Пред кабинета: какво се случва в една от най-натоварените клиники

Започваме поредица, която условно можем да наречем "Човешки разкази за системата на здравеопазване" или "Клиника на 13-ия етаж". Тя включва четири епизода от Университетската болница по ендокринология "Акад. Иван Пенчев" в София.

Самата болница няма нужда от реклама. Тя е държавна, а пациентите ѝ знаят, че тук работят едни от най-добрите лекари в областта. За прегледи често се чака по шест месеца. В този разказ търсим човека в системата – във всичките му роли.

Пътят ни започва от мястото, от което започват и тревогите на пациентите – лабораторията.

Д-р Мария Коцева-Карадалиева, лекар по клинична лаборатория, обяснява, че в основата на диагнозата стои именно лабораторната работа. По думите ѝ, макар образната диагностика също да има значим дял, "в основата и първи сме ние – клиничната лаборатория".

Тя разказва, че напрежението при пациентите често се усеща още с влизането им. "Усеща се, когато пациентите са изнервени", казва д-р Коцева-Карадалиева. Според нея именно тогава идва ролята на екипа – да предразположи хората, които често пристигат "с бутонките, недоволни от системата". Лекарката обяснява, че понякога една усмивка и няколко добри думи могат да променят тона на разговора: "Но усмихвайки се на този човек и казвайки му две благи думи, се вижда как омеква тонът и как нещата се обръщат и започват да ни разбират." Тя уточнява, че това не винаги се получава, но именно това е стратегията, която екипът следва.

Д-р Коцева-Карадалиева признава, че и самите медицински специалисти понякога са под напрежение. "От друга страна, ние също на моменти сме изнервени. След някой по-тежък, труден пациент и ние сме изнервени, но се опитваме да балансираме", казва тя.

Според нея атмосферата в лабораторията помага на екипа да се справя с напрежението. Лекарката разказва, че колегите ѝ се опитват да поддържат чувство за хумор, защото прекарват повече време заедно, отколкото със семействата си. "Тук, в нашата лаборатория, където сме като едно семейство, защото прекарваме повече време, отколкото с нашите семейства, ние всички непрекъснато гледаме да се шегуваме", споделя тя. По думите ѝ това е начинът да се разтоварят, защото работата често е тежка.

Д-р Коцева-Карадалиева си спомня и съвет, който е получила в началото на кариерата си, когато е работила във вътрешно отделение и се е налагало да съобщава тежки диагнози. Тогава по-възрастна нейна колежка ѝ казала: "Сядаш, мислиш 10 минути само положително, усмихваш се и продължаваш". Лекарката казва, че този съвет ѝ помага и до днес.

По пътя на пациентите срещаме и самите тях – в кратка среща пред кабинетите.

Един от пациентите казва, че отношението в болницата е добро и професионално. "Бих казал, че отношението е професионално и добро", споделя той. Според него през годините се забелязва подобрение: "Може да кажем, че в годините се подобрява отношението на докторите и на сестрите." Той допълва, че и самите пациенти трябва да участват в това отношение: "И пациентите го изискват, и се надявам, че ставаме и по-добри хора сега."

Друг пациент казва, че отношението е взаимно. "Аз връщам отношението, което получавам. Получа ли лошо отношение, съответно ще получите и те същото", казва той и подчертава: "Най-важно е добро отношение на лекарите към пациента."

От другата страна на кабинета е Петя Иванова – старша сестра в Клиниката по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания. Това е единствената клиника в България, която лекува пациенти с хипофизни тумори, както и много други тежки заболявания.

Петя Иванова разказва, че пред кабинета сутрин ситуацията е винаги различна. "Какво ли не. Най-различни неща... хора непрекъснато", казва тя, посочвайки, че всеки ден има и доволни, и недоволни пациенти. "При нас нямаме ден, в който да кажа: "Днес отивам на работа и ме чака това и това. Няма такова нещо", обяснява старшата сестра.

По думите ѝ обаче общуването става все по-трудно. "Ами честно казано, все по-трудно става общуването с изнервените хора", казва тя.

А точно в този момент, пред кабинетите, разговаряме и с един от доброволците в клиниката. Питаме го с какво успява да помогне – но разговорът ни прекъсва лекар, който съобщава, че има по-спешен случай.

Чуйте репортажа на Люба Константинова в звуковия файл.