Неугасващите кандила на Будапеща – мост между поколенията в залога за Вечността

Румяна Иванова е член на църковното настоятелство на храм "Св. св. Кирил и Методий" и активен деятел на българската общност в Унгария. Именно под купола на този храм се провежда разказът за това как децата от смесени бракове в Будапеща учат и пазят чист майчиния си език, защо много от тях след завършването си избират да следват в българските университети. Става ясно и как общността издирва изгубените имена на първите дарители, съградили храма им преди повече от век.

Това е разказ за уникалния модел на сътрудничество между църквата, училището и Културния център в унгарската столица. История за живите нишки на българския дух отвъд границите, за мисията да се пази паметта за предците и за силата на православната вяра, която спасява от превратностите на времето и преходността в този свят.

Пътят на много от днешните активни деятели в българската общност в Будапеща започва именно от просветното средище. Българското училище свързва за десетилетия личната съдба и на Румяна Иванова с Унгария – преди да се посвети на служението в храма, житейският път на българката преминава през класната стая.

“Аз дойдох в Унгария през 2002 година и бях учител в Българо-унгарското училище. След като приключи моята дейност там, останах, защото съм омъжена за унгарец, и продължих живота си тук, в Будапеща" – връща се към началото тя.

Връзката на църковната настоятелка Румяна Иванова с просветното дело не е случайна. В Будапеща училището и църквата винаги, от самото създаване на общността та до днес, са вървели ръка за ръка. Предшественикът на днешния български храм е параклис в сградата на Българското училище на ул. "Лоняи", където основателят на църковната общност "Св. св. Кирил и Методий" йеромонах Борис – бъдещият Неврокопски митрополит – отслужва първите богослужения за общността.

"Както навсякъде, църквата винаги е събирала общността ни – спомня си Румяна Иванова пред екипа на специализирания подкаст на Радио България "Мост на вярата". – Но не само тя, защото точно срещу храма е нашият хубав Културен дом. Там се срещаме на всички празници. От най-малките до най-възрастните в колонията – винаги сме се виждали, уважавали сме се и сме се обичали."

Живото взаимодействие между училището, църквата и Културния дом – наследник на някогашното българско читалище – намира често и празнично проявление чрез множество общи инициативи. То се усеща във всичко: от споделената радост и скромните дарове за децата от детската градина на Великден до мащабните събития в енорията. Символ на това единение е специално изградената сцена в училищния двор, която всяка пролет се превръща в туптящото сърце на диаспората.

"За Великден посрещнахме децата от детската градина с техните учителки – разказва с усмивка църковната настоятелка. – Подарихме на всяко дете козунак, боядисано яйце, шоколад и играчка. А за 24 май – нашият огромен празник – в двора на училището издигаме голяма платформа, на която ежегодно провеждаме тържеството. Каним всички наши дечица с техните родители, баби и дядовци, както и сънародници от други унгарски градове. Всички се събираме точно тук, в този двор, свързан с църквата, за да отпразнуваме Деня на българската писменост, култура и на светите братя Кирил и Методий.“

• Езикът и вярата събират българите в Будапеща на 24 май

Непосредствено до храма "Св. св. Кирил и Методий" се издига новата сграда от 2024 г., в която днес се помещава Българското училище. То разполага с прекрасна модерна база, където всеки ден идват деца от различни възрастови групи, за да изучават български език, история и литература. В нея се намира и детската градина, оборудвана с всички удобства — учителски стаи, кабинети, офиси. Именно в този споделен двор преминава ежедневието на децата, растящи между училищния звънец и църковната камбана.

"В момента учениците ни са около сто – едно наистина голямо и радостно число – разказва Румяна. – Всички те са силно включени в училищните програми и инициативи. Имаме много планове и най-важното е, че се стараем да бъдем заедно.“

•  Четвърто поколение българчета в Унгария изпълват училището ни в Будапеща
  

При предишни посещения в унгарската столица жив спомен оставя една вълнуваща картина – как в разгара на лятото децата отпътуват с автобуси за България. Тези традиционни ежегодни образователни пътувания ги запознават от първо лице с манастири, градове и исторически светини на техните деди, превръщайки ги на свой ред в живи съкровищници на родовата памет.

