Автор:
Галина Стефанова
Новина
Бившият социален министър и един от авторите на програмата „Личен асистент“ Христина Христова с препоръки към ЗЛП
Различни по вид договори за семейните и за професионалните лични асистенти
вторник 17 ноември 2026 11:05
вторник, 17 ноември 2026, 11:05
Христина Христова
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
Различен подход при договорите на семейните и професионалните лични асистенти, по-строг контрол върху услугата и по-голяма подкрепа за семействата с най-тежки случаи на увреждания. Това са част от препоръките на бившия министър на труда и социалната политика Христина Христова във връзка с обсъжданите промени в Закона за личната помощ.
В интервю за Радио Кърджали тя определи оттеглянето на предизвикалия обществено недоволство законопроект като правилна стъпка, но подчерта, че нормативната уредба се нуждае от усъвършенстване. Според нея това трябва да стане, без да се ограничават правата и подкрепата за хората с увреждания и техните семейства.
Христина Христова, която стои зад създаването на програмата „Личен асистент“ през 2005 година, предлага договорите на хората, които се грижат за свои близки да бъдат разграничени от тези на професионалните асистенти.
Според нея при семейните асистенти има особености, които трудно се съчетават със стандартните изисквания на трудовото законодателство. Това се отнася до работното време, платения отпуск и допълнителното възнаграждение за трудов стаж. Родител, който полага постоянни грижи за дете с тежко увреждане, например не може да се възползва от отпуск по обичайния начин.
Затова Христова смята, че е възможно въвеждането на специален договор за лична помощ, при който да бъдат гарантирани социалните и осигурителните права на асистентите. Тя предлага необходимите гаранции да бъдат уредени и чрез промени в Кодекса за социално осигуряване, включително осигуряване за пенсия и здраве, както и възможност за осигуряване за общо заболяване и майчинство по избор.
Различен трябва да бъде подходът към професионалните асистенти, които не са членове на семейството на хората, за които се грижат. „Това е наистина трудов договор, с това си вади хляба този човек“, посочи Христова.
Сред необходимите промени тя открои и засилването на контрола. По думите ѝ трябва да се гарантира, че услугата действително се предоставя на хората, които имат нужда от нея, а средствата се използват по предназначение. Христова даде пример със студентка, която заявила, че е личен асистент на баба си, живееща на около 200 километра от София и я посещавала веднъж месечно.
Бившият социален министър подкрепя и въвеждането на документ за психологическа пригодност, но смята, че това изискване трябва да се отнася до професионалните асистенти. Според нея е необходимо да се отчита и разстоянието между асистента и човека, за когото полага грижи.
Христова предлага да се обмисли и по-голяма финансова подкрепа за семействата, в които уврежданията са по-тежки и грижите изискват повече време и средства. Тя обърна внимание на разходите за лекарства, специални хранителни режими и рехабилитация. Според нея подкрепата за тези семейства трябва да бъде цялостна и да включва ангажираността на здравната и образователната система.
Христина Христова припомни, че програмата „Личен асистент“ е създадена именно заради трудностите на родители, които не могат да работят, тъй като полагат постоянни грижи за децата си. От първоначалните около 14 хиляди асистенти броят им днес е нараснал до между 80 и 90 хиляди по данни, с които тя разполага. Децата с увреждания, ползващи подкрепа, са около 13 хиляди.
Тя призна, че в системата има проблеми и злоупотреби, които трябва да бъдат пресечени, но подчерта, че това не поставя под съмнение необходимостта от програмата. Без тази подкрепа много семейства биха били изправени пред изключително тежки затруднения.
По отношение на предложеното премахване на автоматичната обвързаност на възнагражденията на асистентите с минималната работна заплата Христова заяви, че е необходимо първо да се видят конкретните бюджетни параметри. Тя изрази надежда, че няма да се стигне до намаляване на възнагражденията.
Според нея бъдещите промени трябва да бъдат подготвени с участието на хората с увреждания, техните семейства и специалистите, които познават проблемите на системата. Основната цел трябва да бъде подобряване на услугата и пресичане на злоупотребите, без да се накърняват правата на хората, които разчитат на нея.
По публикацията работи: Галина Стефанова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
