Урок по България… с учениците от средното училище "Христо Ботев" в Братислава

"Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!"

Тези строфи от химна на българската просвета "Върви, народе възродени", написани от Стоян Михайловски през 1892 година, сякаш олицетворяват идеята и смисъла на Възрожденския период на нашата история. Знанието като светлина, и силата да я използваме е разковничето на свободата – тогава и сега.

За мнозина е известен фактът, че през 1835 година в Габрово просветителят и меценат Васил Априлов основава първото модерно българско светско училище, а за негов учител е избран Неофит Рилски. Но колко от нас знаят, че през 1948 година, на близо 1000 км отстояние от България, родолюбиви сънародници, в желанието си техните деца да знаят и тачат българското слово, култура и традиции, създават две държавни български учебни средища, които функционират и до днес? Това са Българско средно училище "Д-р Петър Берон" в Прага, Чехия и Българско училище "Христо Ботев" в Братислава, Словакия. Днес те са единствените български държавни средни училища в чужбина.

Училище "Христо Ботев" е и единственото българско училище на територията на Словашката република, където живеят приблизително 1 400 българи. До 1995 година то е покривало само основния етап на образователната ни система (до VII клас), а след това се трансформира в средно училище и приема и словашките образователни планове, благодарение на което днес учениците завършват с т.нар. двойни дипломи.

Близо 90 са възпитаниците през настоящата учебна година, каза за Радио България директорът Николай Йорданов. Немалка част от тях са "чисти" словаци. "Имаме деца от украински и руски произход, деца с баби и дядовци от български произход. Имаме ученичка, чиято майка аз съм обучавал преди 13 години, когато пристигнах тук" – обяснява училищният ръководител. А извода, който правим е за жив интерес от страна на местните към България.

"За мен беше истинска радост да посетя България – разказва ни ученикът Кристиан Шински, пътувал до страната ни миналата година по НП "България – Образователни маршрути" на МОН. – Едно от местата, което ме впечатли най-много беше Ботаническата градина в Балчик. Още при влизането се усеща една особена атмосфера – мирис на море, чист въздух и невероятно разнообразие от растения. Всяка алея води към нови открития – кактуси, редки цветя, тераси, водопади и дървета от различни континенти. Особено ме впечатли това, че градината е свързана с историята, с Двореца на румънската кралица Мария, който се намира там. Всичко е съчетано по един вълшебен начин – архитектура, природа и море. Тази разходка ми показа колко красива и богата е България. Ботаническата градина в Балчик ще остане в сърцето ми като символ на красотата и българския дух."

Учениците от Братислава се включиха в инициативата на Радио България "Урок по България" и разказаха за преживяванията си по Северното Черноморие през лятото на 2025-а.  Техните снимки и впечатления събрахме във видео, което предлагаме да видите сега: 

"Знаете ли, в историята на Словакия България е много преплетена. Да започнем още с Моравската мисия на Кирил и Методий – казва ни директорът на училището Николай Йорданов.  – Впоследствие, българи идват тук след края на Първата световна война, за тях се знае страшно много, известни са като първите български градинари. Самите словаци имат към българите и към България много топли чувства. Тук не говорим само за лятото, прекарано на Черно море от близкото минало, а въобще към българите. Възприемат ни като добри съседи, много добри хора и връзките между българите и словаците наистина са много добронамерени. Повечето словаци, когато запишат детето си в нашето училище са заинтересовани и от нашите традиции, защото училището тук е храм на всички български традиции и обичаи. Като всяко българско училище в чужбина за нас това е и основна цел. И понеже се намираме на територията на Словакия, съответно правим и съпоставки между българските и словашките традиционни празници и обичаи". 

