Няма данни за проблеми с реколтата у нас заради жегите

На този етап няма основания да се очаква продоволствена несигурност в България вследствие на летните жеги. Това съобщиха за БНР от Министерството на земеделието и храните, като информацията идва след редица доклади за щети, нанесени на селското стопанство в Западна Европа вследствие на горещите вълни и засушаване.

Сушата, която засегна голяма част от Европа това лято е нанесла тежки щети на селскостопанската продукция на континента, сочи анализ на нидерландската банка "Триодос", която е специализирана в устойчивото финансиране.

Според доклада, публикуван преди дни, горещините и сушата могат да намалят брутния вътрешен продукт на Европейския съюз с 1 процент през 2026 г., или с около 180 милиарда евро.

Още миналия месец Европейската търговска асоциация за зърнени и маслодайни култури обяви, че горещата вълна, която премина през Европа през юни, е унищожила 9 милиона тона добиви от култури като пшеница, ечемик, царевица и овес.

На базата на тези данни мозъчният тръст Отдел за енергийно и климатично разузнаване излезе с оценка, че стойността за щетите е за около 2 милиарда евро. Изчисленията му обаче не включват допълни загуби и като щети при зеленчуковата продукция или при животните, отглеждани за месо и мляко.

От Европейската комисия следят ситуацията, като страните, които са сериозно пострадали, биха могли да поискат помощ, обясни говорителят на генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" Луиз Боже.

"Нещо, което съществува и в момента, е кризисният резерв, който се използва за плана за действие за торовете. Средствата, които са налични в кризисния резерв, са там за сътресения на пазара, но също така за природни бедствия или екстремни метеорологични явления като например суша и горещи вълни", обясни Луиз Боже.

Конкретно за България не се очаква да има нужда от подобна помощ.

От Министерството на земеделието храните обявиха, че към момента няма данни за сериозни проблеми с реколтата от зърнени и маслодайни култури в страната, които да са свързани с високите летни температури и интензивното почвено засушаване. При зърнените култури се реализират добри добиви, като производството на ечемик е около 1,3 млн. тона, а производството на пшеница е над 7 млн. тона. При слънчогледа и царевицата също не се наблюдават сериозни проблеми към момента.

На този етап няма основания да се очаква продоволствена несигурност в България вследствие на летните жеги, подчертават от министерството на земеделието.

От ведомството обаче добавят, че високите температури и почвеното засушаване продължават да бъдат фактор, който трябва да се следи внимателно, особено по отношение на пролетните култури и при трайните насаждения и зеленчуците, отглеждани при ограничени възможности за напояване.

И докато към настоящия момент наличните данни не показват риск от сериозно намаляване на производството в България, бъдещето на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз се очертава да отделя специално внимание на променящия се климат.

"Чрез Общата селскостопанска политика една от ключовите цели вече е да се гарантира, че земеделският сектор е устойчив и адаптиран към променящия се климат. Така ще бъде и в бъдеще - в предложението, коeто представихме тази година. Имаме много механизми в Общата селскостопанска политика, които съществуват, за да окуражат прехода към земеделски сектор, който да бъде по-приспособен.

След това различните механизми се адаптират от всяка държава според нейните условия и нужди, например в националните стратегически планове. Имаме еко схеми и мерки за околната среда, при които всяка година подкрепяме финансово фермeрите, които доброволно искат да отидат по-далеч в практиката си и да се адаптират", обясни Луиз Боже.

Тя допълни и какво още би искала да види Европейската комисия като част от Общата селскостопанска политика за периода 2028-2034 г.

"Мисля, че интересен аспект, който е в предложението, но все още не е част от Общата селскостопанска политика в момента, е т.нар. подкрепа за преход. Ще се изисква от фермера да предложи план за пет години относно това как ще осъществи развитието на неговата ферма и вид производство.

В предложението идеята е да се дават максимум 200 хиляди евро за период от пет години. Идеята наистина е да бъдат подкрепени фермерите, които искат да отидат още по-далеч. Нека видим какво ще излезе от преговорите с другите институции", посочи за БНР говорителят на генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" Луиз Боже.

Подробности за мерките и идеите, които Европейската комисия предлага за по-устойчиво селско стопанство при затоплящ се климат, можете да видите в специалната секция на сайта на генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони"