БНР Трафик+

Култура

Новина

Паметта обеднява, когато песента замълчи

За турската музикална култура в България, песните на Горна Хубавка и паметта, която трябва да бъде съхранена.

неделя, 15 ноември 2026, 18:10

Следи от времето, когато селото се събираше да свири и пее

Следи от времето, когато селото се събираше да свири и пее

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

"Понякога си представям, че детството ми е малко каменно имение. Спомените ми - стаи без врати…"

Така започва един от текстовете на писателката и журналистка Емине Садкъ, в който детските спомени се връщат чрез женските гласове, песните и ритуалите на една сватба. В този образ има и нещо повече от лична носталгия – усещане за свят, в който музиката е част от всекидневието, от семейната памет и от предаването на традицията между поколенията.

Именно към този свят ни отвежда разговорът в "Гласовете на земята" с гл. ас. д-р Бехрин Шопова – музиколог в секция "Балканска етнология" в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, и с Емине Садкъ.

Поводът е изданието "Песните на моето село" – нотна колекция, посветена на традиционната музикална култура на турското население в село Горна Хубавка. Това не е просто сборник с текстове на песни. В него мелодиите получават своя нотен запис, така че да могат да бъдат изпълнявани и от хора, които никога не са чували оригиналните им преносители.

Зад колекцията стои дългогодишна и търпелива теренна работа. Когато Бехрин Шопова започва проучванията си, много от песните вече не се изпълняват. Някои от хората, които ги помнят, успяват да възстановят само по няколко. Изследователката се връща многократно в селото, носи стари текстови сборници, разговаря с местни певци и постепенно събира репертоар, който иначе би могъл да остане само в спомените. Записала е 380 песни, макар в нотната тетрадка, посветена на "Песните на моето село", да влизат 128.

"Нотната тетрадка" на гл.ас. д-р Бехрин Шопова

"Нотната тетрадка" на гл.ас. д-р Бехрин Шопова

СНИМКА: Личен архив

В разговора оживяват различните пространства на традиционното пеене. Жените пеят по време на сватбените обреди, на къната, при ритуалните приготовления, в дома и на байрамските люлки. Мъжете имат свои певчески събирания – особено през зимата, в стаите към джамиите. Там песните се редуват, понякога като състезание, при което следващият изпълнител трябва да продължи с последната дума от предходната песен. Наричат ги "песни около огнището".

Особено колоритен е разказът за къната – вечерта преди сватбата, когато се събират жени и млади момичета, пеят се определени песни и се изпълняват танци със своя последователност и ритуално значение

Но какво се случва с тази музикална памет, когато естествената среда за нейното предаване бъде разрушена?

Разговорът стига и до болезнената тема за насилствената асимилация и забраната на турския език на обществени места. Според Бехрин Шопова тези процеси прекъсват не само публичното изпълнение на песните, но и редица семейни и общностни практики, в които те са имали своето място. Сватбите постепенно се променят, появяват се други музиканти и друг репертоар, а традиционното пеене отстъпва в миналото.

Емине Садкъ вижда в изследването на Бехрин Шопова опит да бъде преодоляно това мълчание. Тя определя нотната колекция като своеобразна капсула на времето – възможност песни от едно малко село да бъдат изпълнени отново далеч от него, в София, в Амстердам или в Турция, и да достигнат до нови слушатели.

"Verin benim bağlamamı". Традиционна музикалнофолклорна култура на село Горна Хубавка, Търговищко, 1960 г.

"Verin benim bağlamamı". Традиционна музикалнофолклорна култура на село Горна Хубавка, Търговищко, 1960 г.

СНИМКА: Личен архив

Има и още една важна тема, към която разговорът отваря врата – историята на Държавните турски естрадни театри в България. Бехрин Шопова разказва за архивните си проучвания и за трудностите при издирването на документи и следи от театралната дейност, част от които са били унищожени. Тези театри са били пространства не само за сценично изкуство, но и за музика, танц и представяне на традиционната култура.

Това е разговор за песните, които са останали в паметта на хората, за гласовете, които са ги съхранили, и за отговорността да ги запишем, преди да изчезнат. Защото когато една песен бъде забравена, губим не само мелодията ѝ, а и част от историята на хората, които са я пели.

В предаването звучат песни, изпълнени от г-жа Улбие Ахмедова.

Слушайте "Гласовете на земята" – разговор с Бехрин Шопова и Емине Садкъ за музикалната памет, прекъснатата традиция и усилията тя да бъде върната към живот.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!