За проблемите и решенията пред българските неделни училища зад граница

Финансовата издръжка, видимост сред българите в чужбина и у нас и липса на подходящи учебници – това са трите основни проблеми пред българските неделни училища по света днес, откроени по време на кръглата маса във втория ден от програмата на 19-ата Годишна среща на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Финансовото подпомагане от страна на Министерството на образованието и науката на България покрива средно от 20% до 40% от издръжката на едно училище. За много от тях наемите на помещение за дейността им се оказват огромно перо от разходите. Без участие в различни национални и международни програми, конкурси и намирането на спонсори трудно може да бъде гарантирано оцеляването на всяко училище. Таксите за семействата, макар и минимални, се превръщат все повече в спирачка за решението на родителите да записват своите деца. Затова и някои училища, например "Асен и Илия Пейкови" в Рим, обмислят премахването на подобна такса от следващата учебна година – стана ясно по време на срещата.

Големите смесени възрастово групи правят работата на преподавателите все по-трудна. А въпросът за подходящи за деца в чуждоезикова среда учебници и помагала все още не е намерил своето институционално решение.

Безплатни учебници за българчетата в чужбина до IV клас, подобно на връстниците им у нас, все още няма. А това са най-многобройните класове в българските училища извън страната ни, изтъкнаха присъстващите училищни ръководители. И докато се отчитаха проблеми в търсене на решение се оказа, че в Ректората на Софийският университет "Св. Климент Охридски" по време на дискусията държавните институции бяха представени само от МОН – в лицето на с д-р Наталия Михалевска, директорът на дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа" и екип на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, начело с ръководителя ѝ Райна Манджукова.

Наталия Михалевска направи уточнението, че Министерството на образованието и науката не финансира, а финансово подпомага българските училища в чужбина, които по своята същност са самоуправляващи се общности, регистрирани като юридически лица в съответните държави и подпомагани от българския бюджет. На кръглата маса тя заяви, че "размерът на финансовото подпомагане е предназначен за три основни направления – лекторските часове и възнагражденията на учителите, помещенията и учебната среда, както и учебните помагала". В специално интервю за Радио България тя обобщи:

"От Асоциацията на българските училища в чужбина поставиха много навременни въпроси, по които ние вече мислим. Първият от тях е свързан с финансирането и това, че финансовото подпомагане, което ние им предоставяме за обучение, за наеми на помещения и за учебни помагала не е достатъчно. Това ги принуждава да увеличават таксите, които събират от родителите на децата, както и да търсят дарения и по други начини. Затова Министерството на образованието обмисля, и това беше споделено в Народното събрание пред Комисията за българите в чужбина, за малко увеличение на норматива за постоянни разходи поради инфлацията, която навсякъде вдига цените на наемите, а повече от 80% от училищата ползват наем или имат частични наемни отношения и това ги затруднява."

Пред присъстващите на кръглата маса д-р Михалевска заяви, че увеличението ще бъде в рамките на 5% от норматива за постоянни разходи. Тя посочи, че между 80 и 90 на сто от средствата, които училищата получават, се използват за възнаграждения на учителите и училищните ръководители. Отбеляза също, че размерът на помощта е различен в зависимост от броя на учениците и обхвата на дейността, като някои училища разполагат с около 20 000 евро, а други – със 7000 – 8000 евро. Поради тази причина представители на АБУЧ заявиха готовност за по-строга политика към техни колеги, които проявяват нелоялно поведение в сферата на образованието зад граница и неприемане на отцепили се от съществуващи вече училища.  

"От друга страна, те поставиха въпроса за популяризиране на тяхната дейност и имаха конкретно искане за Интерактивна карта с информация за всяко училище, така че да е полезно за родителите на децата, които живеят в чужбина и искат децата им да посещават българско училище. Ние вече сме направили това задание заедно с тях, така че да можем да предоставим на всички българи в чужбина и не само, информация за над тези 401 училища на всички континенти. Тя трябва да съдържа информация за всички български училища, техните характеристики и връзки към интернет страниците им. Сега започваме работа по нея, така че до края на годината предполагам, че всичко това ще бъде готово – обясни Наталия Михалевска пред Радио България.