"Децата ни пътуват всяка година – потвърждава настоятелката. – Те правят големи обиколки из страната, за да се запознаят отблизо с българската история. Посещават градове, села и манастири, за да не забравят откъде са дошли и да черпят с пълни шепи от родната ни култура."

Благодарение на тази задружност на българите в Унгария и отличната организация на образователния, културен и църковен живот, дори децата от смесени бракове говорят прекрасен български език и съхраняват жива националната си идентичност. Това е ярко доказателство, че самосъзнанието, езикът и вярата не се губят, когато са отгледани с грижа в благословеното пространство между дома, училището и църковния олтар.

"Те се справят много добре с българския език – споделя с гордост Румяна Иванова. – След като завършат тук, много от тях отиват да следват в България. И въпреки че израстват в смесени бракове, те владеят отлично и двата езика. По нищо не се различават от връстниците си в родината – носят същия буден български дух.“

Разгръщането на съвременния общностен живот стъпва върху дълбока историческа основа, в която почитта към предците е ключов елемент. Грижата за благолепието на храма днес се преплита с благородното дело по възстановяване на паметта за неговите първи строители, защото граденето на бъдещето изисква първо да се познава и цени миналото. През настоящата година общността е изправена пред своя голям исторически дълг, а Румяна Иванова разказва за него с вълнение:

"Храмът празнува тази година 110 години от построяването си. Той е съграден със средства не само от помощта на българската държава, но и от много дарители. Наш дълг е да почетем тези хора, които наистина са направили нещо за Божия дом, затова сега планираме да изпишем изнамерените имена на специални плакети. Все още търсим и издирваме останалите, за да ги подредим в храма или извън него. Стараем се историята да не се забравя. Опитваме се заедно с енорийския ни свещеник отец Танчо и с новия ни председател Алекси Андонов да направим нещо повече за този храм, който е най-силното средство да свържем българите, за да помнят нашата вяра, култура и наследство."

В Будапеща църковният живот съществува в уникален, хармоничен съюз с другите стълбове на родолюбието – Дружеството на българите в Унгария и Българското републиканско самоуправление (официалния орган на общността пред унгарската държава). Днес всички те, рамо до рамо, полагат грижи за благолепието на Божия дом. Тази обща грижа включва и съхраняването на паметта за първите дарители за построяването на храма, където се извършва безкръвната жертва – Светата Евхаристия и се възнасят молитви за всички – живи и починали, защото в Христа всички са живи и са едно.

"Точно това смятаме да направим – разказва Румяна. – Искаме, когато отец Танчо извършва Света Литургия, да се споменават и имената на тези хора, които наистина са направили толкова много за енорията ни."

Слушайки думите на Румяна Иванова за признателността към предците, за паметта и приемствеността, се ражда мисълта, че самата тя едва ли си дава сметка как със своето служение и ежедневна тиха грижа за Божия дом вече се вписва в онзи жив, своеобразен поменик на хората, послужили за благото на общността и благолепието на храма през годините.

Визуален и литургичен израз на неразривната връзка между поколенията е и специално оформеният кът в северната абсида на храма, където са подредени ликовете на починалите членове на българската общност. За днешните енориаши, които застават пред тези снимки, предците не са просто спомен за миналото, а съпричастни съучастници и помощници в настоящето. Този кът е като прозорец към вечността. Пред него времевите граници се заличават, за да напомнят, че в Христа всички са живи.

Защото църковният живот зад граница не е просто пазене на традициите, храмът не е просто паметник на отминали времена, а непресъхващ източник на Жива вода, на вяра и надежда. В него приемствеността и връзката между поколенията придобиват трансцендентен смисъл, в който минало, настояще и бъдеще се сливат в залога за Вечността, която православната вяра дава.

И докато в сърца като това на Румяна Иванова гори пламъкът на вярата и родолюбието, а в северната абсида постоянно светят кандилата пред ликовете на предците, докато в храма се служи Литургия и се възнасят молитви за тях, унгарската българска общност ще остане точно това, което е – вечно и неразрушимо духовно семейство.

Вижте също:

• Живият корен на българския дух в Будапеща: Разговор за паметта с Тошо Дончев
• Българите в Унгария засадиха три дървета - символи на работа, просвета и вяра
• Между два свята: как Деница Юрге изгражда дом и идентичност в Унгария
• Българското градинарство стана нематериално културно наследство на Унгария