Живот БГ

Новина

Медийната грамотност и ценностите – ключ към защитата на демокрацията с AI

София беше домакин на международния Democracy & Information Festival, посветен на дезинформацията, изкуствения интелект, дигиталното благополучие и бъдещето на демократичното общество

сряда, 4 ноември 2026, 12:05

Медийната грамотност и ценностите – ключ към защитата на демокрацията с AI

СНИМКА: eurispes.eu

Размер на шрифта

Как да запазим способността си да мислим критично във време, когато изкуственият интелект може да създава убедителни текстове, изображения и видеа, а социалните мрежи все по-силно влияят върху начина, по който възприемаме света? И как да защитим демократичните ценности, когато информацията се превръща в инструмент за влияние върху обществените нагласи? Тези въпроси бяха във фокуса на международното събитие Democracy & Information Festival, което събра на 3 ноември в Софийския университет "Св. Климент Охридски" експерти, университетски преподаватели, представители на граждански организации и млади хора от различни европейски държави.


Медийната грамотност и ценностите – ключ към защитата на демокрацията с AI

СНИМКА: Любомир Коларов

Първото издание на форума беше организирано от Европейската асоциация за интересите на зрителите EAVI с подкрепата на Европейския съюз. В рамките на деня участниците обсъдиха връзката между медийната грамотност и мира, възможностите и рисковете на изкуствения интелект, влиянието на големите технологични компании и отговорността за по-здравословна дигитална среда. 

Един от основните акценти в дискусиите беше поставен от основателя и генералния секретар на EAVI Паоло Челот. Според него медийната грамотност вече не се изчерпва с умението да разпознаваме достоверната информация. С развитието на изкуствения интелект към нея се добавя и необходимостта от нови технически компетентности, критично мислене и активно участие в обществения живот. 

Генералният секретар на EAVI Паоло Челот

Генералният секретар на EAVI Паоло Челот

СНИМКА: Любомир Коларов

"Отговорността не бива да пада само върху плещите на гражданите. Важно е хората с власт – както в управлението, така и в бизнеса – също да бъдат медийно грамотни." 

Челот обърна внимание и на ролята на обществените медии и независимата журналистика. В информационна среда, в която частните икономически интереси невинаги съвпадат с обществения интерес, те имат особено значение за достъпа до проверена информация и за поддържането на връзката между гражданите и техните представители. 

"Обществените медии със сигурност са съюзник на медийната грамотност. [...] Обществените медии са наши приятели." 

В своето изказване на фестивала Челот постави и въпроса за концентрацията на влияние в ръцете на малък брой големи технологични компании.Според него проблемът не е самата технология, а начинът, по който дигиталните платформи са проектирани да привличат и задържат вниманието на потребителите и да използват техните уязвимости.Той насочи вниманието и към силата на обществените разкази – защото дезинформацията не се разпространява единствено чрез неверни факти, а често и чрез въздействащи истории, които оформят страховете и очакванията на хората. 

Необходимостта от по-силно критично мислене беше подчертана и от българските участници. Проф. д-р Мадлен Данова, заместник-ректор на Софийския университет, смята, че образователната система все още има значителна работа по отношение на медийната грамотност. Според нея е необходимо обучението в тази област да бъде по-ясно регламентирано и да се превърне в задължителен елемент от подготовката на учениците и студентите.

Проф. д-р Мадлен Данова

Проф. д-р Мадлен Данова

СНИМКА: Любомир Коларов

"Още много работа трябва да бъде свършена. [...] Трябва да се предприемат стъпки, свързани дори с формализирането на това обучение, за да се придвижи разбирането за дезинформацията, фалшивите новини и всичко онова, което замърсява нашата медийна среда." 

Данова постави акцент и върху необходимостта от диалог – само чрез открит разговор за страховете и проблемите на обществото може да се търси съгласие за неговото бъдеще. В този контекст темата за мира и медийната грамотност придобива и по-широко ценностно измерение. 

По-скептична оценка за готовността на българското общество да се справя с дезинформацията даде проф. дн Данаил Данов, преподавател в областта на медийната педагогика. Според него огромното количество информация, до което имаме достъп, не означава автоматично, че сме по-добре информирани. Проблемът е в начина, по който се отнасяме към съдържанието:

Проф. дн Данаил Данов

Проф. дн Данаил Данов

СНИМКА: Любомир Коларов

"Голяма част от тази информация е дезинформация [...] и много голяма част от потребителите приемат наготово всичко онова, което чуват, виждат и четат като информационен поток." 

Данов е привърженик на подхода критичното мислене да не се ограничава до отделен учебен предмет, а да се развива във всички образователни направления – още от детската градина. Той даде за пример финландския образователен модел, в който уменията за анализ, любопитството и търсенето на решения са част от различните учебни дисциплини. 

Европейската перспектива в тази насока беше представена от проф. д-р Марко Ричери, президент на EAVI. В интервю за Радио България той подчерта необходимостта от последователна институционална подкрепа и значението на европейската регулаторна рамка. Но това само по себе си не е достатъчно за изграждането на по-отговорна информационна среда и положителна обществена култура.

Проф. д-р Марко Ричери

Проф. д-р Марко Ричери

СНИМКА: Любомир Коларов

"Регулаторната система е много ефективна и важна. Но е необходима по-силна подкрепа и по-тясно сътрудничество между европейските институции, университетите и организациите на гражданското общество, за да се изгради положителна култура сред хората." 

Семих Солмаз

Семих Солмаз

СНИМКА: Любомир Коларов

В дискусията за влиянието на технологичните платформи Семих Солмаз, ръководител на проектите, развитието и комуникациите в EAVI, обърна внимание на връзката между начина, по който функционират социалните мрежи, емоциите на потребителите и тяхното дигитално благополучие. Според него платформите са създадени преди всичко да защитават собствените си интереси, което може да влезе в противоречие с обществения интерес. 

Лидия Крал (най-вдясно)

Лидия Крал (най-вдясно)

СНИМКА: Любомир Коларов

Практическата страна на медийната грамотност беше представена и от Лидия Крал – анализатор и специалист по изкуствен интелект и данни в образованието, която акцентира върху необходимостта учениците да се учат да проверяват информацията, да сравняват различни източници и да не разчитат единствено на съдържанието в социалните мрежи.Изкуственият интелект трябва да остане инструмент, а не заместител на самостоятелното мислене. 

Медийната грамотност и ценностите – ключ към защитата на демокрацията с AI

СНИМКА: Любомир Коларов

Фестивалът завърши с младежки хакатон "Getting Real with AI", в който участниците имаха възможност да разработят идеи за отговорно, приобщаващо и ориентирано към човека използване на изкуствения интелект. 

Общото послание на срещата в София беше, че технологичният напредък сам по себе си не гарантира по-информирано и демократично общество. За това са необходими образование, критично мислене, независима журналистика и споделена отговорност. А в основата на тези усилия остават ценностите, които дават смисъл на демокрацията – свободата, уважението към другия, диалогът и активното гражданско участие. 

Вижте още: