В училище децата трябва да развиват качества и умения, които AI не владее

Пребиваваме в препускащ в технологично отношение свят, изправящ човечеството пред повече въпроси, отколкото подсказващ възможни отговори и решения, за които да се подготви. Едно от малкото неща, вдъхващи ни яснота, е че трябва да запазим хуманното в себе си, докато развиваме умения от бъдещето и висш интелект.

За да се подготвят за новите предизвикателства, децата трябва да умеят да мислят сами, да вземат самостоятелно решения, да бъдат гъвкави и адаптивни, защото не е ясно в какъв свят ще живеят, смята Антоанета Календeрова, директор на едно от големите частни средни училища в България. В същото време е необходимо да бъдат емпатични и с морален компас за добро и зло – все качества и умения, които изкуственият интелект не владее. Притежава ли обаче съвременното училище нужния капацитет, за да ги изгради?

"Училището е важно да предлага ролевите модели и да дава възможност за развиване на умения, а не просто да се трупат пасивни знания – отговаря Антоанета Календерова. – Ролята на възрастните е да поставят учениците в реални ситуации, защото уменията се развиват в практиката. Важно е също така младите хора да бъдат включвани във вземането на решения за случващото се в училищната среда, вместо да остават в позицията "Аз съм тук, някакви хора имат цели за мен и ще ги изпълнят, след което ще изляза и ще бъда част от живота"."

Училищният директор се надява някъде у нас да се разработват нови модели на образование, но същевременно не скрива "голямата болка на учителите, че националното външно оценяване и матурите за 12 клас по-скоро изискват от учениците да възпроизвеждат знания". Затова и все повече учебни заведения поемат самоинициатива да намират себе си в палитрата от педагогически похвати, които помагат на децата да бъдат малко по-подготвени за очакващото ги на прага бъдеще. Антоанета Календерова дава пример със своето училище:

"При нас това става чрез проектно базирано обучение – чрез възможността учениците да правят разработки, тръгвайки от въпрос за изследване, минавайки през проучване на литература и стигайки до резултат, чрез техните проекти за подобряване на училищната база, чрез създаването на спектакъла на гимназията. Учениците измислят сценария, костюмите, декорите, осветлението и по този начин придобиват умения да работят в екип, да правят планове, да управляват времето си, да влизат в дълбочината на конкретна тема."

Антоанета Календерова очаква занапред учителите да имат повече свобода при структурирането на учебния материал, в избора какво да включва той и при подходите на преподаване. Още повече, че международният пример вече е налице и може да бъде почерпен от образователни системи и програми като "Международен бакалауреат", развиващ критическото и творческото мислене.

"В тази международна програма, която се води златен стандарт в образованието, учителят по литература избира шест книги от различни автори и епохи, с които занимава учениците в рамките на две години – разказва тя пред Радио България. – За сравнение, нашите преподаватели само в 12 клас имат 23 произведения. Накрая учениците трябва да излязат достатъчно грамотни, за да съумеят – независимо какъв литературен текст им попадне, да направят анализ, използвайки езика на съответната наука. Това е ориентирано към техните умения за сметка на наизустяването на определен брой факти." 

В момента повечето образователни системи по света са на етап, в който се замислят какво трябва да променят, добавя Антоанета Календерова.

"Напоследък се обсъжда интересната тема за социално-емоционалното учене – продължава тя. – То представлява поне малко отвръщане от чисто роботизираните модели, в които детето не влиза в класната стая със своите емоции, потребности, история. Много важен е балансът – да имаме ситуация, в която ученикът да се чувства добре в училище, т.е. емоционално да бъде наясно със себе, защото това влияе на начина му на учене. Също така да се преподава достатъчно математика, тъй като тя е в основата на всички науки, но без да се залита изцяло в STEM*. Хуманитарните предмети също са нужни, защото дават онзи така необходим ни морален комплекс."     

Партньорство с бизнеса за придобиване на известен практически опит и като насока за професионална ориентация е още една стъпка, която би улеснила младите хора в представата какво бъдеще ги очаква. "Често децата нямат идея коя професия какво представлява, а училищата остават откъснати от нуждите на бизнеса", заявява директорът на училище.

"Имаме редовни срещи с професионалисти от различни области – хора, които се чувстват успешни не само в своето професионално поприще, но и в кожата си и не се страхуват да разкажат за своя опит, включително и отрицателен – добавя тя. – Правим също кариерни срещи с различни университети. Сътрудничим си и с родителите в нашето училище, които канят учениците да посетят работното им място и по този начин, влизайки в истинска работна среда, да придобият представа за това къде биха искали да бъдат самите те. И, да, трябва да вървим заедно."

Ако имаше съревнование за оптимизъм по отношение на настоящето и бъдещето на родното образование, Антоанета Календерова вероятно би завоюва едно от призовите места. "Не бих препоръчала на човек, който не е оптимист, да влиза в училище, защото децата имат нужда от вдъхновение, а то може да дойде само от вдъхновени хора", казва тя, но с едно важно уточнение – че упованието й е насочено към българската образователна система, но не е толкова смела "за това децата ни да излизат максимално подготвени за бъдещето".

Опитът на Britanica Park School в работата с учениците ще бъде представен на предстоящия на 18 и 19 април в София на националния фестивал "Намереното поколение: Завръщането".

"Ще имаме научни експерименти за децата от начален етап, както и работа с исторически казуси с ученици в прогимназията – казва Антоанета Календерова. – Ще предложим и една работилница за публично говорене за гимназистите, която ще се води от тях. По този начин бихме били достатъчно добра платформа за обмен на идеи с колеги от други училища, родители и деца. Всички са добре дошли да видят какво се случва при нас."

Вижте също:

• Науката, образованието и бизнесът си подават ръка нанационален фестивал в София
• Киберпрестъпниците не хакват просто телефона, а психикатана подрастващите

*STEM – Съвременен образователен подход, обединяващ наука, технологии, инженерство и математика.