Децата днес имат хиляди виртуални приятели, но все повече не умеят да общуват

Животът днес сякаш никога не е бил толкова динамичен. Денят ни е изпълнен с информация, срокове, очаквания, непрекъснати избори и все по-малко време да останем насаме със себе си. Свикнахме да бъдем постоянно свързани със света, но понякога губим връзката със собствените си мисли и чувства.

А когато напрежението стане прекалено голямо, то започва да говори по своя начин. Чрез безсъние, тревожност, панически атаки, необясними болки, умора или зависимости, които обещават бягство, но всъщност задълбочават проблема. 

Какво се случва с психиката и нервната ни система в този забързан свят? Защо все повече млади хора посягат към райския газ, вейповете и други рискови изкушения?

Как да разпознаем сигналите, че имаме нужда от помощ, и можем ли навреме да предотвратим тежките последствия?  За всичко това разговаряме с д-р Ирен Мановска.

Тя е невролог и психотерапевт с дългогодишна практика, посветена на връзката между психичното и физическото здраве.

В професионалния си път тя съчетава медицината и психотерапията, защото вярва, че за да помогнеш истински на човека, трябва да чуеш не само симптомите, но и неговата история.

"Технологичният напредък носи огромни възможности, но прекомерната зависимост от дигиталните устройства променя начина, по който децата възприемат света, изграждат взаимоотношения и развиват мозъка си, каза д-р Ирен Мановска.

По думите ѝ през последните две десетилетия в лекарския кабинет влизат все по-изнервени, по-самотни и по-лесно внушаеми млади хора.

"Благодарение на технологичния бум младите хора са по-изнервени, по-лесно внушаеми и по-самотни. Създава се илюзията, че имаш страшно много приятели по целия свят, а всъщност никога не си ги виждал."

Според нея човекът е социално същество и истинските отношения не могат да бъдат заменени от виртуални контакти.

"Ние сме стадни животни. Изолирайте едно животно от стадото - то става по-несигурно, по-изнервено и по-лесно внушаемо. Същото се случва и с хората."

Децата губят връзката с реалния свят

Д-р Мановска смята, че свръхзакрилата и постоянният престой пред екраните лишават децата от естествения опит да опознават света.

"До 12-годишна възраст много деца почти не могат да излизат сами навън. Те не могат сами да открият мястото си в света, защото непрекъснато някой ги пази."

Тя предупреждава, че виртуалният свят постепенно измества реалния.

"Компютърните игри дават по пет-шест живота. Детето трудно разбира, че в истинския живот животът е само един."

"Контактът вече е човек - машина, а не човек - човек"

Д- Мановска разкза за сцени, които според нея вече са ежедневие.

"Виждала съм две деца да седят на една пейка и вместо да си говорят, да си пишат по телефоните."

Още по-показателна за нея е гледката в дискотеките.

"Момичетата танцуват, а момчетата седят около тях и всички гледат телефоните си. За мен това е ужас."

Според нея екранът не може да замени човешкото общуване.

"Това вече не е контакт човек - човек. Това е контакт човек - машина. Мозъкът се настройва към човека срещу него - към неговите емоции, жестове и невербален език. Екранът не може да даде това."

"Имаме достъп до всички библиотеки на света, а гледаме видеа с котенца"

Д-р Мановска подчертав, че не е против технологиите.

"Технологичният напредък е огромна възможност за информация. Проблемът е, че не го използваме за информация."

Тя цитира публикация, която според нея много точно описва съвременната действителност:

"Ако преди 30 години някой ми беше казал, че с едно устройство ще имам достъп до всички библиотеки на света, а аз ще го използвам, за да гледам котенца и кученца, щях да му се изсмея."

"Екраните променят начина, по който работи мозъкът"

Неврохирургът предупреждава, че огромният поток от визуална информация поставя детския мозък под постоянен натиск.

"Между 60 и 80 процента от информацията човек получава чрез зрението. Днес децата непрекъснато са бомбардирани с образи, които мозъкът им няма време да обработи."

Особено тревожно според нея е ранното излагане на малките деца на екрани.

"До 7-годишна възраст нервната система все още не е напълно изградена. А ние я заливаме с огромно количество информация, която мозъкът просто не може да обработи."

Зависимост още от най-ранна възраст

Според д-р Мановска тревожен знак е, че все повече деца не могат да останат без устройство дори за няколко минути.

"Вземете телефона или таблета на едно малко дете само за пет минути. То изпада в истински стрес. Именно това вече е страшното."

Още чуйте в звуковия файл.