Урок по България … с учениците на БНУ "Св. св. Кирил и Методий" в Атина

На фона на "криворазбраната цивилизация" от човечеството днес, борбата за надмощие чрез оръжие, разрухата и несигурността, българските неделни училища по света продължават да предават чувството на сигурност и приетост сред малките ни сънародници. Без значение от мястото, на което се намират, познаването на собствената им идентичност ги прави по-смели и способни да виреят в един глобален и шарен свят. Вече 22 години доказателство на тези думи е и най-старотобългарско неделно училище в Атина "Св. св. Кирил и Методий". През последната учебна година там са се обучавали на българско четмо и писмо повече от 260 деца, разпределени от подготвителна група до XII клас, казва ни дългогодишният ръководител на това най-голямо родно школо в гръцката столица Мими Ничева. С гордост тя споделя, че съвсем наскоро училището е изпратило своите 16 абитуриенти за 2026 година.

"Всяка година 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, е най-вълнуващият ден през цялата учебна година. Това е патронният празник на училището. Всяка година завършва достатъчен брой деца, а когато те са имали незабравими мигове в това училище, съвсем естествено е денят да е много вълнуващ. Каквато е традицията и в България, децата бяха поздравени от всички присъстващи на празника и си бяха организирали абитуриентски бал." 

Всяка година екипът на БНУ "Св. св. Кирил и Методий" отчита интерес и стабилен брой на записани българчета в условията на конкуренция в "неделната образователна мрежа", признава Мими Ничева. Причините са комплексни, но чрез не един разказ от място Радио България ви е разкривало топлината и особената връзка между учители и ученици в българското школо. Връзка, която не приключва с взетата българска диплома в края на XII клас. "Възпитаниците, които са завършили много отдавна училището, особено тези, които остават да живеят в Атина, продължават да бъдат част от нашите празници. Дори имаме бивш ученик, който днес е секретар на Сдружението за образование и култура "Будители"", което административно ръководи школото", отбелязва с гордост Мими Ничева.

• Андромахи Барди – момичето, което превърна българската си различност в сила

Приемствеността и усещането за принадлежност са много важни, когато искаш да "задържиш" българчетата в чужбина близо до техните корени. Пътуванията до България, но не с мама и тати, а с приятелите от училище се оказват не по-малко важен момент за това, особено в една определена възраст обяснява ни директорката:  

"Това наистина е много важен момент за нас, училищата зад границата -децата да посетят без родители България. Известно е, че тези деца посещават веднъж в седмицата неделните училища и в тази малко рискова възрастова група между VIII и IX клас, когато децата са много натоварени и в седмичното гръцко училище, те започват да имат все по-малко време за българското училище. Благодарение на подобни екскурзии, като пътуванията по Националната програма "България – Образователни маршрути" на МОН, те започват да се чувстват като част от едно цяло, от един колектив. И това е моментът, който ги задържа при нас и те продължават да посещават учебните занятия. Това е тази деликатна тийнейджърска възраст, в която другите неделни училища губят част от учениците си, докато при нас това не се наблюдава." 

БНУ "Св. св. Кирил и Методий" в Атина е едно от първите образователни средища зад граница, които се включват в идеята за образователни пътувания из България на българчета от чужбина, финансирани от държавата. "Началото беше още през 2020 година, докато живеехме в условията на ковид-обстановка", спомня си директорката.

"Истината е, че първоначално сякаш с голямо притеснение, аз подходих към този проект, защото да тръгнеш с 10 деца за България си е отговорност. След покана от страна на Министерство на образованието и науката на мен много малко ми трябваше, за да се реша. И така вече шест поредни години кандидатстваме и водя децата ни до родината. (От 2024 година това се случва по НП "Образователни маршрути" –бел. ред.). Всяка година извършваме дейности по точно определен маршрут, но с различни деца: Пловдив, Сопот, Карлово и Калофер. Избирам този маршрут, защото град Пловдив е място, на което могат да бъдат проследени различни културни пластове и има възможност от него в рамките на един ден да бъдат посетени други емблематични места за българската история, литература и култура, като градовете Сопот, Карлово, Калофер."

