Когато човек тръгне към личния си Олимп

Какво означава да изкачиш своя личен Олимп? За Надя Керанова пътят до Епидавър започва като голямо предизвикателство – нов екип, международна продукция, работа на английски език, непрекъснато пътуване и среща с пространство, което трудно може да бъде сравнено с друга сцена. След разговорите с директора на Народния театър Васил Василев, композитора Калин Николов и актьорите Иван Николов и Мартин Димитров поредицата "По следите на "Вакханки" продължава с една от вакханките в спектакъла на Явор Гърдев.

За Надя Керанова това не е изкачване към връх, а към самата себе си.

Този път обаче не е само личен. На сцената тя е част от хора на вакханките – 12 актриси, от които девет от тях са гъркини. Те трябва да се превърнат в едно общо тяло, да оставят индивидуалността си настрана и да изградят специфично сценично присъствие.

Ролята на хора е ключова за "Вакханки". Той е двигател на действието, но и носител на онази енергия, която идва с Дионис. В спектакъла вакханките са единствените, които чуват гласа му, защото са готови да го признаят и да го приемат като бог.

Какво защитават те – свободата, бунта или правото да бъдеш различен?

За Надя Керанова всичко това се съдържа в идеята за свободата.

Имаш право да бъдеш различен, имаш право да се бунтуваш, когато си свободен. Стига да знаеш защо го правиш.

Именно това "защо" се оказва важно. Свободата не е само възможност да се противопоставиш, а и способност да мислиш отвъд собствените си граници. Вакханките не са затворени в себе си – те са отворени към света и към случващото се в него.

Тук се появява и въпросът за различието. Според Керанова днес съществува тенденция човек да бъде различен просто за да бъде различен. Но различното мислене не би трябвало да бъде самоцел, както не би трябвало да бъде самоцелен и бунтът.

"Бунтът трябва да се основава на нещо", смята актрисата.

А във "Вакханки" самият ритуал се превръща във форма на бунт.

На сцената това общо тяло трябва да говори на един език – буквално и преносно. Български и гръцки актьори, британски музиканти, различни култури и различен опит се срещат в спектакъл, в който всички говорят на английски. За да се случи това като едно цяло, остава още едно условие – да започнат да дишат заедно.

И докато сценичната картина впечатлява с костюмите и грима, зад нея стои много конкретна физическа работа – особено в горещината на Епидавър. Костюмът първоначално сякаш се превръща в естествено продължение на тялото, но после идва и сблъсъкът с тежестта, температурата и ограниченията му.

Това, което Надя Керанова иска да достигне до публиката, обаче е отвъд сценичната форма. Тя говори за увереността да заявиш позицията си, но и за отговорността да си проверил в какво вярваш.

Да имаш причини да защитаваш собствената си истина и едновременно с това да допускаш възможността другият да има своя.

Може би именно там свободата престава да бъде само бунт. И се превръща в способност да живееш с различието.

"Да допускаме и възможността някой друг да вярва в нещо друго. И това да не бъде проблем за нас", казва още Надя Керанова.

С този разговор поредицата "По следите на "Вакханки" продължава. В следващите епизоди разговорите ще продължат с още срещи с актьорите в спектакъла на Явор Гърдев и ще разкрият различни лица на една история, която продължава да задава въпроси за свободата, страха и избора.

Целия разговор на Таня Димова с актрисата Надя Керанова можете да чуете в звуковия файл.