Автор:
Добрин Йотов
Интервю
Майкъл Макфол: Не с пълномащабна война, но Путин ще изпита НАТО
"Уплаши го не разширението на Алианса, а разширението на демокрацията"
Интервю с Майкъл Макфол
четвъртък 19 ноември 2026 07:55
четвъртък, 19 ноември 2026, 07:55
Владимир Путин и Барак Обама на климатичната конференция в Париж, 30 ноември 2015. Двамата си стиснаха ръцете, но избегнаха да се погледнат.
СНИМКА: BNR
Размер на шрифта
Владимир Путин може да изпита здравината на НАТО още в близките две години – преди Доналд Тръмп да приключи с президентството си в САЩ – чрез атака срещу някоя от съюзническите държави.
От това се опасява Майкъл Макфол, професор по политически науки в Станфордския университет, от 2012 до 2014 година посланик на Съединените щати в Москва, а преди това един от архитектите на политиката на "презареждане" на руско-американските отношения през първия мандат на Барак Обама.
В интервю за БНР проф. Макфол посочи като основна слабост в подхода на сегашната американска администрация презумпцията, че може да уреди проблемите между Запада и Путинова Русия чрез бизнес-сделки. "Путин се превърна в неподправен империалист," а омразата към демократични Европа и Америка, която насади в Русия, ще го надживее, каза Макфол в предаването "Преди всички".
Не подценява ли Западът Владимир Путин многократно през годините и не е ли това една от причините за касапницата, която наблюдаваме близо пет години в Украйна? Президентът Барак Обама например отказваше да признае Русия за геополитически противник на САЩ, а през 2014 г., навръх анексирането на Крим и войната в Донбас, я нарече "регионална сила". Днес пък, когато Путин иска оттегляне на натовските сили към границите им от 1997-а, едни политици и анализатори определят това искане като "несериозно", а други като "пропаганден трик".
"Трудно е да отговоря на този въпрос. Не мисля някой от познатите ми в Съединените щати или Европа да е подценявал Путин, откакто той нахлу в Грузия през 2008 г. Според мен проблемът е, че нямаше ефективен отговор по-рано в тази ужасна драма - на противопоставянето на Имперска Русия срещу свободния свят. Ако се бяхме върнали някакси в 90-те години, когато в Москва управляваха други, и ако се бяхме решили да се застраховаме по-сигурно срещу възможността в Русия да се появи нов автократичен империалистки режим, може би щяхме да разширим НАТО по-бързо. А за тези страни, които не можеха да изпълнят критериите за членство, щяхме да осигурим достатъчно военна подкрепа, за да възпират атаки от Русия.
Това, за мен, бе голямата грешка. Не мисля, че разчитахме грешно Путин. Със сигурност мога да твърдя, че когато аз бях в администрацията президентът Обама не разчиташе погрешно Путиновите намерения. По-скоро ставаше дума за страх - страх да не се отиде твърде далеч в конфронтацията с Русия. Това важеше не само за Обама. И при Буш-младши, и при Обама, и при Тръмп в първия му мандат, и при Байдън, и отново при Тръмп, Съединените щати се опитват да калибрират отговора си на руските действия, вместо да им дадат нужния, както ми се струва, много по-агресивен отговор. Ако бяхме по-агресивни в подпомагането на тези страни да се защитават от руската заплаха може би щяхме да избегнем тази война."
Вие сте изучавали Путин дълго време, а лично сте имали неведнъж вземане-даване с него. Можете ли да кажете дали той въобще някога е бил искрен приятел на Запада? И, ако е бил наш приятел, то какво го обърна срещу нас?
"Това е още един труден въпрос, за който нямам лесен отговор. Мисля, че ще е твърде опростено да се твърди, че Путин през 2026-та е същият като онзи Путин, който стана министър-председател през 1999-та или когото аз срещнах през 1991 година. Не мисля, че това е вярно. Мисля, че с времето той промени възгледите си. Не забравяйте - навремето той работеше за Борис Елцин. Работеше и за Анатолий Собчак (кмета на Санкт Петербург от началото на 90-те - бел. ред.). Той не бе част от опозицията срещу правителствата от 90-те години. Това е просто мит, в който много му се иска светът да повярва, но този мит просто не е истина. Той беше вътрешен човек, който работеше за тези политици.
Той никога не е бил приятел на демокрацията. Когато за пръв път дойде на власт, незабавно закри ред демократични институции, на първо място независимите медии. Но по онова време той бе по-приятелски настроен към капитализма и по-приятелски настроен към Запада, защото бе убеден, че чрез сътрудничеството със Запада ще може да обогати страната си. А когато дойде 11 септември 2001 година, искрено вярвам, че между президентите Буш и Путин имаше реално, неподправено сътрудничество в битката с тероризма. Така че когато настъпи голямото разширение на НАТО (през 2004 година) - което включваше и Вашата страна - голяма реакция от Москва не последва.