Коментира и другия важен въпрос за учебните помагала: – Същевременно работим по новите учебни програми, както стана ясно. За първи път тестваме програмата за предучилищните групи. Ние методически, организационно подпомагаме българските неделни училища, като и в момента засилваме работата по дигиталните ресурси, които ще им предоставим. В тази насока са и тематичните онлайн срещи, които ще правим с всички български неделни училища, не само с членовете на АБУЧ, през годината, за да може бързо да да реагираме на въпроси, които те поставят. Също така ние увеличаваме и обема на работата, която е свързана с обмен на практики, на методики, на иновации даже, които те правят в обучението на децата и това го смятаме за част от квалификацията на учителите, освен тази, която е предоставяна от Софийския и Пловдивския университет, финансирана от МОН."

Учители и училищни ръководители изтъкнаха по време на кръглата маса и все по-трудното намиране на преподаватели, които да разширят екипите им, но д-р Наталия Михалевска поясни пред Радио България:

"Истината е, че в големите градове недостиг на учители няма. По-скоро в малките населени места, там където има български неделни училища, се наблюдава това. И на много места, където няма учители, ние допускаме да има онлайн обучение, тоест учител от разстояние да преподава или децата от разстояние да учат, където това се налага. В близките ни държави, например в Северна Гърция, имаме преподаватели, които пътуват всяка събота и неделя и смятам, че се справят добре. По отношение на стажа на преподавателите в неделните училища зад граница – този въпрос е много ясен вече. Спрямо сега съществуващата нормативна уредба и Закона за предучилищното и училищно образование ясно се казва, че това са дейности към организации на българи, регистрирани в чужди държави.Това са българските неделни училища – те не са образователни институции и в този смисъл преподавателите в тях не придобиват този трудов стаж, но пък придобиват опит, който бива ценен, когато се върнат в България."

При откриването на форума на АБУЧ стана ясно, че Българската система на образование е отворена за учениците от неделните училища. От своя страна представители на образователните средища в чужбина признаха, че все повече деца искат да учат в България, но понякога срещат спънки. Пред Радио България Наталия Михалевска изрази убеждението, че нашите сънародници, които ще кандидатстват за прием тази година в български висши учебни заведения няма да имат проблем с признаването на оценката им от конкретната местна диплома и положения изпит по български език ниво B2. Но уточни, че университетите в България имат своята автономия и право да определят специалностите за подобни случаи.

И тъй като в кръглата маса не участваха народни представители – факт, който остана без тълкувание от страна на д-р Михалевска, но със следното пояснение:

"Това, което знам със сигурност е, че в Комисията за политиките за българите в чужбина в Народното събрание се разискваха всички тези въпроси. Много са ясни дефицитите и нуждите, които има да покриваме чрез бюджета на Министерството на образованието и науката и ние сме направили нашите разчети и имаме възможност да увеличим тези средства. Осем милиона и половина евро са всички средства, които осигуряваме за политиката за българите зад граница. В тези средства е включено и финансирането за Лекторатите по българистика, които ние поддържаме в чуждестранните висши училища. Така че към момента ние сме направили нашите разчети и смятам, че няма да има проблем за следващата учебна година."

Годишната конференция на АБУЧ се провежда под патронажа на министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев, като съорганизатор е Изпълнителната агенция за българите в чужбина, а домакин – Катедрата по български език като чужд към Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Още по темата:

• Конференция на АБУЧ отвори дебата за бъдещето на българските училища зад граница
  
  
• Българските училища по света: нови стратегии и диалог на срещата на АБУЧ в София
  
  
• Ръководители на неделни училища искат представителност в диалога с институциите