Българистиката в Атина – между "емоционалната лудост" и културната дипломация

В академичните зали на Атинския университет изучаването на български език често започва като акт на "лудост" –  ирационален и дълбоко емоционален избор. Днес, повече от десетилетие след възобновяването на лектората по български език, той е мощен инструмент за културна дипломация – научаваме от преподавателя по български език и литература Генчо Банев.

В интервю за Радио България той разказа, че историята на съвременното обучение по български в Атинския университет започва около 2010 г. в рамките на Департамента по руска литература, филология и славистика. Езикът ни се изучава като втори факултативен славянски език, наред с полски и сръбски, като интересът към българския е постоянен и в момента активно го изучават над 30 студенти. Въпреки че хорариумът е ограничен до 3 часа седмично, с които се постига ниво на владеене B1, по-мотивираните студенти продължават в допълнителни курсове, достигайки професионалното ниво C2, което им позволява да работят като преводачи, преподаватели и екскурзоводи.

Защо един млад грък би избрал българския език?

Според Генчо Банев мотивите варират от чисто рационални, свързани с възможностите за професионална реализация, до дълбоко лични. За него обаче най-важно е усещането, с което студентите остават след досега си с езика.

"Бих казал, че всеки от тях е посланик на България в Гърция, независимо от нивото на владеене. Защото дали един студент ще научи добре или много добре български зависи от много фактори, но това, което се старая да постигна, е да създам у тях едно топло усещане към страната, към езика и към хората. И по този начин те дори и да не научат много добре български, носят част от тази любов, която споделяме заедно. Така че всеки един под някаква форма е посланик."

Лекторатът като културен институт

В условията на липса на официален Български културен институт в Атина, лекторатът донякъде поема неговите функции – той се превръща в средище за събития с български писатели, но също така развива и изследователски проекти, които разкриват неподозирани исторически връзки.

"Не само че България няма културен институт в Гърция, но и Гърция няма в България. Защо Балканските държави нямаме разменени културни центрове – причините за това са много, от стереотипи до технически фактори. Разбира се, във всяко едно посолство има отдел, който се занимава с култура, културно аташе – те са много активни професионални дипломати. Богатствата и спектъра на културните взаимоотношения е толкова голям, че действително лекторатът би следвало да се занимава с тази дейност и аз го правя активно, опитвайки се да вляза в контакт с институциите и хората в приемащата страна в максимална дълбочина. Това е нашият начин да правим реална културна дипломация на терен. Каним български писатели, правим събития с българската общност, българските неделни училища и участваме в програми като "Неразказаните истории на българите" на българското Министерство на образованието и науката" – изброява Генчо Банев. По време на семинар на български културни организации във Виена в края на май, той посочи и конкретни примери как лекторат по българистика може да играе ролята на български културен институт:

• Как се пази българското далеч от родината – идеи и опит се срещнаха във Виена

Едно от най-интересните открития на студентите-българисти, в рамките на съвместен проект с българското неделно училище в Атина, посветен на дипломата Димитър Шишманов е фактът, че славистиката в Гърция всъщност започва с българин – Стефан Гечев, който през 30-те години на миналия век е млад дипломат, преводач в българската легация в гръцката столица. По поръка на тогавашния български пълномощен министър в Атина Димитър Шишманов той се записва в курс по византийска филология. Известният проф. Никос Вейс вижда у този млад студент мощен заряд и му предлага да учи своите състуденти на старославянска филология.

"Така Стефан Гечев започва един неформален курс по славистика, в резултат на което имаме няколко гръцки слависти. И когато споделихме на професорите в университета, които водят катедрата, че тя е много важна днес, но практически българин започва това нещо, първоначално това някак си ги стресна, в добрия смисъл на думата. Но после много им хареса като идея и самите вече го споделят като факт. Ето това е един начин, в който виждаме как проекти, които прави лекторатът влияят върху цялостния поглед върху България и българите."

Въпреки свиването на хуманитаристиката в световен мащаб, интересът към българистиката остава жив, а за това допринасят и международни форуми като "Виенските четения", които обединяват студенти, изучаващи български език в над 20 лектората. Бъдещето обаче изисква повече от ентусиазъм – нужна е системна подкрепа.

Аз категорично съм оптимист, но това ни изправя и пред сериозна отговорност. Ние не би следвало да очакваме, че другите просто ще ни търсят, за да се развиват като българисти, ние трябва да създадем предпоставките и да привлечем тези хора. Трудното е не толкова привличането на млади колеги, а задържането на техния интерес в дългосрочен план. И тук медии, институции, преподаватели трябва да си дадем ръка и да създадем възможности тези млади хора да се развият. Защото, когато говорих за тази "лудост" в началото — всяка една емоция е хубава, но кратко трае. Една искра не създава топъл огън. За да имаме топъл огън, трябва да го поддържаме. Тук вече трябва да се мисли за целеви стипендии – за бакалаври, не само за магистранти, възможности, които да им позволяват да пътуват, да работят. Трябва да се създадат инструменти, които да им помагат да се развиват и да виждат някаква стабилност в заниманията с българистика."

За Генчо Банев успехът на тази мисия зависи от синхрона между преподавателите, които са мисионерите на българския език на терен и държавата ни.

"Всеки от своята позиция, ако работи в тази посока, има предпоставки това да се случи. И лекторите, и институциите — когато правим нещата в координация, със сърце, практически сме едно цяло."

А след горещото лято, през ноември предстои и 11-ата среща на българистите от европейските университети, с която ще се отвори второто десетилетие на инициативата "Виенски четения": "В рамките на тези студентски четения можахме да видим с радост как студенти първокурсници израснаха – някои от тях вече се насочват към преподаване на български по различни места на света. Разбира се, говорим за единици – не можем да кажем, че е някакво масово явление, но точно тези единици променят картината и те са действително уникални хора" – обобщава Генчо Банев.

• Един германец из дебрите на българския език