Периодът на пътуванията също е винаги един и същ – по време на Великденската ваканция на децата в гръцкото училище, за да не се налага те да отсъстват. През 2025 година групата, посетила родината е включвала 20 деца от по-горникласове. Със снимков и видеоразказ те ни направиха съпричастни на това преживяване, като се включиха в инициативата на Радио България, наречена "Урок по България". Вижте видеото:

"Няма да забравя с какво огромно нетърпение очаквах пътуването ни до България. За мен това не беше просто екскурзия, а приключение. Пътуване към нещо мое.- разказва Рая Чуканова, 11.клас. – Когато пристигнахме в Пловдив, бях впечатлена от Стария град. Разхождахме се по калдъръмените улички, минавахме покрай старите възрожденски къщи и имах чувството, че съм попаднал в друг свят. Античният театър в Пловдив е място, което не може да се забрави. Там, между каменните седалки и гледката към града се чувствах част от нещо много по-голямо. Погледнах сцената и си помислих, че тук, както и на атинския Акропол, древността и съвременността се срещат. Разбрах, че културата не е само минало, тя е жива и днес, когато хората продължават да създават, да пеят, да пишат и да вярват, че изкуството свързва народите. Тогава усетих колко близки са българската и гръцката култура. И двете пазят своята история, но гледат към бъдещето. Тези дни в България ме научиха да гледам по-различно на родината – не просто като страна, от която са родителите ми, а като на част от самата мен. Всяко пътуване ми дава повече увереност коя съм и откъде идвам. " 

"Най-силно ги впечатлява усещането, че са част от нещо по-голямо – допълва директорката Мими Ничева. – Историческите забележителности, природата и културните паметници оставят трайни впечатления, но най-ценно според мен е това, че развиват чувство за принадлежност. Много от тях споделят, че за първи път са усетили България като толкова близка. Преди пътуването, България често за децата е място от разказите на родителите, бабите, дядовците, а след посещението тя придобива реални образи, лица и спомени, особено за децата, родени извън България. Това е изключително важен момент на осъзнаване на собствената им идентичност. Тяхното вълнение ни напомня всъщност колко ценна е и за нас България." 

А Влади, който също е в 11. клас на българското неделно училище разказва:

"Пътуването до България беше за мен едно истинско завръщане. В Карлово, когато посетихме къщата на Васил Левски, стоях дълго пред портрета му и се опитвах да си представя какъв човек е бил. После в Сопот влязохме в къщата на Иван Вазов, видяхме книгите му, старите мебели и снимки. В Пловдив разходките на тепетата, гледката на града отвисоко затвърди за пореден път впечатлението ми, че България е най-хубавата държава в света. " 

Затова и пътуванията по НП "Образователни маршрути" е част от училищните дейности, които Мими Ничева и нейните колеги залагат в програмата си още в началото на всяка учебната година. За съжаление, или за радост, тази година интересът към проекта е толкова голям, че много преди крайния срок за подаване на документи по програмата бюджетът на инициативата е изчерпан. Затова и през 2027 година БНУ "Св. св. Кирил и Методий" в Атина няма да може да посети родината с негова подкрепа. Но Мими Ничева вече търси партньори от страната, с които да кандидатстват по проекти към Министерство на културата и така част от нейните възпитаници да представят "у дома" постановката "Криворазбраната цивилизация" по текст на Добри Войников, която вече изиграха на 5 април пред публиката в Атина.

"В постановката участват ученици от IX и XI клас. Постановката е на почти професионално ниво и е с продължителност близо 80 минути. Върху нея учениците ни работиха почти цяла учебна година, като още през летния период на 2025-а, колегите, ръководителите по народни танци и художествено слово адаптираха сценария. Истината е, че децата подходиха с много голям ентусиазъм и въпреки трудния възрожденски текст "Криворазбраната цивилизация" се посрещна много радушно от българската общност в Атина. Имаме намерение тази година тя да бъде изиграна поне още веднъж тук. Подали сме документи и по европейската програма "Творческа Европа" и постановката да бъде представена пред българската общност в Италия и в Кипър. Догодина ще публикуваме и пълен видеозапис на представлението за всички, които искат да го видят."

А дотогава спомените за докосването до родината и корените на подрастващите българчета от Атина ще останат в колекцията на "Урок по България", която екипът на Радио България създаде.

Вижте и останалите материали от инициативата ни "Урок по България":

• Урок по България … с БНУ "Цар Симеон Велики" в Гърция
• Урок по България … с БНУ "Азбукарчета" от Испания
• Урок по България… как родината ни вдъхнови децата от БНУ "Ян Бибиян" в Германия
• Урок по България … по пътя на себеоткриването с БНУ "Родолюбие" от Неапол
• Урок по България… с българчета от Ларнака до Родопите и студиата на БНР
• Урок по България… или как познанието става защитна сила за българчетата в Скопие
• Урок по България… с учениците от средното училище "Христо Ботев" в Братислава
• Урок по България … с БНУ "Абагар" в Италия на път из Българското Черноморие 
• Урок по България … с БНУ "Райна Княгиня" в град Бургос, Испания
• Урок по България… духът на прародината живее у децата от БНУ "Изворче" в Украйна