Компас

Интервю

Тагове и приемници ще доказват как и къде мигрират есетровите риби в Черно море

Тагове и приемници ще доказват как и къде мигрират есетровите риби в Черно море

СНИМКА: Институт по Океанология при БАН - Варна

Размер на шрифта

В рамките на пет седмици ще ви разказваме за инициатива за спасяване на есетровите риби. Учени от Института по океанология (ИО) към БАН са част от международния проект „Изследване устойчивостта на есетровите риби в Дунав и Черно море” (BLISS - Black Sea Initiative for Sturgeon Sustainability) в рамките на програма INTEREG, финансиран от ЕК и МРРБ.

Сред задачите на проекта BLISS е маркирането на няколкостотин есетрови риби с различни видове тагове, за да бъде изследвана миграцията им.

Таговете ще престоят в тях една година. Те са няколко вида, акостични и сонарни, а след приключване на събирането на информацията, данните от всички тагове ще влязат в обща платформа, достъпът до която ще бъде споделен, разказва координаторът на проекта от българска страна доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН във Варна.

Информацията стига до учените посредством различни тагове. В конкретния случай - акустични, които издават определен сигнал, който трябва да се улови от приемник. Голямото презикателство е в броя на приемниците, т.е. да се разчитаме на това, че рибата е в обсег от 1 км, която е маркирана, или рибите, ще минат и ще ги засечем, разказва Райков.

Приемниците работят с т.н. открит протокол, което означава, че, ако някой друг проект някъде по света работи с маркиране на някакви риби, проектът BLISS може да използваме техните приемници. По този начин се увеличава шанса есетровите риби в Черно море да бъдат засечени и да се последи целият им маршрут, примерно в рамките на една година. И, ако поставянето на приемниците в р. Дунав е възможно на различни места - примерно от едния бряг до другия, предизвикателството е в морето, където рибите живеят повече време. Приемниците - разказва доц. Виолин Райков, се слагат на дълбочина около 30-40 метра.


Друг вид приемници, които се използват са сателитните.

Сред изследванията, което ще бъдат реализирани в рамките на проекта е физико-химична характеристика на определени райони: кислород, твърдост на водата, проводимост,  съдържание на биологични вещества, като азот, фосфор и техните съединения.

Повече чуйте в третата част на разговора в началото на публикацията.

По публикацията работи: Доротея Николова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!