"Вакханки": когато трагедията се случва вътре в човека

Какво означава да застанеш на сцена, която самите гърци възприемат като свещено пространство? За Иван Юруков Епидавър е своеобразно изпитание – но от онези, които носят радостта от срещата с нещо голямо, с място, история и публика, които превръщат театъра в преживяване.

След разговорите с директора на Народния театър Васил Василев, композитора Калин Николов и актьорите Иван Николов, Мартин Димитров и Надя Керанова поредицата "По следите на "Вакханки" продължава с Иван Юруков – първия вестител в спектакъла на Явор Гърдев.

За него Епидавър е сцена, която носи усещането за свещено действие. Именно затова присъствието на артистите там има особена тежест – но и радостта да бъдеш част от това пространство.

"Ако трябва да се приема като изпитание, то е приятно изпитание", казва актьорът.

А самото място сякаш също става част от спектакъла. Дъждът преди премиерата променя обичайния ритъм на Епидавър, но за Юруков това е по-скоро хубаво и разхлаждащо очакване преди срещата с публиката.

"Вакханки" обаче не принадлежи само на времето на Еврипид. Въпросите, които трагедията поставя, преминават през вековете и остават болезнено актуални.

Един от тях е – докъде може да стигне една общност в името на своето единство и необходимо ли е един човек да бъде разкъсан, за да се събере обществото и да продължи напред.

За Иван Юруков трагедията се случва преди всичко вътре в човека. Но когато този човек е цар и от него зависят съдбите на мнозина, вътрешният конфликт вече се превръща в проблем за цялата общност.

Тук се появява и въпросът за различния – за онзи, който не се вписва, който мисли по друг начин и затова лесно се превръща в заплаха.

Различният винаги има съдбата на отхвърляния.

Юруков припомня мисълта, че на способния завиждат, на талантливия вредят, а на гениалния отмъщават. Но тъкмо различните хора са онези, които движат света напред и променят нещата.

Във "Вакханки" различието има и друго измерение. Дионис съчетава божественото и човешкото, а неговите противоречия могат да бъдат разпознати и в самия човек.

Актьорът влиза в ролята на вестител – свидетел на случващото се в планината, който трябва да разкаже на царя какво е видял и да го предупреди, че то не може да бъде подценено.

Това е и един от особените механизми на античната трагедия: най-жестокото не се показва пред публиката, а се разказва. Така зрителят получава възможност сам да изгради картината в собственото си въображение – според личното си разбиране за насилие, грубост и вакханалия.

В спектакъла на Явор Гърдев това въображение среща и музиката на британското трио The Tiger Lillies. Според Иван Юруков тяхното присъствие се вплита естествено в разказа, заедно с хора, танца и ритуалността на сцената.

Музиката не просто съпровожда действието – тя доразказва и усилва атмосферата на трагедията.

Оттук разговорът се връща към смирението – една от важните теми във "Вакханки". Какво се случва с човека, когато повярва, че контролира всичко?

За Юруков това е капанът на самозабравата – усещането, че светът може да бъде напълно контролиран.

Когато човек е на кръстопът и в неведение и по-скоро следва знаците на природата и въобще на живота, само тогава би могъл да се движи напред. Иначе остава затворен в собствения си аквариум и рискува да остане там.

А грешката също може да се превърне във възможност – ако човек я осъзнае и намери сили да се промени.

За самия Иван Юруков срещата с Епидавър, с гръцките колеги, с Явор Гърдев и целия екип вече е донесла промяна – онази, която идва от емоциите, срещите и натрупания опит.

"Със сигурност съм по-богат в много отношения", отбелязва той.

Турнето през различни антични театри и пространства в Гърция продължава. Както и срещите в поредицата "По следите на "Вакханки".

Това е може би едно от големите богатства на спектакъла – възможността една трагедия, създадена преди хилядолетия, отново да постави въпроси за човека, общността, различието, смирението и границите на собствената ни увереност.

Целият разговор на Таня Димова с актьора Иван Юруков можете да чуете в звуковия файл.