Как се стига до 16 пъти разлика в цените на лекарства?

По темата за десет лекарствени продукта, при които ценовите разлики достигат над 100 000 лева за единичен продукт, а в някои случаи различни болници са плащали до 16 пъти повече за едно и също лекарство, адвокат Мария Шаркова коментира нормативната рамка и възможните причини за тези разминавания. Разговорът се води в контекста на текущите проверки на Министерството на здравеопазването и поставя въпроса дали правилата са спазени и как функционира системата.

Два режима за снабдяване с лекарства

Мария Шаркова обяснява, че за да се разберат ценовите различия, първо трябва да се разграничат двата основни режима за снабдяване с лекарства в България.

Единият обхваща лекарствата, включени в Позитивния лекарствен списък. При тях има регистрирана и максимална цена, която не може да бъде надвишавана. Това създава естествена регулация и практически изключва възможността за големи разлики в цените между различни лечебни заведения.

Този модел обаче има и слабости. Ценообразуването се базира на сравнение с трите най-ниски цени в Европейския съюз, което прави българския пазар по-малко привлекателен за фармацевтичните компании. В резултат някои лекарства се изтеглят или изобщо не се предлагат у нас, което води до периодични недостатъци. 

Лекарствата извън списъка – зоната без таван

Втората група включва лекарствата без регистрирана цена в България. Именно при тях възникват най-големите разлики.

Тези продукти се внасят по специален ред, регламентиран от Наредба №10 и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Процедурата включва изготвяне на протоколи и съгласуване с Изпълнителната агенция по лекарствата, а в определени случаи разходите се покриват от НЗОК.

Шаркова подчертава, че тук липсва ограничение на цената. По тази причина тя се формира свободно, което може да доведе до значителни разлики. Допълнителен фактор е, че често става дума за лекарства без алтернатива, използвани при тежки състояния – например редки заболявания или онкохематологични заболявания при деца. В такива ситуации болниците са принудени да осигурят медикамента спешно, независимо от цената.

Възможни причини за разликите

Според Шаркова не бива автоматично да се приема, че всяка разлика в цените означава злоупотреба.

Тя посочва, че трябва внимателно да се анализират данните – включително дали се сравняват еднакви опаковки и разфасовки. В противен случай може да се стигне до некоректни изводи.

Освен това цената често зависи от конкретни обстоятелства – например наличие само на един доставчик, спешност на случая или липса на алтернативно лечение. Търговците на едро, като търговски дружества, имат право сами да определят цените си, когато няма нормативни ограничения.

Какво трябва да се промени

Мария Шаркова очертава няколко основни посоки за подобрение на системата.

На първо място, трябва да се направи българският пазар по-привлекателен, така че повече лекарства да имат регистрирани цени и да влизат в Позитивния списък. Това би ограничило необходимостта от извънредния ред за внос, който вече се използва почти рутинно.

На второ място е необходимо преразглеждане на Наредба №10 с цел въвеждане на по-строги механизми за контрол. Например болниците могат да бъдат задължени да събират оферти от повече от един търговец, когато това е възможно.

Не на последно място Шаркова подчертава ролята на НЗОК. Като платец на тези лекарства, институцията трябва да осъществява по-активен контрол и да реагира своевременно при съмнения за необичайни ценови разлики.

Чуйте разговора на Александър Райчев с адв. Мария Шаркова в Lege Artis.