Училището "Христо Ботев" в Братислава вече е поддръжник на българския дух в традициите на XXI век, уверява ни директорът му. А колкото до наличието на близки традиции между двете държави – "няма как да е иначе, нали сме славянски народи", казва Николай Йорданов. Споменава и факта, че едни и същи архитекти са проектирали най-големия театър в родината ни – Народния театър "Иван Вазов" в София и Словашкия национален театър в Братислава. А разликите по-скоро будят усмивка у българите, казва учителят по математика и информатика и ни поднася любопитен урок по семантика, свързан със сложния словашки език и неговите 7 падежа и 48 букви.

"В него има страшно много думи, които в българския език също имаме и някои по-архаични, които ние не използваме. Разбира се, голяма част от тях имат друго значение в словашкия. Например "позор", което на български означава "срам", на словашки означава "внимание". Същото е с думата "диваци" – на словашки означава "зрители", а на български е съвсем различно. Думата "столица" на словашки е свързана с термин за по-специфични медицински изследвания. За столица те използват "хлавне място" (Hlavné mesto) – главно място, главен град."

Николай Йорданов пристига в "главния град" на Словакия през 2013 г. като командирован от МОН преподавател по математика, физика и информатика в Средно училище "Христо Ботев". След приключване на четиригодишния му мандат, му е позволено да бъде назначен като "местен" преподавател от словашката страна, а от август 2023 година той е начело и на самото училище. Днес екипът наброява 23 души, от които 18 са преподавателите.

Миналата година възпитаници на българското школо за първи пътуват до България с финансовата подкрепа по Националната програма "Образователни маршрути" на МОН, а инициатор това да се случи са две от учителките в училище "Христо Ботев". "Изключително сърцатата учителка по история и география, която когато разказва за българската история учениците й плачат по време на час – Петя Михайлова Гочева и колежката ни по биология и химия Снежана Костова" – казва през усмивка Николай Йорданов. Самата Петя Гочева е преподавател, командирован от МОН в Братислава от три години. Признава, че в началото е изпитвала лек страх от факта, че ще учи на българска история и деца, които не са родово свързани със страната ни, но днес е категорична: "И те се палят и това много ми харесва. Единство в многообразието сме ние!". А причината да реши да упражнява професията си зад граница откриваме в преживяване с бесарабски българчета.

"Имах среща навремето с едни бесарабски ученици, на които изнесох открит урок. И в момента, във който аз влязох и започнах да говоря, тези деца наистина се разплакаха, след което дойдоха и се допираха до ръцете ми, гледаха ме в очите и искаха да разкажа още и още – вече бях решила, че искам да работя сред българска общност в чужбина." 

Братислава се оказало нейното място, а мисията й е да направи родната си България по-близка, по-позната и обичана от децата. Така миналата година тя и Снежана Костова решили да кандидатстват по програмата на МОН, били одобрени и през юни пристигнали с група от 20 ученици от II до XI клас на северното ни Черноморие. Децата, много от които не-българи, успели да видят  "Двореца" и Ботаническата градина в Балчик, Дуранкулак и Дуранкулашкото езеро, Крепостта "Овеч" в област Провадия. Отседнали в курорта "Албена".

"Всичко изглеждаше като от картина. Слънцето грееше силно, морето блестеше като огледало, а въздухът миришеше на сол и лято. А всеки залез изглеждаше различен – понякога розов, понякога златен. Там се почувствах свободна, морето ми даде усещане за безкрайност, а времето с приятелите ми – за истинска радост. Това пътуване винаги ще остане в сърцето ми" – разказва Виктория Хрушкова.

"Здравейте, казвам се Давид Павлик. Когато посетих Дуранкулак много ме впечатли културата "Хаманджия". Представяте си хора, които са живели там преди повече от 6000 години. Освен древната история, мястото е невероятно красиво. До селището има голямо езеро, в което живеят много редки птици. Видях чапли, корморани и дори пеликани. Всичко е много спокойно, сякаш природата и историята са се събрали на едно място. За мен, като словак, беше незабравимо преживяване да видя колко богата е българската култура от древността."

