното проследяване могат да отложат или предотвратят тежките му усложнения.