Възходът на 4-дневната работна седмица: готова ли е България за промяната?

Четиридневната работна седмица вече не е само експеримент в прогресивни компании по света. Да работиш четири дни, но да получаваш заплата за пет – това до неотдавна звучеше като утопия. Промените, настъпили в работната среда в пандемията, както и технологичният напредък превърнаха тази някога непостижима идея в реалност.

По данни на Евростат за 2024 г. гърците работят най-много в ЕС – средно по 40 часа седмично. Българите заемат второ място с 39 часа, докато нидерландците са на последно място с едва 32 часа труд седмично.

Полша отразява глобалната тенденция към по-гъвкави модели на труд и стана поредната държава, която въведе експериментален модел на 4-дневна работна седмица без промяна в заплащането на служителите.

Словения планира да въведе нов закон от 1 януари догодина, който обещава революционни промени на пазара на труда. Законът дава възможност хората, наближаващи пенсиониране, да намалят трудовите си задължения. Работници и служители над 58 години, както и тези с поне 35 години трудов стаж, ще могат да избират: почивен петък, удължен уикенд или намалено работно време – шест часа на ден. Моделът, наречен „80-90-100“, предвижда 80% работно време, 90% заплата и пълни осигуровки, като при работа на 100%.

У нас темата за по-кратката работна седмица не присъства в обществения дебат. Според Нед Дервенков, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), намаляването на общоприетата 40-часова седмица скоро ще се превърне в дискусионен въпрос, а в BESCO вече са преминали на 35 часа труд седмично.

IT специалистът Христо Христов споделя, че много по-важно е работата да се оценява на базата на постигнатите резултати, а не на времето, прекарано пред компютъра. Концепцията за 4-дневната работна седмица е стъпка към позитивна промяна в мисленето, смята той.