Не екскурзия, а практическо образование нарича пътуването Петя Гочева, и изборът на маршрут е бил логичен.

"Няма да крия, че за словаците морето е мечта, тъй като си нямат такова. И знам, че това за тях беше и едно пътуване за удоволствие. Но и тези места са свързани с историята и географията. Крепостта "Овеч" в района на Провадия е нещо, което в Словакия има в изобилие – крепости и замъци, но ние сме посвещавали часове за това, защо в България няма толкова крепости и замъци. Именно тази феодална раздробеност, съществувала в Западна Европа в България липсва, поради централизация.  Дуранкулашкото езеро, което е дом на много птици и различни биологични видове беше важно за колегата по биология и химия, която също беше възторгната от видяното. Повечето знаят и за Балчик – това бяха привлекателни кътчета за децата." 

Петя Гочева с вълнение разказва за самото начало на това образователно пътешествие. 

"На "Дунав мост" край Русе чакахме около час и в момента, в който пресякохме границата и те видяха табела "България", започнаха да пеят "Една българска роза". Такава радост ги обзе, такъв ентусиазъм от това, че преминават границата към държавата, за която постоянно четат, пишат, учат и живеят – с българския език и с българската култура. Нямаше нещо, което да не ги впечатли – от пясъка и пясъчните фигури, които правеха като състезания по плажната ивица, до широко отворените очи всеки път, когато чуваха за шест хилядолетия култура, пред красотите на "Двореца" в Балчик, който те си представяха по друг начин и каменната сграда, която казаха, че сякаш им пее…"

"Когато за първи път видях крепостта "Овеч" ми се стори като приказен замък. Пътят нагоре беше стръмен и всяка стъпка ме приближаваше до миналото – разказва ни Ема Добиашева. – Вятърът духаше освежаващо и силно, сякаш искаше да ми разкаже своите стари истории. След преминаването на дървения мост веднага усетих духа на древните времена. От върха гледката беше невероятна – градът изглеждаше малък, а небето огромно. Почувствах се свободна, вдъхновена, сякаш времето е спряло за миг и аз съм част от историята. Това пътуване ме накара да се почувствам по-близо до България и нейната вдъхновяваща култура. И трябва да кажа, че по време на цялото пътуване имаше невероятно добра атмосфера и затова мисля, че тези спомени ще са запазени в сърцето ми завинаги."

Групата от Братислава отбелязала рожден ден на едно децата именно на Крепостта "Овеч", а негови роднини дори пристигнали от Бургас, за да го видят. Съпреживяването с приятели, е нещо, което ще бъде част от спомените на учениците. 

"Учене чрез преживяване – това се постига чрез тези "Образователни маршрути". И във никакъв случай не бих казала, че това беше просто едно ходене на море. Не, имаше го и моментът със морето, но и всичко останало, което видяха децата наистина беше важно за тях" – казва преподавателката.

"Когато бяхме в България най-много ме впечатли домът на кралица Мария в Балчик. Къщата не беше голяма или прекалено луксозна, а по-скоро тиха и истинска. Сякаш всичко вътре пазеше спомените. Най-много ме впечатли нейната баня – имаше вана от камък и малък прозорец към морето. Представих си как някога е стояла там, гледала е същото море и е имала време просто да диша. Не знам защо, но това място ми подейства много спокойно – не като история от учебник, а като нещо, което наистина усещаш."

Историята, която ни кара да почувстваме себе си, очаква възпитаниците на българското училище "Христо Ботев" в Братислава и през 2026 година. Отново през месец юни, но този път те ще видят красотите по българското Южно Черноморие.

Вижте още снимки от Българското средно училище "Христо Ботев" в словашката столица: 

Вижте също:

• Урок по България … с БНУ "Райна Княгиня" в град Бургос, Испания
• Урок по България … с БНУ "Абагар" в Италия на път из Българското Черноморие