Това е още един мит, в който Путин иска да повярваме 20 години по-късно. Да, не му хареса разширяването на НАТО, но и не раздуха проблема. Не каза, че е настъпил краят на света. Разширението (с България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения) бе анонсирано през 2002-а и се случи през 2004 година. Без да произведе този голям антагонизъм, който виждаме днес.
Истинският мотив за страха на Путин от Запада не бе разширяването на НАТО, а разширяването на демокрацията. То започна в Грузия през 2003 година, но основният спусък за параноята му спрямо Запада бе Оранжевата революция в Украйна през 2004 (масовите протести в подкрепа на кандидат-президента Виктор Юшченко срещу руския фаворит Виктор Янукович - бел. ред.) Путин обвини за нея нас, американците. Заяви, че Съединените щати подклаждат и разпалват революция против един режим, който се отнасяше по-приятелски към него. Искам да съм искрен - през 2004-та имаше американски неправителствени организации, които наистина подкрепяха демократичните процеси.
Следващият момент настъпи в самата Русия през 2011-та, когато хората там се вдигнаха масово за свободни и честни избори. И тогава той пак обвини нас. Между другото, и лично мен. Това бе времето, когато бях назначен за посланик на САЩ в Москва. Заяви ми, че сме го погнали, че се каним да го свалим от власт. Последната капка дойде в края на 2013 и началото на 2014 с това, което украинците наричат "Революция на достойнството" и което доведе до прогонването на Виктор Янукович, съюзника на Путин. Путин нарече това събитие преврат, дирижиран от ЦРУ. И нахлу в Украйна през 2014 като реакция на въпросната революция на достойнството, а не като реакция на някакво разширяване на НАТО, каквото по това време нямаше. Оттогава та до ден днешен той е обзет от мания да унищожи демократичното управление в Украйна. Нарича това "денацификация".
Но в по-късната фаза от живота си Путин се превърна в неподправен империалист. Важно е да се разбере това. Не мисля, че преди 25 години е имал такива наклонности и амбиции. Но като го слушате днес, а аз го слушам много внимателно, той звучи точно като империалист от XVIII или XIX в., който се стреми да завоюва една територия и да я превърне в част от Русия. Това е трагичното предизвикателство днес пред всички нас в свободния свят, но на първо място и преди всичко пред вас в Европа - как да спрете разширяването на тази империя."
Да Ви попитам за т.нар. Втора Ялта. Хората, запознати с историята - с Рузвелт, Чърчил, Сталин и техните преговори и договорености - ще кажат, че в днешния свят подобно понятие е абсурдно. 1945-та няма как да се повтори. Но можем да разбираме "Ялта" и като понятие за подялба на Европа и на света на сфери на влияние между великите сили. Не са ли и Путин, и Тръмп очаровани от идеята за американска ненамеса в европейските дела? И друг аспект: Ялта е символ на руското величие от съветско време, а идеята за възраждането му е тази, която поддържа Путиновия режим.
"Ако говорим за срещата на Тръмп, Си Цзинпин и Путин, тя няма нищо общо с Ялта. Нищо. Когато хората използват тази историческа аналогия, те просто пропагандират Путиновата пропаганда. Путин иска светът да вярва, че това е Втора Ялта. Защото това го прави да изглежда като лидер на велика суперсила. Сталин - трагично, но факт - бе много мощен фактор начело на много мощна държава по време на действителната среща в Ялта. Няма какво да се занасяме - Сталин наистина помогна за разгрома на фашизма. Путин не е разгромил никого. Не е завладял никого. Не може и Донбас да превземе след 12 години битки. Така че аналогията с Ялта е толкова погрешна, колкото и вредна, когато хора от моята страна я повтарят, защото тя прави Путин да изглежда по-велик и по-мощен, отколкото е всъщност.
На второ място, трагично, но трябва да се отбележи, че президентът Тръмп наистина мисли с понятията за сфери на влияние. Неговата стратегия за национална сигурност е изложена в такива понятия. Като американец, аз категорично възразявам срещу това желание на президента да върне някогашните сфери на влияние. Това е лош сценарий и за моята страна - Съединените щати, и за интересите ѝ, и за сигурността ѝ. Ще оставя на българите и на останалите европейци да определят сами как този начин на мислене ги кара да се чувстват.
Но има и добра новина. И тя е, че Ялта няма да бъде възродена. Това в Шънчжън ще бъде едночасова среща, която няма да произведе нищо, освен една снимка. След която тримата ще потеглят обратно към столиците си. И нищо по света няма да се промени от това. Няма кой да подкрепи президента Тръмп да използва остатъка от президентството си като "куца патица" (без мнозинство в Конгреса), за да си сътрудничи с господата Си и Путин за подялба на света. Не виждам никакво желание за това нито в Европа, нито в Югоизточна Азия, Африка и Латинска Америка."
За 2028-а. Има ли шанс следващите президентски избори да донесат промяна в позицията на САЩ? Ще бъде ли принудена Европа да остане сама против Путин?
"О, не само е възможно. Мисля, че е напълно вероятно Съединените щати да променят позицията си след 2028-а. Много е важно хората по света да разберат, че точно сега външната политика на президента Тръмп е крайно непопулярна сред американците. Войната му против Иран е непопулярна. Ние, американците наистина се намираме в един силно поляризиран момент от нашата история. Но 80 процента от американския народ е на едно мнение - че Путин не е добър тип. И повечето от американците искат повече подкрепа за Украйна, а не по-малко.
Демократическата партия е проникната дълбоко с това чувство. А току-що видяхте как фантастично се представи тази партия в междинните избори. Тези изборни резултати бяха исторически. Не бяхме виждали такова нещо от десетилетия. Така че демократите могат да определят кой ще е следващият президент на САЩ. Но дори ако изборите бъдат спечелени от републиканец, не виждам някой от големите фигури в Републиканската партия, който ще иска да се прегръща с Путин и да забрави за останала Европа. Просто не виждам този импулс да просъществува след ерата на Тръмп."
Вие познавате Путин несравнимо по-добре от мен и ще кажете далеч по-добре от мен. Но лично моето впечатление от телевизионния екран е, че той наистина плаши. Затова Ви питам, има ли у него тази дързост да нападне друга европейска страна?
"Да, Путин е заплашителен. Мисля, че Путин е зъл човек. Не ме е страх да използвам тази дума. Борис Немцов и Алексей Навални бяха мои приятели. Той ги уби, лидерите на опозицията в Русия. Днес безпощадно бомбардира и избива украинците. Не говоря за войниците, а за мирните хора, и това е ежедневие. Бомбардира градовете, защото иска украинците да понесат толкова тежко тази зима, че да накарат президента си Зеленски да капитулира. Това е стратегията му в тази война, защото войниците му на фронта губят. Украинските войници си връщат отстъпените територии. И не виждам как този ход на нещата ще се обърне в полза на Русия. Затова прибягва до тези терористични атаки. Ето това ме плаши у него.
Путин е идеологически лидер. Мисля, че в администрацията на Тръмп не схващат това. Там смятат Путин за някакъв бизнесмен, с когото можеш да сключиш сделка. Но той не мисли в тези категории. Путин е човек, който поема рискове. Показа го, когато нахлу в Грузия през 2008-а и когато се намеси в американските избори през 2016-а. Това последното бе доста рискована за него операция. Когато се намеси в Сирия през 2015-а също бе доста рисковано. А двете интервенции в Украйна (през 2014-а и 2022-а) са проява на едно вече крайно рисковано поведение, което не доведе нито до подобряване на сигурността на Русия, нито проработи в полза на икономическите ѝ интереси. Точно обратното.
Това показва, че Путин не действа рационално. Има цял списък от неща, които върши и които са противни на интересите на собствената му страна. На върха на този списък е пращането на толкова много руски войници в кланицата. Както знаете, Русия има премного земя - повече от всяка друга държава по света. Но няма достатъчно хора. Пълно безумие е да унищожаваш десетки хиляди, стотици хиляди от твоите граждани, докато се опитваш да окупираш едни мънички градчета в Украйна, на които повечето руснаци дори не знаят имената. Това не е дело на рационален човек. Така действа някой, който се ръководи от идеи.
Това е, което ме притеснява. Това ме кара да си мисля, че може да направи нещо опасно, като атакува натовски съюзник. Би го направил не за да започне пълномащабна война срещу натовска държава. Няма да прати танкове в Талин. Би го направил, за да изпита здравината на съюза НАТО. Ще ни разръчка, за да види дали се държим един за друг. Ако не се държим, тогава той ще постигне целта си - да започне да разтуря НАТО. Все още вярвам, че съюзът ще издържи.
Но това е стратегията на Путин и според мен той ще подложи на изпитание здравината на Алианса, още докато Тръмп е в Белия дом. Защото ми се струва, че Путин, също като мен, разбира, че в ерата след Тръмп едва ли ще дойде американски президент, който ще е толкова приятелски настроен лично към него и към руските интереси. Затова си мисля, че тези изпитания за страните от НАТО само ще се множат през следващите две години."
Мислите ли, че Путинизмът с неговата омраза към Запада ще пребъде задълго след Путин?
"Мисля, че да. Защото той е на власт вече четвърт век. Добър е в пропагандата, в манипулирането на медиите и то не само в собствената си страна, но и в други страни. Сблъсъкът с путинизма не е сблъсък между държави, а вътре в самите държави. Шокиращо е колко много хора и в Европа, и в Америка се възхищават от Путин. Просто не мога да го повярвам. Но това показва колко добър е той в тези неща.
Успя да убеди твърде много хора в своята страна, че Западът е врагът на Русия - че Западът се опитва да унищожи Русия. Ще трябва много време това предубеждение да се разсее. Но мисля, че е постижимо. Най-добрият начин е Путин да бъде сразен на бойното поле. Това е най-добрият начин да се ускори процесът в Русия. Но пак ще отнеме доста време. Вредата вече е нанесена: в Путинова Русия израсна цяло едно поколение, което не знае истината за Путин."
По публикацията работи: Добрин Йотов
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
