Дионис и опасната игра на човека

Има места, към които човек се връща много преди да е тръгнал отново към тях. За Явор Гърдев Епидавър е едно от тях. Като ученик в Националната гимназия за древни езици и култури, през 1989 година той идва в Гърция като част от учебна практика – първото му излизане в чужбина, почти половин година преди падането на Тодор Живков. Тогава задачата му е да представи пред съучениците си светилището на Асклепий и театъра в Епидавър. Запомня мястото "камък по камък".

Пет години по-късно, през 1994-а, в академията, се появява и първата му режисьорска експликация за "Вакханки". Идеята остава някъде в съзнанието му – като един от онези дългосрочни проекти, които не преследваме всеки ден, но които продължават да чакат своето време.

Това време идва през 2026 година.

След разговорите с директора на Народния театър Васил Василев, композитора Калин Николов и актьорите Иван Николов, Мартин Димитров, Надя Керанова, Иван Юруков, Александра Свиленова, Самуел Финци и Леонид Йовчев поредицата "По следите на "Вакханки" стига до своя последен епизод – срещата с режисьора Явор Гърдев.

За него поставянето на "Вакханки" в Епидавър не е просто пореден проект. То затваря нещо, започнало много отдавна, и превръща една дългогодишна мечта в реалност.

Особено важно е за режисьора да види Дионис, който целува собствения си олтар – тъкмо в центъра на орхестрата на Епидавър. Но изборът на "Вакханки" има и още една причина. Пиесата е най-прекият път към интереса му към екстатичния театър – театъра, който изследва възможността човек да напусне за момент собствените си граници.

И тук се появява един от големите парадокси на Дионис.

Богът на театъра е и богът, който разклаща самите основи на реда. Според Явор Гърдев първичният импулс на играта и самозабравянето е важен житейски импулс, но заедно с него идват и разрушителните възможности.

"Дионис е опасен, защото той прилича на това, което човекът е", казва режисьорът.

Дионис познава онова в човека, което е възбудимо, необходимо, но едновременно с това може да бъде опасно. Границата между играта и реалната опасност се оказва тънка.

И точно театърът е мястото, в което тази граница може да бъде изследвана. Режисьорът го формулира с една от най-силните си идеи в разговора: театърът е институция, организирана така, че играта да бъде въведена в режим на безопасност – човек да може да "полудее", но по здравословен начин.

Така античният театър се оказва храм на Дионис неслучайно. Той позволява на човека да бъде изведен от себе си, да бъде провокиран да прекрачи собствените си граници, но след това да се върне обратно в тях.

Този вътрешен "друг" е и един от централните въпроси на спектакъла.

"Другият" не е непременно онзи, който стои извън общността. По-опасен може да се окаже онзи, който принадлежи към нея, но е отхвърлен и непризнат. Тогава той може да се превърне в нейния най-опасен враг.

В историята на Дионис Гърдев открива точно такова движение – той е отхвърленият свой, който става друг и от позицията на другия се връща към собствената си общност. В този смисъл режисьорът прави паралел и с Алкивиад – човек, който от важна фигура в Атина се превръща в неин противник, а по-късно отново се връща към града.

Но "Вакханки" разказва и за друг тип среща – тази между български и гръцки актьори, които играят на гръцка земя, но не на родните си езици.

Първоначалните идеи на Явор Гърдев са били различни – от старогръцки с реконструирано произношение до почти напълно изчезнали езици. В крайна сметка английският се оказва най-универсалната възможност за среща между актьорите и публиката. Липсата на майчиния език създава отчуждение, но точно това отчуждение отваря пространство за нови творчески отношения.

Другата важна среща е тази с The Tiger Lillies. За режисьора присъствието на музиката във "Вакханки" не е външно към спектакъла – то се връща към самия произход на античния театър и към култа към Дионис.

Трагедията, според една от идеите, които Гърдев свързва с Ницше, се ражда от музиката. А поезията на античния театър също носи в себе си тази музикалност.

А когато идва въпросът за Ницше и вечния сблъсък между Аполон и Дионис, Явор Гърдев не оставя много място за колебание: в този спектакъл той очаква Дионис да се проявява повече.

Защото с Аполон нещата са предвидими.

А Дионис е онова, което събужда в нас импулси, които не можем напълно да контролираме – желанието, първичността, способността да прекрачим границата.

И може би точно там се срещат всички нишки на "Вакханки" – в онова място, в което човекът вече не е сигурен дали владее играта, или играта владее него.

Поредицата "По следите на "Вакханки" започна с въпроса какво се случва, когато един древен текст срещне съвременната сцена. Завършва с човека, който е носил този спектакъл в себе си повече от три десетилетия.

И може би това е най-точният край на едно пътуване: не отговорът, а оставането на ръба между реда и хаоса, между познатото и непознатото, между това, което можем да контролираме, и онова, което просто трябва да се осмелим да погледнем.

"Вакханки" ще се срещне с българската публика на 30 септември в Античния театър в Пловдив и на 9 октомври в Зала 1 на НДК.

Целия разговора на Таня Димова с Явор Гърдев може да чуете в звуковия файл.