Няма данни за проблеми с реколтата у нас заради жегите

На този етап няма основания да се очаква продоволствена несигурност в България вследствие на летните жеги. Това съобщиха за БНР от Министерството на земеделието и храните, като информацията идва след редица доклади за щети, нанесени на селското стопанство в Западна Европа вследствие на горещите вълни и засушаване.

Сушата, която засегна голяма част от Европа това лято, е нанесла тежки щети на селскостопанската продукция на континента, сочи анализ на нидерландската банка "Триодос", която е специализирана в устойчивото финансиране.

Според доклада, публикуван преди дни, горещините и сушата могат да намалят брутния вътрешен продукт на Европейския съюз с 1 процент през 2026 г., или с около 180 милиарда евро.

Още миналия месец Европейската търговска асоциация за зърнени и маслодайни култури обяви, че горещата вълна, която премина през Европа през юни, е унищожила 9 милиона тона добиви от култури като пшеница, ечемик, царевица и овес.

На базата на тези данни мозъчният тръст Отдел за енергийно и климатично разузнаване излезе с оценка, че стойността за щетите е за около 2 милиарда евро. Изчисленията му обаче не включват допълнителни загуби и като щети при зеленчуковата продукция или при животните, отглеждани за месо и мляко.

От Европейската комисия следят ситуацията, като страните, които са сериозно пострадали, биха могли да поискат помощ, обясни говорителят на генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" Луиз Боже.

"Нещо, което съществува и в момента, е кризисният резерв, който се използва за плана за действие за торовете. Средствата, които са налични в кризисния резерв, са там за сътресения на пазара, но също така за природни бедствия или екстремни метеорологични явления като например суша и горещи вълни", обясни Луиз Боже.

Конкретно за България не се очаква да има нужда от подобна помощ.

От Министерството на земеделието и храните обявиха, че към момента няма данни за сериозни проблеми с реколтата от зърнени и маслодайни култури в страната, които да са свързани с високите летни температури и интензивното почвено засушаване. При зърнените култури се реализират добри добиви, като производството на ечемик е около 1,3 млн. тона, а производството на пшеница е над 7 млн. тона. При слънчогледа и царевицата също не се наблюдават сериозни проблеми към момента.

На този етап няма основания да се очаква продоволствена несигурност в България вследствие на летните жеги, подчертават от министерството на земеделието.

От ведомството обаче добавят, че високите температури и почвеното засушаване продължават да бъдат фактор, който трябва да се следи внимателно, особено по отношение на пролетните култури и при трайните насаждения и зеленчуците, отглеждани при ограничени възможности за напояване.

И докато към настоящия момент наличните данни не показват риск от сериозно намаляване на производството в България, бъдещето на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз се очертава да отделя специално внимание на променящия се климат.

"Чрез Общата селскостопанска политика една от ключовите цели вече е да се гарантира, че земеделският сектор е устойчив и адаптиран към променящия се климат. Така ще бъде и в бъдеще - в предложението, коeто представихме тази година. Имаме много механизми в Общата селскостопанска политика, които съществуват, за да окуражат прехода към земеделски сектор, който да бъде по-приспособен.

След това различните механизми се адаптират от всяка държава според нейните условия и нужди, например в националните стратегически планове. Имаме еко схеми и мерки за околната среда, при които всяка година подкрепяме финансово фермeрите, които доброволно искат да отидат по-далеч в практиката си и да се адаптират", обясни Луиз Боже.

Тя допълни и какво още би искала да види Европейската комисия като част от Общата селскостопанска политика за периода 2028-2034 г.

"Мисля, че интересен аспект, който е в предложението, но все още не е част от Общата селскостопанска политика в момента, е т.нар. подкрепа за преход. Ще се изисква от фермера да предложи план за пет години относно това как ще осъществи развитието на неговата ферма и вид производство.

В предложението идеята е да се дават максимум 200 хиляди евро за период от пет години. Идеята наистина е да бъдат подкрепени фермерите, които искат да отидат още по-далеч. Нека видим какво ще излезе от преговорите с другите институции", посочи за БНР говорителят на генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" Луиз Боже.

Подробности за мерките и идеите, които Европейската комисия предлага за по-устойчиво селско стопанство при затоплящ се климат, можете да видите в специалната секция на сайта на генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони"