Автор:
Мерим Тенев
Новина
В Strakka се борят с гризачите с привличането на сови
Имение в Кипър от 1570 година до днес произвежда маслини и зехтин
Рецептата за успеха – отдават значение на качеството, а не на количеството
вторник 9 юни 2026 16:30
вторник, 9 юни 2026, 16:30
Маслина на 800 години в имението Strakka в Кипър
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
Размер на шрифта
Имението Strakka е в непосредствена близост до Никозия, с документирана история в отглеждането на маслини, датираща още от 1570 година.
Андонис Папандониу, управителят на Strakka, разказва пред БНР, че имението е с площ от 40 декара, на които се отглеждат около 9000 маслинови дървета и около 2000 цитрусови.
Андонис Папандониу, управител на имението Strakka
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
“Цялата площ се обработва биологично. От 1998 г. станахме биологично стопанство и спазваме регламентите на ЕС за биологичното земеделие”, разказва Андонис Папандониу.
Екстра върджин зехтинът, произвеждан на място чрез методи на студено пресоване за запазване на антиоксидантите и биоактивните съединения, се произвежда от сортовете Коронейки, Каламата и местни кипърски сортове маслини, обрани рано с цел оптимизиране на съдържанието на феноли.
Имението съчетава традиционното маслинопроизводство с модерно, контролирано мелене, за да се гарантира високо качество, чистота и хранителна стойност.
Зехтинът, маслините и маслиновите пасти на Strakka
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
В допълнение към биологичния екстра върджин зехтин, трапезните маслини и маслиновите пастети, имението Strakka отглежда и биологични цитрусови плодове, прилагайки практики за устойчиво земеделие в цялото имение, за да предлага висококачествена и богата на хранителни вещества продукция.
“Обръщаме внимание предимно на качеството, а не на количеството на продукцията. Поради тази причина всяка година печелим златни награди на международни конкурси за зехтин с високо съдържание на феноли”, отбелязва Андонис Папандониу и допълва:
В цялото имение почвата не се обработва и няма оран. Унищожаваме плевелите с машина, която ги смила, те остават в почвата и се превръщат в компост, а така имаме автоматично компостиране. Производството на маслини се колебае между 15 и 20 тона маслиново масло. Произвеждаме зехтин с високо фенолно съдържание от сорта Каламата – около 600–700 литра. И произвеждаме около 5 тона трапезни маслини. Изнасяме зехтин в Япония, Дания, Англия, Франция.
Част от оборудвнето за обработването на маслините в зехтин в Strakka
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
В Strakka се борят с гризачите с иновативен метод, вече използван в много други ферми в Кипър.
На кипариси или други дървета са закачени изкуствени гнездилки за сиви сови. Те са специално проектирани за този вид сова. И в момента са 1000 в Кипър.
Причината е, че храната на сивата сова се състои от 96 до 97% гризачи. Така не се налага използването на отрови.
Изкуствените гнездилки за сиви сови в имението
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
Методът вече се е разширил към организирани общности. Тогава започват да се виждат и много повече резултати. Защото, ако Strakka не използва родентициди, но съседното поле ги използва, птицата ще лети да ловува в радиус от около 3-4 км и така все пак може да се отрови.
През 2019 г., в проекта със совите се вклчва и кипърското Министерство на земеделието и околната среда и други държавни органи. Изготвен е Национален план за действие за използване на сивата сова като естествен агент за борба с вредителите в селскостопанските райони.
Сега всяка година министерството одобрява бюджет, с който се инсталират гнездилки. А все повече фермери и общности искат да се включат.
Собствената метео станция в Strakka, която спомага и за решенията за напояване
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
Имението Strakka разполага с четири язовира, които се пълнят от река Педиайос. Това е най-дългата река в Кипър с обща дължина около 105 км. Води началото си от планината Троодос, преминава през столицата Никозия и се влива в Средиземно море (залива Фамагуста).
В Strakka се прилага т.нар дефицитно напояване, защото недостигът на вода е основният проблем в Кипър. И особено при отглеждането на маслини се оказва, че може да се използва по-малко вода, за да се намали напояването в определени периоди, и все пак да се получи същият добив. Така че това не се отразява на добива на плантацията.
За да постигнем всичко това, инсталирахме метеорологичната станция. Тук е метеорологичният сензор, с който можем да измерваме температурата, относителната влажност, скоростта и посоката на вятъра. Тя е свързана със слънчев панел и така получаваме всички метеорологични параметри, от които се нуждаем, за да изчислим водния баланс. Освен това има много кабели наоколо. Тези кабели са сензори за влажност на почвата. Това е устройство, което измерва влажността и температурата на почвата. Имаме тези сензори на различни дълбочиниразказват още от Strakka.
Повечето маслинови дръвчета в кипърското имение Strakka са около 50-годишни
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
Сега
планират да засадят
ароматни билки като
лавандула, риган и дивата
кипърска мащерка. Целта е да
се привлекат пчелите.
“Имаме
няколко кошера, те помагат за опрашването,
а също така ароматът, който излъчват
ароматните билки, се предава и на
зехтина“, разказва
Андонис Папандониу.
Андонис
Папандониу споделя
и, че имат
недостиг на работна ръка в
плантацията. „Имаме
един кипърец, който вече
е пенсионер. Така че имаме
само чужденци от Индия.
Процедурата по наемането
им обаче, е
трудно“, казва Андонис
Папандониу.
Този
материал беше изготвен със съдействието
на Генералната дирекция “Земеделие и
развитие на селските райони” на ЕК в
рамките на инфотур за журналисти за
постиженията и предизвикателствата
пред био земеделието в Кипър.
Борбата с маслиновата муха (дакос) чрез улавяне в масови капани на маслините
СНИМКА: Мерим Тенев, БНР
По публикацията работи: Мерим Тенев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!