От сцената в Пазарджик до Виена – среща с Лина Гладийска

Как се пази родният български език, когато всекидневието ти е на хиляди километри от България? Понякога – не само с учебници и уроци, а с театър, музика, фолклор и най-вече с желание да бъдеш част от общност. Историята на Лина Гладийска- Георгиева във Виена е именно такава – личен път, в който любовта към театъра постепенно се превръща в средство за общуване със сънародници далеч от родината и начин да предава българския език и култура на следващите поколения.

Лина пристига в австрийската столица преди близо 35 години със съпруга си, който заминава за работа в Постоянното представителство на България към ООН. Тогава тя е актриса в пазарджишкия театър и получава неплатен отпуск за четиригодишния му договор. Планът е престоят да бъде временен, но животът решава друго.

"Аз си мислех, че кариерата е възможна заедно със семейството – всичко така да върви успоредно, паралелно, успешно. Но много скоро си дадох сметка, разбира се, че при дадени обстоятелства, двете неща не могат безпроблемно да съществуват заедно.Така че аз предпочетох семейството, но любовта към театъра остава и търсех начини да поддържам този пламък, този огън и това желание за изява."

И начинът се открива там, където учи дъщеря ѝ – българското училище "Св. св. Кирил и Методий" във Виена.

"Там започнах с децата – направих театрална група към българското училище "Кирил и Методий", което е едно от най-старите училища във Виена. И така близо 30 години се занимавах всяка година. Подготвяхме нова пиеса, а на 24-ти май я показвахме обикновено на сцената в Дом Витгенщайн. И паралелно с това, разбира се, имах и друга трупа от по-големи студенти. Така се започна в Българската културно-просветна организация всъщност – с един студентски театър. Имахме един хубав клуб на "Шварценбергплац"– едно много хубаво място, което беше българска собственост и там съществуваше клубът в продължение на десетилетия, там всъщност започна дейността с театъра. Първата постановка беше там, а след това имаше още една в жилищното пространство на посолството – така се започна в края на миналия век."

Но театърът е много повече от сценично изкуство, той е и средство за съхраняване на езика, казва ни Лина Гладийска:

"Чрез ученето на текста децата научаваха много по-лесно езика. В допълнение и с движението с текста в пространството допринасяше за свободното боравене с българския текст. Това е всъщност е един от начините за изучаване на чужд език. В случая, макар за много от децата това да е матерен език, в повечето случаи има и смесени бракове, чиито деца също учат български с успех. Театърът е като помощно средство за усъвършенстване на езика и за общуване на български език."

Днес Лина е сред доайените на Българското културно-просветно дружество "Кирил и Методий" във Виена , което се гордее със своята 80- годишна история и множество творчески звена, в които привлича млади хора с различни интереси – сред тях са литературен кръжок, младежко дружество, ансамбъл за народни танци, хор, шахматен клуб, ски клуб, фолклорна група, театрално студио, фотографско студио … всеки от членовете на дружеството е свободен да инициира дейност, стига да има съмишленици. Това дава сериозна трибуна на младите хора да споделят опит и да съхраняват българските традиции.

• "Среща на родна земя": Организация "Кирил и Методий" от Виена гостува в Бургас

Какво кара младите, израснали в Австрия и живеещи в дигитален свят с лесен достъп до всичко българско, да се включват в инициативите на българската културно-просветна организация във Виена?

"Именно този стремеж да не забравят, да не се претопят, да не се асимилират. От една страна е интеграцията, която тука се налага, а от друга страна – тази искра, която винаги ги връща към България, това е езикът, нашата идентичност, традициите, фолклорът, който се развива най-добре. Той има много силно присъствие и в нашата организация, както и в другите организации, доколкото знам. Ето, има ансамбъл за народни песни и хора "Китка", а сега има и към нашето дружество "Кирил и Методий" фолклорна група. Има хор, скоро ще празнуваме 10 години от създаването му. Така че тези неща вървят паралелно със стремежа на младите хора за изява – да... да изразят себе си. И, слава Богу, че има тази възможност. Защото в една чужда страна те се изразяват по друг начин – професионално, в университета и сред студентските общности в Австрия, и във Виена специално, но от друга страна –  изявата в българска среда остава стремеж и автентичност. Така изразяват своята автентичност най-добре – на български език и с българските традиции."

Според Лина приемственост е ключовата дума за живота на най-старата българска културно-просветна организация във Австрия. Тя е убедена, че младите не просто наследяват създаденото преди тях, а го развиват по свой начин.

Сънародничката ни вече гледа към следващото поколение – дъщеря ѝ е завършила образованието си във Виена, работи, създала е семейство и днес Лина се радва на внуци. Почти 35 години след онова "отиваме за малко" Виена е станала неизменна част от живота ѝ. Но когато я питаме с една дума какво е България, отговорът идва без колебание: "Родина".

Вижте също:

• От Виена към Хага: български организации зад граница обединяват сили