Спасени кокошки торят и борят проблема с хранителните отпадъци в Кипър

Във фермата Akaki Grove, в село Акаки, в подножието на планината Троодос и недалеч от кипърската столица Никозия, с една проста идея решават огромния и сложен проблем с управлението на хранителните отпадъци.

“Това е един от най-големите проблеми в Евросъюза и в Кипър. Изхвърляме тонове храна. Мисля, че цифрите за Кипър са около 300 килограма на човек годишно, някъде там. Ще го сравня с Великобритания, защото живях там за известно време. Там са 70! Това е хранително разхищение!”, разказва пред БНР Елена Христофору.

Хранителните отпадъци, събирани от училища, предприятия и частни домове, се използват за хранене на над 100 спасени от клане остарели кокошки носачки, които след приключване на цикъла си на снасяне “се пенсионират“ в градината, където по естествен път наторяват почвата, подпомагат борбата с вредителите и подобряват агроекосистемата.

“Кот-кот” е иновативна инициатива за кръгова икономика, ръководена от Елена Христофору в нейната сертифицирана органична маслинова и портокалова градина и е започнала преди малко повече от 2 години.

Чрез този практичен модел се намаляват хранителните отпадъци и емисиите на парникови газове, като същевременно се насърчава екологичната устойчивост. Освен като естествен тор, живеещите свободно кокошки помагат и в борбата срещу маслиновата муха (дакос), сериозен вредител на маслината, като изяждат нейните ларви.

“Кот-кот, кот-кот. Кот-кот, кот-кот, кот”, вика за хранене Елена Христофору кокошките, които познават добре, освен гласа й, но и контейнерите на проекта Кот-кот.

“Аз съм член на Асоциацията на родителите и настойниците в училището на децата ни”, разказва пред БНР Елена. “Опитваме се да използваме платформата, за да образоваме децата и за биологичното земеделие, отглеждането на маслини и значението на зехтина за Кипър“, обяснява тя.
Като част от инициативата за борбата с хранителните отпадъци, но и еко съзнанието на подрастващите, контейнерите “Кот-кот” са били навсякъде в училищата, а сега са основно в училищните кухни.

“Образователният аспект за мен е наистина важен. От решаващо значение е децата да виждат такива примери”, обяснява още Елена Христофору и допълва:

Защото, ако бяхте видели как децата реагираха на нас, на логото и на презентациите, които направихме в училището... Те бяха в екстаз и развълнувани. И в резултат на това родители ми се обаждаха и питаха: “Извинете, вие ли сте Елена, вие ли се занимавате с “Кот-кот”?“ И искаха да научат повече за това и питаха дали могат да донесат още хранителни отпадъци? И ще видите жените, когато имат отпадъци, или семействата, ако, да речем, по някаква причина не можем да вземем отпадъци за една седмица, или може би нямаме кой да направи обиколките, или нещо се е случило, те ни казват: “Това не ми се струва правилно. Да изхвърляме храната просто не е правилно!”

Елена Христофору определя Akaki Groove, която е около 80 декара маслинови и портокалови дръвчета, и над стоте кокошки в нея като дом за пенсионерки.

И докато кокошките са тук, можете да видите перата им и всичко, краката им, всичко започва да изглежда по-добре, по-здраво и по-светло. Сега дори забелязахме, че през нощта те като че ли летят в дърветата. Ако сте тук по залез, ще видите някои от тях да кацат по дърветата, въпреки че имаме кокошарник за тях. Преди влизаха вътре, но сега не го правят. Сега много от тях отиват в дърветата.
Кокошките се чувстват добре тук, кълват и ровят в почвата. Вършат си работата, а всъщност точно това е торът – органичен тор, голяма част от който всъщност е пилешки тор. Освен това те изяждат и вредителите, които не ни трябват. Това, което ни се стори наистина интересно, е, че в зоните, където имаше повече кокошки, вкусът на зехтина беше малко по-различен. Леко различен – това е само наше усещане и можем да усетим разликата, но не можем да я определим точно. Ще бъде интересно да направим научно изследване и да видим как това може би влияе на маслиновото масло. Но определено видяхме разлика в намаляването на вредителите.

Елена Христофору обяснява, че не е агроном, но се учи на полето. Има диплома по география, а след това по антропология и психология.

Благодарение на проекта ни с кокошките във фермата започваме да документираме и наблюдаваме голямо увеличение на тези насекоми, които ни помагат. Има много паяци. Което е чудесно, защото наблюдаваме намаляване на Азиатската цитрусова псилида, дребно насекомо, което е най-опасният вредител за цитрусовите култури в света. Би било наистина интересно в някакъв момент да можем да документираме това научно. Това би бил идеалният сценарий – да дойдат студенти, докторанти или хора от университета и да кажат: “Да, ще направя това проучване!“   

Но как е дошъл моментът на промяната за Елена Христофору и от географ, антрополог и психолог е станала фермер. “Винаги съм се интересувала от околната среда и устойчивото развитие”, разказва Елена.

Върнах се и продължих да се чувствам привлечена от овощната градина, и исках да я превърна в биологична. И да бъда напълно честна, много ме интересува здравето, това, което слагаме в телата си, и това, което изпускаме в околната среда. Така че, освен искрената любов към природата и това да се чувствам добре, загубих и двамата си родители от рак преди 20 години, така че започнах да се замислям какво има в храната ни? Какво се пръска върху храната ни? Така че беше този аспект, но също така се интересувах много от зехтина и ползите за здравето от полифенолите. Така че всичко, някак си, вървеше заедно.

Земята във фермата е наследство от семейството на Елена. От дядо й е, който също не бил фермер, но е обичал зеленината. Миналата година е произвела 2 тона зехтин и около 20 тона маслини. При портокалите обаче, има огромен спад, разказва Елена.

Портокалите се нуждаят от 5 до 8 пъти повече вода, отколкото маслините. Имаме маслинови дървета, които наистина, абсорбират, въглероден диоксид и са много устойчиви на суша.
От портокалите, които се нуждаят от много повече вода и грижи, е много трудно да се печелят пари в Кипър. Всъщност, ние правим това на загуба. Така че в момента премахвам портокалите, с разрешение, дадено ми от органите по европрограмите.
Цитрусовите плодове са наистина трудни, особено тук, защото не мисля, че имаме толкова много вода в този район. А в Кипър като цяло имаме все по-малко вода.
А с наближаването на потенциална болест, при положение че преносителят вече е тук, това ще бъде катастрофа, освен ако правителството не реши да постави под карантина вноса на цитрусови плодове... можем да загубим всичко.

Елена ще запази няколко портокалови дръвчета само, от които прави мармалад. Продукцията на Akaki Groove не се изнася, защото Елена я определя като микропроизводство в малък мащаб.

“В бъдеще бихме искали да опитаме обаче, защото това е първата година, в която произвеждаме зехтин в бутилки. Преди имах тенекиени кутии, имах клиенти, които искаха количеството си зехтин за годината. Сега хората ни питат за бутилки и магазини, където се продават продуктите ни, така че доставяме на различни магазини.”

Този материал беше изготвен със съдействието на Генералната дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК в рамките на инфотур за журналисти за постиженията и предизвикателствата пред био земеделието в Кипър.